Съветници на Батков провалиха "Левски"

СТАНИМИР СТОИЛОВ е роден на 13 февруари 1967 г. в с. Въгларово, Хасковско. Той е сред най-успешните български треньори по футбол. От лятото на 2014 г. води "Астана", с когото стана шампион на Казахстан две години поред, а тази есен го вкара в групите на Шампионската лига. Треньорската му кариера започва в началото на 2004 г. като селекционер на юношеския национален отбор до 16 г. От лятото на 2004 г. е треньор на "Левски", с който печели две шампионски титли ((2006, 2007), две Купи на България (2005 и 2007) и Суперкупата на България (2005). Със "сините" през сезон 2005/2006 достига до 1/4-финал за Купата на УЕФА (сега Лига Европа). С "Левски" става първият български треньор, чийто отбор влиза в Шампионската лига (2006). През 2007 г. е селекционер на националния отбор на България в двата мача срещу Беларус от евроквалификациите и ги печели. Бил е начело на "лъвовете" и през  2009-2010 г. След това води кипърския "Анортозис" (2011) и "Ботев" Пд (2013-2014). Като футболист е играл за "Канев" Хасково, "Левски", ЦСКА, "Славия", "Фенербахче" и "Кампомайорензе", като приключва кариерата си отново в "Левски". Общо в "А" група има 234 мача с 53 гола. Спечелил е 4 шампионски титли с "Левски" (1995, 2000, 2001, 2002) и 5 национални купи (1991, 1992, 2000, 2002, 2003). От 1992 до 2000 г. играе и в националния отбор на България (14 мача с 3 гола).

"Винаги държа воденият от мен тим да се представя добре в Европа"

- Г-н Стоилов, след като станахте първият треньор, вкарал български отбор в групите на Шампионската лига, вече сте и първият, извел казахстански тим в тази престижна фаза. Така сте и един от 10-имата треньори, класирал 2 различни отбора в Лигата на богатите. Каква е оценката ви за представянето на "Астана"?
- Винаги съм бил за доближаването на поизостаналите страни във футболно отношение до лидери като Англия, Испания, Германия, даже до по-реалистични цели като Австрия и Швейцария. На "Астана" й беше малко рано участието в групите на Шампионската лига. Но след като сме записали 4 равенства и само 2 загуби, не сме били тотална боксова круша. И ако в домакинските мачове ни подцениха, показателна бе последната среща в Истанбул с "Галатасарай", пряк сблъсък за място в Лига Европа. Видни бяха желанието, амбицията, футболната ни организация, тактическата дисциплина, индивидуалните качества и колективизмът. Просто класата на съперниците надделя. Като треньор винаги държа воденият от мен тим да се представя добре в Европа - там можеш да се докажеш, да радваш най-силно хората и да си набавиш сериозни финанси.
Предния сезон целта на "Астана" в Европа бе да мине един кръг. Минахме три, но се сблъскахме с "Виляреал", който бе практически непреодолим. През този поставихме задачи на високо ниво. Изиграхме 6 плейофни срещи по пътя към групите, от които спечелихме 3 и направихме 2 равенства. В 12-те мача в Шампионската лига играхме много по-добре, отколкото в местното първенство, където можехме да си осигурим титлата много по-рано. Голямата борба бе в чисто психологически и тактически аспект да убедя футболистите, че след силен мач в Европа трябва да играят на същото ниво и в първенството, защото само чрез титла можем да си осигурим място в квалификациите на Лигата догодина.
- С какво се промениха от сезон 2006/2007 г. Шампионската лига и тактическите виждания на Станимир Стоилов?
- Най-важната промяна на турнира е във финансов аспект. Тогавашното влизане в групите осигуряваше 7 млн. евро, а сега - 12 млн. В баражите заработихме още 2,5 млн., т.е. 14,5 млн. само от попадането в групите. Оттам нагоре са 2 млн. евро - по 500 хил. за всяка от 4-те точки, отделно са тв права, билети... С плейофите се събират 6 домакински мача за "Астана". В някои от тях билетите стигаха 100 долара при средна посещаемост 25-30 хил. души.
В чисто игрови план с "Левски" попаднахме на 3 отбора, които бяха от топ-а на Европа, на далеч по-добро ниво от съперниците на "Астана". Бяхме стигнали на етап, в който можехме да се надиграваме със средноевропейски отбор и искахме точно това да правим и срещу "Барселона", "Челси" и "Вердер". Предния сезон даже виждах "Левски" на финал за Купата на УЕФА, но отпаднахме на четвъртфиналите срещу "Шалке 04" - не защото бяхме по-слаби, а защото съдията погрешно изгони Седрик Бардон в първия мач.
В Казахстан нещата стояха по друг начин. "Астана" е отбор, в който по-кратко време съм работил и искаше да се покаже в Европа. След като разбрахме жребия, решихме да играем за радост на казахстанския народ. Стратегията беше да бъдем по-отговорни в защита и по-изчаквателни в атака, не играхме открит футбол. Колкото и вътрешно да не ми харесваше, знаех, че това може да донесе успех, а и не бях уверен в атакуващия стил на игра от видяното в местния шампионат. Вътрешно не мога да се променя сериозно. Ако имаш добре обучен отбор, можеш да се надиграваш с всеки съперник, изключвам топ отборите от Европа.
- Какво попречи на "Левски" да затвърди доброто представяне в Европа от сезони 2005/06 и 2006/07 и да се преобрази като БАТЕ (Борисов), който му препречи пътя към групите в следващия сезон?
- Не съжалявам, че не влязохме в групите, а че "Левски" не разви "ЕвроЛевски", който имаше. Спечелиха се милиони евро, гарантиращи издръжката за 4-5 години напред. И бе спечелен коефициент 39, което осигурява място сред поставените в жребия на всеки етап. Имаше само един сблъсък с БАТЕ, това беше преимуществото. Не успяхме заради многото "доброжелатели", те даваха непрестанни съвети на Тодор Батков и той не издържа на атаките на любимите съветници на футбола. И беше унищожен "ЕвроЛевски", който сега с европари щеше да има собствен стадион, а не да чака на спонсори.
Моят екип тръгна с бюджет от около 5,5 млн. лв. Наложи се да освободим 15-16 опитни състезатели. Заминах на първия лагер с 13-14 футболисти, от които имаше юноши и 5 треньори от школата на "Левски". Тогавашните играчи се промениха като манталитет и отношение към футбола. Но пак казвам, "ЕвроЛевски" бе унищожен заради това, че Тодор Батков послуша "доброжелателите", не мен, Наско Сираков и УС, на който си подадох оставката след загуба от ЦСКА...
- Харесва ли ви сегашният "Левски"?
- Няма как да ми харесва! Гледал съм този отбор само 20 минути. Като точков актив е на върха с "Лудогорец", но като игра - всички казват, че не са доволни, както и от моментната форма.
- Последните петима нападатели на "Левски" са вкарали 1 гол за сезона. Кой правеше по ваше време селекцията?
- Единствено аз. Естествено с помощта на целия щаб. Георги Цветков отговаряше основно за чужденците, а избраните ги показвах на изпълнителния директор Наско Сираков. Отговорността за качествата им беше изцяло моя. Наистина, сега не е нормално да имаш петима нападатели и да казваш, че нямаш. В такъв случай по-добре купи един, но качествен, вместо да плащаш заплати на още четирима. Веднага знам какво ще е оправданието - недостиг на пари. Но и математически е видно - по-добре един с двойна заплата, отколкото петима с половин. Пак ще си финансово по-напред. Защото в другия случай ще плащаш неустойки на всички футболисти, които си взел, на мениджъри, агенти или агенции, които защитават правата им.
За мен важното е какво показват на терена тези футболисти, а хората, които са ги посочили, дали изобщо знаят какви футболисти са нужни на "Левски"? Това е голям проблем, защото всички, които идваха след нас в клуба, искаха да покажат колко лошо е било преди и колко добре ще стане, когато те водят отбора. Никога не е било най-важното спечелването на титла или купа, а как играе отборът и дали развиваш играта му. Всеки искаше да покаже какво е постигнал с "Левски", а не да се захване да доразвие игровия стил. Това се оказа решаващо за падението на отбора. Дори и при условие, че собственикът няма пари, ако спортно-техническите хора си вършеха работата, нямаше да се налага собственикът да бърка в джоба и да вади пари, а обратното - той да взима пари от "Левски".
- Имате предвид парите, които се полагат на клуба от евротурнирите?
- И не само. В случая с "Левски" Тодор Батков е давал от парите си в продължение на 10 години. Нормално е той да осигури бюджета на клуба, а печалбата да е за него. Но от нея той инвестира за развитието на клуба. Както по наше време инвестирахме в изкуствения терен, после в разширението и подобренията в съблекалните, после направихме още един нов терен, общежитие за децата от школата, нов автобус. Това са все пари от печалбата, която осигурихме тогава. Ако спортно-техническите хора бяха доразвили нашите постижения, клубът и собственикът щяха да печелят. От публиката - по 15 000 средно на мач. В крайно неуспешна година, каквато за "Левски" е тази, в която отборът е втори, както когато Батков ни изгони, на стадион "Георги Аспарухов" имаше средно по над 9000 зрители. По 2 лв. да са били билетите тогава, това прави около 20 000 лв. печалба от мач. Хората идваха, въпреки че сменихме отбора, но стилът се запази. Тогава не купихме нито един играч над 22 г.
Всички след нас се плашеха от негативните резултати. Всички гледаха да бият два мача и да кажат, че са в "Левски". А какво става с клуба? Че фалира финансово, че фалира най-вече игрово - никой не се интересуваше.
В първия ден, когато станах треньор на "Левски", нямах достатъчно опит. Вярно, бях помощник 4 години на всички светила, които минаха през клуба. Не се срамувам, хиляди пъти съм го повтарял. Но дойдох и обявих: "Важен е "Левски!" Всички мои решения и действия са били в името на клуба. Стигна се дотам да отстранявам футболисти, с които съм играл и ми бяха лични приятели. Но това бяха решения в името на "Левски", за които вътрешно дълбоко съжалявах, но нямах алтернатива. Никога не съм се оправдавал, че бях заставен от обстоятелствата. Младите играчи също станаха футболисти. Тях ги водехме на лагери по 3-4 години, преди да ги налагаме търпеливо в отбора. Когато дойдох в клуба, имаше само един юноша на "Левски" - Митко Иванков. От 12 години. При моето напускане 60% бяха играчите от школата.
- Ако сега поемете отбора, какво ще направите? Сега се говори, че има финансова стабилност, но отборът не играе добре...
- Пак ще кажа - "Левски" нямаше да стигне до тази финансова нестабилност, ако наследниците ни доразвиваха отбора. Защото имаше постъпления от квалификациите в Шампионската лига, от Лига Европа, от групите в Шампионската лига - това са не по-малко от 5 млн. евро само от УЕФА.
В последните години, след като бях уволнен от "Левски", на няколко пъти бях готов да се върна. При това бях готов и на компромиси по много въпроси, но не и за правилния път на клуба. Но винаги от ръководството имаше едно "но", което възпрепятстваше завръщането ми.
В "Левски" винаги има пари. Който каже, че няма - лъже. Бюджетът винаги е бил над достатъчния минимум от 5-6 млн. лв. Привържениците на клуба са се организирали изключително добре, футболистите на "Левски" не ги заслужават. При 0:1 за "Литекс" не чух един фен да каже нещо, а преди започваха още на загрявката. Това е огромната работа, проведена с фенската маса. Трябвало да има мач между "Левски-София Запад" и настоящите футболисти, които нямали време да зарадват няколкохилядната публика... Това е престъпление спрямо поддръжниците!
- Преподписахте с "Астана". Притеснявате ли се, че след участието в Шампионската лига може да последва падение?
- Нормално е да се получи, защото вече я няма свръхмотивацията. Ще се опитам чрез разговор с играчите и 1-2 нови попълнения да преодолея проблема. Знаех, че ако напусна "Астана", вратата ще е винаги отворена, но предпочетох да свърша работата докрай. Президентът на клуба има човешко отношение и е запознат с потенциала. За нас участие в групите на Лига Европа ще е повече от добро през новия сезон. Но не може с лека ръка да загърбиш успехи и уважение. А и нямах оферта от Западна Европа, а само от тимове на изток от Казахстан.
- Как бихте коментирал скандала, възникнал на последния мач между бившите ви отбори "Левски" и "Литекс"?
- Не е приятно в "А" група да няма отбори като "Литекс", "Локо" (Сф), ЦСКА. Най-вече за противниците. Но не е добре да има изваждания, след като хората са платили билети или тв права. БФС трябва да организира повече срещи със собствениците на клубове, а президентите да спрат да дърпат чергата към себе си. Не мисля, че Боби Михайлов е нерешим проблем в нашия футбол. Трябва да е по-активен в убеждаването и да дава повече информация. Чисто футболният проблем на родния футбол е развитието на футболните политики и стратегии. Бил съм старши треньор на националния отбор, условията бяха супер.
- По-добро ли е съдийството в Казахстан от това у нас?
- Винаги съм приемал съдийските грешки. Но не и удари без топка, когато те псуват в лицето и се правиш, че не виждаш. Това значи, че си слаб човек, не говорим за слаб съдия. Но винаги съм избягвал коментарите към съдиите.
- Предвид рекордните приходи на "Астана", предвиждате ли мащабна селекция и има ли ограничения за чужденците в Казахстан?
- Има - 5 чужденци максимум на терена. Сега ще решат още колко може да бъдат в резервите. При всички положения спонсорът ще даде някакви средства за нови играчи. Няма клуб, в който да съм работил и да не е бил на плюс. Така беше и в "Ботев" (Пд) след продажбата на Тодор Неделев, и в "Литекс" след трансфера на Станислав Манолев.