Страхът на лумпенажа

Лумпенажът на "Протестна мрежа" тези дни пак изпълзя от блатото и открито застана на фашистки позиции. Маските паднаха за пореден път. Най-големите лумпени, професионалните истерици, дежурните антикомунисти, безработните десни, фашизираните полуинтелигенти, с обща численост от 35 души, се появиха в сряда пред Военния клуб, за да протестират против честването на 100-годишнината на Добри Джуров.
Този нелеп реваншизъм е все едно изваден от пиеса на Бекет. Да протестираш срещу покойници, съвсем не е израз на гражданска смелост. Но лумпенчетата избраха да протестират срещу Джуров, почитайки паметта на ген. Луков, отявления хитлерист на царска България. И точно това отдаване на почит разкрива цялата политическа нелепост на тези, които иначе постоянно твърдят, че демокрацията е второто им име.
Никой не е задължил никого да почита или не паметта на Джуров, но през бесноватия протест на психодесните се вижда, че тяхната поява в нашето общество всъщност е реставрация на класическия фашизъм. Те искат кръв, искат да ритат червените боклуци, дошли да си спомнят за генерала, при който България наистина имаше армия, а не няколко батальона за пушечно месо.
А междувременно електронните медии пак дадоха трибуна на лумпенажа. Да крещиш на възрастни хора, о, каква гражданска смелост се иска, как да не им спретнеш едно репортажче. 35 души за тях бяха по-важни от тържеството за Джуров. Тази политическа истерия няма да остане единствено лозунгарска. Тия скоро ще си татуират пречупени кръстове и ще бродят с кубинки из центъра на София, гледани милостиво и дори нежно от реформаторската власт.
Най-накрая обаче схванах откъде идва злостта на злокобната групичка. Те отидоха да протестират там, защото ги е страх от хората, които се събраха. Тези хора един път наритаха буржоазните мамини синчета у нас. Колко му е да го направят втори път.