Нова година - ново правителство в Македония

Когато театър от Скопие, в случая "Комедия", гостува в София, няма как човек да не се изненада, че широката публика у нас малко знае за нивото и развитието на културата и изкуството в тази "най-романтична част от нашата история". Не става въпрос за "кражба на история" и препирни относно идентичност и политики, а за това, че и на Вардара творци работят с душа и сърце, за да доставят удоволствие на изкушени ценители и редова публика. Е, успяха с "Име" не само да разсмеят софиянци, но и да докажат, че именно с похватите на битовата комедия могат да се иронизират и налагани щампи, и политически послания, и внушавани образци и дори нрави.
Пиесата е от френски автори (Александър дьо ла Пателиери и Матийо Дьолапорт), но споменаването между другото на "жалба по Пиринска и Егейска Македония" се преглъща от зрителите леко, защото за отнемането им от "майка Македония" се обвинява Хитлер. Нещо като нашата жалба по "държава на три морета", но с тази разлика, че ние сме държава на повече от 1300 години, която е обхващала и територии от днешна Македония, а в Скопие "ближат рани" от двайсетина. На Балканите повечето сме братовчеди, приличаме си.
Като оставим настрана шеги и традиционни коментари и оценки, никак не е за пренебрегване фактът, че на Вардара текат процеси, които дават основание да се твърди, че около нас никак не е спокойно по отношение на стабилност и сигурност.
В Македония политическата ситуация е комплицирана и не са случайни изказванията на еврокомисар Хан, че "е огорчен" и ще направи поредна визита през януари в опит да съгласува действия между управляващи и опозиция с цел умиротворяване на обстановката и провеждане "по европейски" на договорени нови парламентарни избори през април. Това след дълъг период на нестабилна ситуация в условия на политическа криза, в която опозицията в лицето на социалистите от СДСМ не влизаше в Скупщината, лидерът й Зоран Заев даде гласност на нелицеприятни за управляващите и премиера Груевски записи за действия и слова, противоречащи на законите в страната, организирани опозиционни протести и контрапротести на подкрепящите управляващите от ВМРО-ДПМНЕ, за да се стигне до положение в последните дни на 2015 г. Груевски да се занимава само със спасяването на собствената си политическа кариера. И то в дните, когато всички очакваха да подаде оставка съгласно договорките с опозицията от юли, зад които прозираше намесата на ЕС и САЩ, особено след посещението на Виктория Нюланд в Скопие. Всички решиха, че нещата вървят, макар и с натиск отвън, с размяна на грозни слова между лидерите на основните партии и с опитите за "ловене на риба в мътни води" от страна на албанските партии с цел придобиване на все нови и нови "права" и позиции в управлението. За капак се появи и бежанската криза, която по македоно-гръцката граница достигна до нечовешки стълпотворения, но това не попречи да се нажежава обстановката в страната и следствие онези етнорелигиозни сблъсъци между македонски граждани от албански и православен произход, които в крайна сметка създават условия за съществуване в Македония на привърженици на крайни ислямистки движения. Често се появяват информации за македонски граждани от албански произход, които воюват или са загинали в редиците на "Ислямска държава".
Настъпват дни, в които трябва да бъде договорено кой ще е кандидат-премиерът на временното правителство, който ще е отговорен за провеждането на изборите на 24 април. Това, че еврокомисарят Хан е заплашил, че ако извънредните парламентарни избори не се проведат съгласно европейските стандарти, той няма да съдейства за препоръка относно начало на преговорите с ЕС за членство, не означава, че сръдните и ударите "под пояса" ще спрат. Опозиционният лидер Зоран Заев продължава да отстоява позиция, че "Груевски напразно се хаби" и "гражданите помнят и никога няма да забравят насилствeната му политика". Той е убеден, че "ръката на правосъдието се движи бавно, но тя е тежка" и "ще достигне всички кумове и братовчеди от властта на Груевски". Ами така се говори преди избори. Но едва ли думи като "в Р Македония само гражданите и свободната воля ще решават нейната съдба", защото "Македония ще бъде страна на свободата, свободната мисъл, на свободата на словото и свободата всеки сам да решава" звучат правдоподобно на македонските граждани. Красиво като пожелание, трудно изпълнимо като дело и пътуващите извън страната, особено при съседите, които вече са членки на ЕС, го виждат с очите си. Да не говорим за попълзновенията на държави като Турция, които "държат под око" де що има мюсюлмани на Балканите и не пропускат случай да кажат, че "Скопие е в сърцето ми", за да подчертаят вниманието и заинтересоваността към страните от региона съгласно свои интереси и политики.
В противовес, съгласно публикации в Гърция и Македония, ЕС и САЩ водят политика, която "има за цел да промени името на страната и така тя да стане член на НАТО и ЕС". Едва ли не политическата криза на Вардара, която отслабва страната, е била предизвикана от Запада, за да намали източното влияние (разбирай на Русия!) в региона, а като примамка се обещава попътен вятър за евроатлантическото членство. В тази връзка Матю Нимиц, посредник на ООН за решаване спора за името на Македония, е активирал дейността си за изход от омагьосания кръг за избор на име. Без значение, че вече стана известен и у нас фактът, че Белград за първи път е поставил табела около Лесковац с указание за посоката на пътя с "БЮРМ".
За нас по-същественото би трябвало да е, че магистрала №10 се строи и на практика свързва Будапеща през Белград и Скопие с Атина, докато ние все не успяваме да се "уредим" със строеж на магистрала 8, която да възстанови жп линията София/Скопие и да свърже Бургас през София със Скопие и Албания. Белград има стари, твърди и непреходни връзки със Скопие и то често в негативна за нас посока, но в случая размахва пръст поради гласуването на Македония в подкрепа на членството на Косово в ЮНЕСКО (неосъществено), както и за установяването на дипломатически отношение с Прищина. Сигурно това се приема за предателство, но ситуацията не е елементарна и малка Македония просто не е в състояние да издържи на западен натиск, особено когато няма ясно изразено съдействие от друга посока.
А дали на Македония наистина ще й бъде предложено да стане член на НАТО и то без това да стане на среща на върха? Отново геополитика, в която никой не пита малките страни те какво искат или поне мислят. Разчистването на политико-икономическите сметки между "великите" ще продължи, а обстановката на световната сцена ще става все по-напрегната и то не само заради Близкия изток, "Ислямска държава" и Украйна. В такава ситуация ако и капацитетът на полезно действие на правителствата на малките държави на Балканите остава все така нисък, означава, че и 2016 г. ще бъде твърде непредсказуема и то в негативна светлина. Както се казва, Бог да ни е на помощ, но по-скоро ние да сме си в помощ и ако може някак да се действа в екип, защото да си член не означава, че периферията ще бъде избегната. Справка - опасност от превръщането на Балканите в буферна зона по отношение на бежанските потоци или в жертва на противоборства между бивши империи, които отстояват свои си интереси, често в ущърб на малките. Всъщност и исторически погледнато, и в ситуацията днес, ако на Балканите има повече единство, отколкото разминавания, има повече воля за действия в собствен интерес, отколкото съобразяване с чужди напътствия, тогава регионът ще има положително бъдеще, а неговата сърцевина ще е европеизмът. Който не свършва в подстъпите към Москва.
Дали могат големите да осъзнаят, че невинаги ще могат да казват на малките как да живеят? Да видим как ще се справи Македония през следващите месеци не само с политическата криза в страната, но и в отношенията си със съседите и големите. Ако пиесата "Име" на скопския театър "Комедия" е еталон за добри професионални постижения, дори и с намеците за "историческа несправедливост", значи надеждата наистина винаги умира последна. Да му мисли София. Защото Скопие привика посланика на Белград за обяснение заради една табела и това стана достояние на гражданите в двете страни, а у нас няма и помен от подобни действия при далеч по-сериозни поводи. Сигурно защото нашето общество е изостанало и по отношение на прилагането на дипломатическата практика. Тънка работа е тя, като източния въпрос. А за него какво? Определено не е лесно, защото ние си имаме в допълнение и съседството на Турция, а там нещо напоследък конците се оплетоха. Дано поне големите намерят пресечните си точки, за да мирнат и Балканите. Иначе 2016-а ще ни се види толкова непосилна, че отново ще го ударим на вайкане.

Миналата година донесе тежка политическа криза в Македония

Гръцкият външен министър (вдясно) се срещна с македонския си колега в Атина. Определяната като знакова среща не донесе значими резултати
снимки БГНЕС