26 Април 2024петък18:51 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Негово Превъзходителство Том ван Оорсхот:

Шенген е голяма ценност на ЕС

Ще се фокусираме върху връзката с европейските граждани, заяви посланикът на Холандия в България

/ брой: 7

автор:Кристиела Симеонова

visibility 1246

Негово Превъзходителство Том ван Оорсхот е роден на 17 юни 1955 г. в Хага. Завършил е гражданско и международно право в Университета в Лайден. Заемал е различни позиции в Министерството на външните работи на Холандия. Бил е първи секретар на политическия департамент в посолството на Холандия в Претория, заместник-ръководител на мисиите в Будапеща и Анкара. Посланик в България е от 2013 г.


"Можем да постигнем устойчиво и постоянно решение на мигрантската криза"

"Имаме интерес да поддържаме добри отношения с Русия, както и тя с ЕС"


- На 7 януари официално стартира 6-месечното ротационно председателство на Холандия на Съвета на ЕС. Ваше Превъзходителство, бихте ли представили основните приоритети на вашето председателство?
- Няколко са основните въпроси, важни за нашето председателство. През следващите шест месеца Холандия иска Европейският съюз да се фокусира върху важните въпроси за гражданите и бизнеса. Ще се фокусираме върху връзката с европейските граждани, за да бъде по-добре разбрана същността на европейския проект. Хората искат отговор от Европа на всички предизвикателства. Ще се фокусираме върху иновациите и създаването на работни места. Главен приоритет, разбира се, са мигрантската криза, сигурността вътре в Европейския съюз и заплахите от тероризъм.
Изключително важно е да имаме силна еврозона. Трябва да се съсредоточим върху укрепването на вътрешния пазар - на дигиталния пазар и пазара на услуги. Не на последно място във фокуса на холандското председателство са енергийните въпроси и тези, свързани с климата. Те са много важни за нас и искаме да продължим започнатото в Париж, където бе сключено историческо споразумение за климата. Това е много добър старт.
- Безспорно мигрантската криза е едно от най-големите предизвикателства пред Европа. Не виждаме обаче солидарност между страните членки, те са все по-разединени. Как оценявате отговора на Евросъюза на тази криза?
- Преди всичко бих искал да кажа, че тази криза засяга целия Европейски съюз, но по различен начин отделните страни членки. Има страни, в които първо влизат мигрантите, и те трябва да защитават външните граници на ЕС. Има транзитни страни, както и страни на дестинация. Всички те са изправени пред различни проблеми и трябва да имаме предвид това. Не е лесно 28 страни да изработят единно решение. Това е труден процес и изисква време да се постигне споразумение между всички. Но работим по въпроса. Оптимист съм, че можем да постигнем устойчиво и постоянно решение на тази криза. Смятам, че това е от интерес на всички, но трябва да отчетем и индивидуалните интереси на различните страни членки.
Всичко това опира до солидарност и отговорност от всички страни. Пределно ясно е, че никоя не може да реши този проблем сама, защото всички сме засегнати. Очакванията, че можем да се справим незабавно с проблема, бяха твърде големи. Но смятам, че започнахме добре, макар да нямаме много време, защото проблемът се разраства. Предприети са някои мерки. Вече е въпрос на тяхното изпълнение.
- България сигурна външна граница на ЕС ли е?
- Смятам, че България се справя много добре със своите отговорности. От друга страна, основният поток от хора не е насочен към България, а минава през други страни. Това означава, че е доста трудно да се премине българската граница. Оценяваме високо усилията на България в тази посока. Имате много добри съоръжения на границата, виждал съм ги лично. Смятам, че властите прилагат правилните мерки. Но не става въпрос само за граничния контрол. В качеството си на транзитна страна смятам, че България трябва да се фокусира върху отговорността си спрямо тези бежанци, които влизат тук, като им осигурява необходимата защита. Трябва да работи и върху интеграционните програми за тези, които остават в страната.
- В контекста на мигрантската криза как виждате бъдещето на Шенген? В Холандия се появи идея за създаване на мини Шенген.
- Шенген е голяма ценност на Европейския съюз, ценно постижение. Всички членове на Шенген, дори всички членове на Европейския съюз трябва да ценят това. В ничий интерес не е създаването на вътрешни граници. Но тъй като някои страни страдат от мигрантски наплив, възстановиха временно вътрешния контрол по границите. Шенген може да работи само тогава, когато се осъществява необходимият контрол по външните граници. В момента има няколко страни, които не прилагат контрол по външните си граници. Щом това се промени, няма да има никаква нужда от въвеждането на вътрешен контрол.
Страните, които възстановиха проверките по границите си, са категорични, че това е временна мярка и ще я вдигнат възможно най-скоро, след като ситуацията го позволи. Наистина очаквам, че Шенген ще оцелее, но, разбира се, трябва да вземем предвид и интересите на различните страни членки. Шенген е постижение, което искаме да запазим.
- Но очакванията са за влошаване на ситуацията.
- В момента сме свидетели на началото на кризата. Страните членки трябва да обмислят какви мерки да предприемат за справяне с проблема. Никой не бе подготвен за този наплив, но смятам, че мерките вече се взимат.
- Говорейки за Шенген, чието бъдеще е неясно, не може да пропуснем въпроса за непрестанното отлагане на приемането на България и Румъния в зоната. Тук, в България, цари усещане, че не сме третирани като равноправен член на ЕС от големите играчи, ако мога така да се изразя.
- Нека ви припомня, че Механизмът за сътрудничество и проверка, който наблюдава съдебните реформи и върховенството на закона, беше изработен в момента, когато България влизаше в ЕС. Страната ви се съгласи с неговото действие. Механизмът за мониторинг трябва да бъде възприеман като средство, което допринася за осъществяването на съдебните реформи. Някои страни членки виждат връзка между състоянието на върховенството на закона и неговата ефективност с вдигането на контрола по вътрешните граници. Защото когато няма такъв контрол, страните трябва да могат да разчитат на системите една на друга. От тази гледна точка някои страни членки чувстват, че не могат да разчитат на съдебната система в България, така че няма причина да бъде вдигнат контролът по границите.
- Все още ли работи ефикасно този механизъм?
- Смятам, че работи. Той е средство, чрез което Европейската комисия прави обективна оценка на ситуацията. Всяка година тя отправя добри препоръки какво трябва да бъде постигнато. Смятам, че българското правителство също го приема като стимул да предприеме необходимите мерки. Но това отнема време. Да, хората са много нетърпеливи, но докато всички тези изисквания не бъдат изпълнени, ще има нужда от механизма.
- Резултати виждате ли?
- Разбира се, например споразумението в парламента за промяна на Конституцията е най-първата крачка. Можеше да бъде и по-значително, но все пак е направена първата крачка. Видяхме реален ангажимент, заявен от правосъдния министър, за прилагане на стратегията за съдебна реформа, която бе приета от парламента на много широка основа. Има политически ангажимент за това. Не е лесно, отнема време, всички тези мерки изискват много работа. Ние сме нетърпеливи, България също. След като приложите всички законодателни мерки, следва реалното им прилагане. Може да бъде постигнат по-голям прогрес.
- Да се върнем на световната сцена. Какво ще кажете на тези, които твърдят, че ЕС губи своята икономическа и политическа роля в глобален аспект?
- Не съм съгласен с тях, тъй като смятам, че Европа все още е най-големият пазар в света, състои се от 500 мнл. потребители. Много страни са заинтересовани от икономическите отношения с ЕС заради големия му икономически потенциал.
На полето на световната политика ние изпълняваме своята роля чрез върховния представител на ЕС за външна политика и заедно с другите големи сили. Трябва да действаме заедно. Кризите, които връхлитат света, никой не може да разреши самостоятелно - нито ЕС, нито Русия, нито САЩ. Всички заедно трябва да го направим. Това става трудно. Кризите са постоянни и ние непрестанно трябва да се стремим към постигането на единен подход при тяхното разрешаване.
- Виждате ли скорошно затопляне на отношенията между ЕС и Русия, влошени заради кризата в Украйна?
- Що се отнася до Украйна, има механизъм, т.нар. Мински споразумения. Трябва да подчертаем нуждата от тяхното прилагане. В този смисъл Русия трябва да направи доста. Но, разбира се, имаме интерес да поддържаме добри отношения с Русия, както и тя с ЕС. Пътищата за сътрудничество са отворени. Смятам, че Минските споразумения са работещ инструмент, както и ефектът от санкционната политика срещу Русия. Тези мерки работят, защото тя наистина е засегната от санкциите.
- Но също и Европейският съюз.
- Така е, но това е цената, която всички трябва да платим. Разбира се, че всички искаме ограничителните мерки да бъдат премахнати, защото никой не печели от тях. Но понякога са необходими такъв род средства за въздействие, в случая върху Русия.

13 зърнари са взели 52 млн. лв. субсидии

автор:Дума

visibility 268

/ брой: 80

Войната в Украйна удвои приходите на ВМЗ-Сопот

автор:Дума

visibility 282

/ брой: 80

Хващат най-много негодни банкноти от 10 лева

автор:Дума

visibility 248

/ брой: 80

ВМРО-ДПМНЕ води на първия тур

автор:Дума

visibility 255

/ брой: 80

Расте напрежението между САЩ и Китай

автор:Дума

visibility 317

/ брой: 80

Педро Санчес подава оставка?

автор:Дума

visibility 278

/ брой: 80

Накратко

автор:Дума

visibility 208

/ брой: 80

По български

автор:Евгени Гаврилов

visibility 300

/ брой: 80

15 сергии

автор:Таня Глухчева

visibility 296

/ брой: 80

Хем най-бедни, хем богаташи...

visibility 259

/ брой: 80

Абсурдът "Боташ"

автор:Румен Овчаров

visibility 267

/ брой: 80

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ