Трябва да запазим и развиваме културата на бесарабските българи

СТАНИСЛАВ САДАКЛИЕВ е роден в Болград, Украйна. Завършва философския факултет в Одеския национален университет "И. И. Мечников". Следва режисура за драматичен театър в Киевския национален университет за театър, кино и телевизия "И. К. Карпенко-Кари". От няколко години е художествен ръководител на Одеския български драматичен театър. По покана на Държавната агенция за българите в чужбина част от трупата му наскоро гостува в София с постановката "Бай Ганьо". Над 230 души бяха изпълнили до краен предел залата на Народно читалище "Славянска беседа", а сред зрителите бе и посланикът на Украйна Н.Пр. Микола Балтажи.


"Всеки има нужда да се види отстрани"

- Защо решихте да представите на софийска сцена именно "Бай Ганьо", Станиславе?
- Отколе искахме да покажем в българската столица наш спектакъл и се спряхме на драматургичен вариант, който направихме сами по прочутото произведение на Алеко Константинов. За мен той е един от гениалните български автори. И смятаме, че "Бай Ганьо" дава изключително богат и актуален материал, който представя положението, присъщо и на днешния ден. Чертите от характера на разпознаваемия вече толкова години образ като че ли може да се открият почти във всеки от нас. Искахме да накараме хората да се замислят и да направят изводи за себе си. Планирахме представлението да е комедия, но тъй като нашият театър е драматичен, двата жанра естествено се преплитат и в спектакъла ни "Бай Ганьо", като го изпълват със смисъл и дълбочина и предизвикват усмивки. Именно затова решихме да изиграем в София тази пиеса.
- А дали сте гледали някой от спектаклите в България, където главно действащо лице също е неувяхващият литературен герой на Алеко Константинов? Можете ли да направите съпоставка как образът е изигран от актьорите в родината на автора и върху какви качества на Бай Ганьо акцентира трупата на Одеския български драматичен театър?
- За съжаление, докато с актьорите гостувахме в София, се разминахме с датата на представлението тук. Но бих искал да отбележа, че нашата постановка бе показана в Тополовград - на Международния фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира, който носи името на легендарния български актьор Велко Кънев. И точно за трактовката на приключенията на прочутия герой на Алеко Константинов, който пътува из Европа, за да продава розово масло, получихме на този престижен форум наградата "За оригинално реализиране на спектакъл по български текст".
- Откога съществува трупата ви?
- Одеският български драматичен театър за първи път отваря врати още през 1933 г. Но след 7 години е затворен от тогавашната власт, която не допуска българската общност да има свои културни центрове. Театърът е възроден отново през 2012 г. по наша идея и с подкрепата на президента на Всеукраинската обществена организация "Конгрес на българите в Украйна" Юрий Граматик.
- Кое бе представлението, с което "възкръснахте"?
- Първата ни постановка бе "Рейс" от Станислав Стратиев, която също показахме преди две години в Тополовград. Много бихме искали да видим как я играят в София или в друг български театър. В репертоара на трупата ни е и спектакълът "Декамерон" по мотивите на прочутото произведение на Джовани Бокачо. С него гостувахме на Международния фестивал "Велко Кънев" през 2014 г. Много ни харесва атмосферата на този театрален форум, там винаги ни приемат радушно, а ние се стремим да покажем най-доброто. Искам да отбележа още, че имамe представления както на български, така и на руски език. А всички актьори, които излизат на сцената, са бесарабски българи и техни приятели, живеещи в Одеса.
- От колко души се състои трупата ви? Всички ли имат театрално образование или подбирате актьорите на друг принцип?
- Трупата ни е от 14 души, които освен в Одеския български драматичен театър също така участват и в Бесарабска лига КВН (Клуб на веселите и находчивите - б.а.). Артистите ни не само са млади и талантливи, но и непрекъснато се стремят да се развиват. Определяме се като експериментална трупа и не се притесняваме да бъдем различни. Сега откриваме и театрално студио и се надяваме броят на желаещите да играят в представленията ни да се увеличи. Не всички са професионални артисти, но повечето са минали през курсове за актьорско майсторство, където преподава народният артист на Украйна Игор Равицки. Стремим се да се усъвършенстваме, което според мен е най-важното.
- Как приемате наградите, които получихте на фестивала в Тополовград? Очаквани ли са тези отличия?
- Разбира се, че идваме да се покажем, но и да видим постановки на другите участници от различни държави. Изключително ни е приятно да печелим награди. С "Декамерон" през 2014 г. взехме дори Гран при - за нас е голяма чест да получим такова признание. Този спектакъл е съставен от 8 новели, като 5 от тях се играят на руски, а останалите - на български. Първата ни международна премия от фестивала "Велко Кънев" бе за нашата актриса Альона Пепеляшкова, която бе отличена в категорията за най-добра поддържаща женска роля в спектакъла "Рейс".
- Каква публика идва да гледа представленията ви?
- Най-различна. Обикновено това са бесарабски българи, които временно или постоянно живеят в Одеса и харесват театъра. С голям интерес се посрещат и представленията, които играем на руски, тогава публиката е още по-разнообразна. Одеса е космополитен град, в който живеят хора от безброй националности. Сред нашите зрители има и украинци, и руснаци, и евреи, които се интересуват от българската култура. Залите са препълнени, а за нас, актьорите, това е най-голямата награда. Сценичното изкуство винаги предизвиква голям интерес. Надявам се, че той ще се увеличава още повече към спектаклите на нашата трупа.
Искам да отбележа, че заедно с новия сезон стартира и интернет страница на Одеския български драматичен театър, където се публикува актуална информация за постановките ни. Билетите за нашите представления са много достъпни - в рамките на 2 евро.
- Какво е посланието, което отправяте към вашите зрители?
- Смятам, че театралните постановки са огледало на днешната действителност, въпреки че произведенията, които играем на сцената, са писани преди десетилетия и дори преди повече от век. Според мен хората имат нужда да видят себе си отстрани, но понякога дори не го осъзнават. А чрез нашия театър в Одеса не само искаме, но донякъде и успяваме да покажем, че българската общност в Украйна е част от обществото. Основната ни цел е да съхраним и развием културата на бесарабските българи така, че да се гордеят със своя произход. С изкуството ни успяхме да сбъднем една от мечтите на нашите сънародници, живеещи в Одеса или пристигнали да се образоват и да намерят препитание тук. Сега те имат възможност да се насладят на спектакли, които се играят на родния им български език.
- Каква ще е следващата пиеса, която планирате да поставите на сцената на Одеския български драматичен театър?
- Имаме много идеи, не ми се иска обаче да ги съобщавам, преди да са станали. Всяка година се стремим да направим поне два спектакъла - и на български, и на руски език. През декември планирахме да изиграем четири представления, обикновено публиката има възможност да види две-три постановки месечно. Имайте предвид, че всичките ни артисти репетират в свободно от основните им професионални занимания време и излизат на сцената заради голямата любов към театралното изкуство, към зрителите, и от безгранична почит към българската духовност.