Плащането на заплати и тяхното увеличение е реално

"Здравната реформа ще бъде огромен провал и генератор на много рискове"

- Нека да започнем с демографската политика днес. Както вървят нещата, утре няма да имате синдикални членове...
- От години настояваме пред десетина правителства вече, без кой знае какъв успех, да организират цялостна политика за борба с демографската катастрофа, в която е България. Тя не е от вчера, но става все по-видима. С между 60 и 70 хиляди намаляват българите всяка година. Това за последните 6-7 години е устойчива тенденция, независимо кой как се хвали какво сме усвоили, какво сме дали, какво сме взели... Това е проблемът на проблемите. Няма устойчивост в развитието на населението и естествения процес на възпроизводство. Ако това не се гарантира, не знам за какви реформи говорим.
- От някъде и някой трябва да започне...
- Трябва да се започне с икономически мерки. Очевидно е, че не може да се върви единствено и само към ограничаване, стагнация и дестрикция, в даден момент трябва да се отпуска кранчето за едни или други. Сега се хвалим, че сме с 2,7% дефицит, а не с 3,3%, както е в актуализирания бюджет, и по този начин сме изпълнили по най-добър начин условията за развитие в страната. Това е абсолютно невярно. Кабинетът наистина има някои добри стъпки, някои силно ги преекспонират, но основният проблем е, че няма смислена индустриална и икономическа политика, която да води до растеж. Ама не растеж, който сега да замерваме с 3 или 4,5%. Защо Световната банка казва 2,2%, защо Горанов е записал в бюджета 2,6%, а защо премиерът казал 4,5%? Числа, които никой не може да каже как ще станат факт, с какви политики, за да кажа малко ли са, много ли са. Ако говорим за нужния растеж на България, той е между 4 и 5%. За да се постига такъв растеж всяка година, трябва стратегия за работни места, технологична въоръженост на нашите предприятия и, естествено, доходи. Ама за да стане, не трябва да се борим по медиите със заклинания, а да го подплатим с реални мерки. Какви трябва да са те?
Ключовото решение е качествени инвестиции в нови предприятия, които са устойчиви, с нови технологични възможности и дават добавена стойност на работните места, които позволяват да се плащат добри заплати. За да го има, трябва да има първо инфраструктура. Ама инфраструктурата не е само асфалт и магистрали, а много други неща. За тях всъщност през цялото време разчитаме единствено на европейски пари. Аритметиката обаче показва, че без икономическа, инфраструктурна и индустриална политика, която да предположим в следващите 10 години поне, със съгласието на всички партии, държавата няма шанс. А като няма шанс, няма алтернатива. Като няма алтернатива, хубаво, лошо ли е това, ще трябва да се финансира със заемни пари или с привлечени средства. И българският план "Юнкер", за който приказваме само, но нищо не правим, трябва да акцентира там - това е основната критика, която трябва да бъде отправена към всички политици, в т.ч. начело с Бойко Борисов, който управлява държавата.
Ние сме част от европейския пазар, а не само заден двор. Трябва да се отворят очите на сериозните инвеститори, че и тук може да се прави индустриален бизнес с всички условия и предусловия. Ще има някакъв шанс наистина, първо, за консенсус в обществото, второ, за ново доверие към политическата система, че иска да развие държавата ни, и, трето, най-накрая младите ще могат да видят, че има смисъл да остават тук.
- Тези 16 млрд. лв., които парламентът гласува, знаете ли как ще се използват?
- Не мисля, че тези 16 млрд. лв. са вече похарчени. Който следи процесите, ще види колко реално са вкарани в дълговото бреме на България. Но са вкарани голяма част заради КТБ, основната ни дупка, която покрихме - 4 млрд. лв. са огромен шамар... Не виждам до момента част от тези 16 млрд., или колкото са там, да са изразходвани за индустриална политика, т.е. някой да каже какво правим със заемните пари - нещо смислено, завод, нещо в енергийния сектор, за да се изправим на крака, за да може НЕК да се разплати с всички задлъжняващи сектори, които генерират огромно напрежение, които създават неяснота кой на кого плаща, създават корупционни практики и продължават да ги развиват. Т.е. да има нещо смислено, за да оздравим поне част от икономиката. И допълнително към това - да дадем нова причина бизнесът - и българският, и чуждестранният, да направят нещо ново, да дадат нова производствена мощност и работни места, които чакаме всички.
Не на последно място правителството, а и бизнесът, не правят нищо, за да потърсим своята свързаност с европейския бизнес. Вярно е, расте износът, но расте износът на непреработена продукция. Изнасяме суровини, което е основен проблем на всяка неразвита икономика. Няма как да станем богата държава с развита икономика, ако не задълбочаваме степента на преработка. Изнасяме катодна и анодна мед, ама това е стока с ниска степен на преработка - добиваме руда, изнасяме мед, а хората влагат медта в космически станции, но и в кабели за автомобили. Нима не можем да направим завод за медни кабели? Но затова трябва някой да се кооперира с част от големите автомобилни гиганти. И да каже, че ние, в България, не се хвалим само с ниска цена на труда. Затова и правителството, разбирай Министерството на икономиката, и бизнесът имат дълг в тази посока. Настояваме като синдикат да бъдат гарантирани в Закона за обществените поръчки не само прозрачността на сделките и кой ги печели, а и при какви условия ги печели всъщност, да бъде гарантирано и изплащането на заплатите на всички, които работят в тези предприятия, спечелили сделките. Защото в даден момент се оказва, че един печели сделката, а никой не знае какво правят с работниците 10 изпълнители, накачени да свършат работата, нямайки ангажимент към основния договор с държавата. Обикновено условията на труд са мизерни, заплатите - ниски или ниски и неплатени.
- Тук е мястото на синдикатите в тази държавна политика.
- Затова сме предложили промяна в ЗОП и се борим с вицепремиера Дончев да вкараме текст, който да гарантира, че главният изпълнител на пътя Х ще носи отговорността. Дали е добър или лош не знам, на кого е фирма не ме интересува, чия партийна схема обслужва - също, но ако е спечелил поръчка и има 5 подизпълнителя, той ще носи отговорността, ако петият подизпълнител не е платил заплати.
- Какви възможности виждате за увеличаване на доходите на работещите?
- Бизнесът трябва да се събуди и да спре да хленчи кое му е ниско, кое му е високо. Условията за работа у нас по ред индикатори са парникови в някои отношения, големи данъци, да речем. Да, корупционната среда е висока, но това е единственият най-сериозен аргумент на бизнеса. Другите претенции невинаги са адекватни. От тази гледна точка плащането на заплатите и тяхното увеличение е съвсем реално и възможно. Доказали сме нееднократно, че при тази производителност, при този брутен продукт, който произвеждаме, разпределението му не е справедливо. БВП на България е 84-85 млрд. лв. Една трета от тях отиват към труда. Нормално ли е? Не е нормално. В нормална държава от БВП, който се произвежда, поне 55% - в Германия, 60 - в Швеция, от това, което те произвеждат като брутен продукт, отива към труда - данъци, осигуровки, заплати, социални плащания, всичко отива към хората.
В проект на КНСБ, който завърши м.г., с ясни данни доказахме, че там, където има синдикати, има колективни договори, заплащането на сравними фирми в същия сектор е с около 29% по-високо. Кой каквото и да говори, както и да говори, ако искаме да разпределяме справедливо това, което произвеждаме, трябва да бъде подкрепено колективното договаряне и да бъде гарантирано правото на синдикализъм в държавата. Сигурно и ние имаме вина, че не сме успели с тази задача на ниво предприятие, но причината е и във факта, че законодателят не ни е подкрепил с условията, които има в нормалния свят.
- Синдикалното сдружаване у нас обаче още е табу някъде?
- Преди година Бойко Борисов и Цецка Цачева пред 4 хил. души синдикалисти в НДК на моя въпрос: "Ще бъде ли гарантирано правото на синдикално сдружаване в България чрез законите през следващата година?", те поеха ангажимент да го направят. Годината изтича на 18 февруари, няма такова нещо, макар че сме внесли предложение преди 6 месеца, което да позволи правото на сдружаване така, както Конституцията повелява. Тя повелява, че правото на синдикално сдружаване, каквото и да е сдружаване въобще в организации, каквито и да са, и правото на политическо сдружаване са с еднакъв ранг. Как тогава правото на политическо сдружаване е охранено в закона, а правото на синдикално сдружаване - не? Нека да бъде така добър премиерът да си спомни ангажимента, за да договаряме с работодателите без страх хората да се сдружават в синдикати. И през колективното договаряне, което искаме за 2016 г., и в частност - договаряне на заплати. Друго не искам от властта. 
Иначе важните неща, които очакват синдиката през тази година, не са едно и две - цената на труда, пенсионната реформа, която трябва да продължи през инвалидните пенсии и капиталовия стълб, образователната реформа. Здравната реформа ще бъде огромен провал и генератор на много рискове и напрежение. А в административната реформа на Дянков не виждам засега желание за някаква промяна, макар че ако не се промени, също ще генерира напрежение в администрацията и демотивация за всички, които работят.