Духовна битка или анатемосване без изход?

Успя ли някой простичко да обясни как и защо ислямистите от ДАЕШ/"Ислямска държава" успяха и успяват да омайват и привличат на своя страна млади хора от цял свят, най-вече от Европа, в т.ч. от Балканите? Религиозните одежди едва ли са най-привлекателната част от битката за душите и сърцата на онези мюсюлмани, които се връщат към корените си през поколение с оръжие в ръка и сеят ужас със зверствата си. Европа им даде мобилните устройства, дънките "Армани", произведени в Китай, научи ги да сърфират в интернет, приспособи ги към манията да се блъскат по американски в "черните петъци", но остави душите им на безконтролни имами, обзети от идеи, наречени "политически ислям". Европа реши, че мултикултурализмът е само нейна грижа и възможност да набави нужните й изпълнители за извънпрестижни дейности. Без значение, че точно те са и главните потребители на онези моди, които са типични за арабските традиции като дълги бради, панталони-потури или пушене с наргиле, станали сякаш по поръчка заразителни и за младите европейци с друга религия и етнос.
На практика Европа реши да громи терора и да анатемосва крайните ислямисти, защото те са в дъното и на бежанските вълни, но забрави да маргинализира радикалните религиозни групи на своя територия, без да използва антирелигиозна риторика. Забрави да внушава чрез образование от ранна детска възраст, че

мултикултурализмът е монета с две страни

и изисква толерантност и усилия и от мюсюлманите, за да живеем всички заедно в мир, разбирателство и спокойствие. Европа не съумя да привлече на своя страна повече духовни водачи или имами, които имат разбиранията например на Фетхуллах Гюлен, за да "създадат такава база, която позволява ранно констатиране на неориентираните младежи в обществото ни, за да се попречи да не се втурват в опасни приключения". Поне така казва именно проповедникът Гюлен във своя статия във френския "Монд", публикувана миналата седмица. Това, че в Турция той е обявен за духовен лидер на "паралелна държава", противник на управляващите, не означава, че вижданията му за проблемите на мюсюлманите трябва да се пренебрегват. Защото слова като "мюсюлманите да престанат да се оправдават с конспиративни теории, които им пречат да се изправят срещу собствените проблеми" и "нужно е да се подложим на равносметка" са изстрел в целта. Това не е призив за посипване на главите с пепел, а зов за осъзнаване, че

мюсюлманите са длъжни

да станат част от общата борба срещу тероризма, защото точно в тяхна среда, съзнателно създавана да е удобна, се настаняват организации с тоталитарна идеология и набират последователи. Останали в отчаяние от пренебрегване и неудачи, младите мюсюлмани се насочват към групировки, които заместват търсената свобода, човешки права, върховенство на закона и приемането на различните като равни. Може би именно преподаването още в ранна възраст на демократичните ценности с акцентиране върху задължението самите мюсюлмани да решават проблемите си с тероризма във всичките му измерения е пътят, по който мюсюлманските духовни водачи трябва да поведат последователите си. Защото другото е братоубийствена война, която ще накланя везната на победата ту към шиити, ту към сунити, но печалбите ще са за хора извън Близкия изток и още по-малко за изповядващи ислям. Кой как да тълкува Корана е дейност за достойни люде, добродетелни в живота, които няма да го тълкуват както дяволът Евангелието. Защото там има и слова, които трудно могат да се приемат като човеколюбиви и смущават с агресивност към друговерци. Но обяснени подобаващо, могат да станат основа за разбирателство и

отричане на "сблъсъка на цивилизациите"

Отчаяните трудно могат да родят цивилизационни промени, но посочването доброжелателно на "гредите в очите им" би могло да допринесе с времето за преодоляване на внушавани джихадистки идеи, в т.ч. и за халифат.
Вижда се, че някои мюсюлмански духовни водачи като Гюлен търсят изход от натрупания гняв между уплашената от терор християнска Европа и мюсюлманските потоци, които я заляха. Предлагат възпитание, образование, духовна храна, за да се стопира радикализирането на мюсюлманските общности и да се предотвратяват терористични акции. Но кой ще приложи в собствената му страна неговите напътствия и ще разчете правилно думите му? Негови сподвижници в Турция са убедени, че там се води гражданска война поради насилието в югоизточните райони, където преобладава кюрдското население. Всеки ден има информации за стотици вече убити или

прогонвани турски граждани от кюрдски произход

Замразяването на т.нар. мирен процес и събитията в Сирия и Ирак, където Анкара има активни политики и действия на пряка намеса, се изродиха в нови битки между Кюрдската работническа партия (ПКК) и силите за сигурност в страната. Обстановката може и да е под контрол, но кюрдското население с турски паспорти се влива в нови бежански потоци, а обтягането на отношенията с Русия създаде възможност Демирташ, лидер на прокюрдската парламентарно представена ДПН, да заяви, че имат модел за ръководство на Турция и той е самостоятелно управление. Каквото и да значи това. Каза го преди посещение в Москва и дни преди 26-27 декември, когато в Диарбекир се провежда конгрес на демократическата общност и трябва бъде взето решение за обявяване на самостоятелно управление. Демирташ акцентира върху идеята, че ще има разисквания за изграждане и изпълване със съдържание на самостоятелното управление, както и за силен напредък в политическото решаване на мирния процес. Защото в Турция има правителство, което е взело повече от 50% на парламентарни избори, но няма актуален проект за това

как да се справи с кюрдския въпрос

Упреците към управляващите са, че и президентът, и премиерът за ден-два са се озъбили на Путин, а след това са се "превърнали в котка, която е разсипала млякото", после са изпратили войници в Мосул и почти веднага тихомълком са ги изтеглили, а накрая са се разбрали с Израел за едни 20 млн. долара компенсации. Пита се дали такива лидери могат да са "началници на кюрдския народ"? Кюрдите няма да се изтеглят от Меджлиса и Демирташ е убеден, че провежданите от силите за сигурност операции не предизвикват страх и паника сред кюрдското население. Напротив, той вярва, че насилието над кюрдските му братя поражда само ентусиазъм и възторг.
В такава ситуация трудно може да се открои къде е религията, кой радикализира, кой какви интереси защитава и къде е политическият ислям, който принуди Европа

да обещава дълго отлагани позитиви на Анкара

Няма спор единствено по въпроса, че новата 2016 година ще е изпълнена със събития, които или ще дадат надежда за нещо по-добро за света като цяло, или така ще го конфронтират допълнително, че Втората световна война ще изглежда като "реалити щоу" с лош вкус. Просто ще се броят само убитите, и то предимно редови граждани.
Бежанците? Зависи кой и как ще прочете Евангелието, т.е. Корана. А иначе Бог е един и гледа на създадените от него добродетелни люде като равни и еднакво долюбвани. Въпросът е как те да го осъзнаят.


"Ислямска държава" успява да привлече доста млади хора, включително и от Европа

По време на кюрдски протест срещу операцията на турските сили в Югоизточна Турция, при която бяха убити над 100 души

Жители на областта Сур в Диарбекир бяха принудени да напуснат домовете си заради въоръжените сблъсъци между турските спецчасти и бойци на ПКК

Турските полицаи и кюрдските протестиращи влязоха в сблъсъци
Снимки БГНЕС