Два бисера в италианската огърлица

Сърцето на града е площад "Бра" със запазени древни развалини от арена, по-стара от своя римски събрат - Колизеумът, с 40 години. Участието в спектакъл на Арена ди Верона е ангажимент от най-висока мярка в оперния свят. Но Верона си е преди всичко свързана с вдъхновяващата любовна история на Ромео и Жулиета. Нали си спомняте началото на Шекспировата трагедия: "Два рода равно знатни от Верона, чиято красота е тук пред вас, отново нарушавайки закона, проливат ближна кръв със вражи бяс."
Според някои източници Монтеки са съществували, но Капулети не се срещат, на друго място обаче четем, че по времето на Бартоломео дела Скала или Скалиджери са съществували двата рода и вражда между тях наистина е имало, макар че и едните, и другите са от партията на гибелините. Спомняте си от средното училище за политическата делба на гвелфи и гибелини. А Бартоломео е от Скалиджерите, които управлявали Верона повече от 120 години. И извършили много дела - и добри, и недотам, за величието на Верона. Те са нещо като кралете на Верона. Първият Дела Скала - Мастино, е войник на късмета, наемник, той така подредил своите дела и делата на подчинените си, че бил избран от тях за бургмистър, а след военен преврат - и за народен предводител, национален лидер. Балкончето на Жулиета Капулети е построено през 30-те години  на ХХ век, но комплексът от гробници, пантеонът на Скалиджерите е от ХІV век. Намира се до фамилната църква "Санта Мария Антика". На кон в пълно бойно снаряжение върху входа й е фигурата на най-знаменития от тях, най-успешния от херцозите - Кангранде (Голямото куче). Той е бил вожд и главна "надежда и опора на гибелините в Италия". Франческо дела Скала, наричан Кангранде, умира отровен само на 38 години, но именно него е имал предвид Данте като обединител на Италия. На него е давал да чете глави от "Божествената комедия". Паметник на Данте има на близкия площад на Синьорията.
В двора на Кангранде живеели доста учени, художници и поети на онова време, но най-много били почетните пленници и изгнаници. Всичките тези Джакомо де Капрара, Албертино Мусата, Ванне Скарнацано и много други се ползвали с известна свобода, имали свои собствени слуги. Понякога херцогът ги канел на своята маса. Прекаленото доверие към знатните пленници изяло по-късно главите на могъщите някога Скалиджери. Така или иначе до появата на историческата сцена на Медичите Кангранде Скалиджери бил ключовата фигура на италианското меценатство и политика. Покровителствал Данте Алигиери, също гибелин и изгнаник от Флоренция, намерил за известно време приют във Верона. Поетът го прославил, посвещавайки му своя "Рай". По думите на Бокачо Данте изпращал на Голямото куче песни от "Божествена комедия" и на никого не давал да ги преписва, преди да узнае неговото мнение. Техните приятелски отношения продължили до самата смърт на Поета. И до днес потомци на Данте по женска линия живеят във Верона. До входа на малката църква в романски стил "Санта Мария Антика" е изграден цял комплекс от надгробия с издигнати във въздуха саркофази. Особено внимание заслужават декорираните с готически върхове надгробни паметници на Мастино Първи и на Кансиньорио.
На герба им е изобразена стълба, по италиански scala, държана от куче/cane. Една от дъщерите на Мастино Втори била омъжена за миланския херцог Висконти и така оперният театър, покровителстван от нея, получил фамилното й име Ла Скала. По късно именно представител на фамилията Висконти, която управлявала Милано, завоювал Верона и сложил край на нейното владичество над околните градове. Защото Кангранде дела Скала води победоносна война с гвелфската република Падуа и я присъединява, а Мастино Втори разширява владенията им до Тоскана и заради това е въвлечен във война с могъщите Венеция и Флоренция, подпомогнати от Милано.
Шекспир не е измислил Ромео и Жулиета - легендата за тях е интерпретирана преди него от Луиджи да Порто в "История на двама благородни влюбени"... След това Матео Бандело поема щафетата, развива сюжета вече с много други, познати по Шекспир, детайли. Дори се твърди, че и Данте е записал в една от своите бележки легендата за враждата на двата знаменити рода. Митът за Ромео и Жулиета се преплита с паметта за Скалиджери, които освен военачалници и меценати са били и добри градостроители.
А Паоло Веронезе е най-знаменитият художник, роден във Верона. Заедно с Тициан и Тинторето той оформя тройката на най-великите на Късния ренесанс във Венеция. Взел е името на родния си град и разнася славата му, но във Верона има по-малко негови творби, отколкото във Венеция.
 
В тишината и безметежността на древния град Падуа

И докато многобройният туристически поток  сякаш мъничко пречи да бъде възприет по-пълно градът на Ромео и Жулиета, то Падуа е спокойно и одухотворено място, град, в който красивата старина не контрастира, а е в хармонично единство със съвременното интелигентно строителство. Може би присъствието на един от най-старите европейски университети (1222) дава отпечатък върху образа на града. Учени и преподаватели от по-стария и първи в Европа университет в Болоня напуснали заради конфликт с началството и потърсили място, където да се чувстват по-спокойни, ненаблюдавани, неследени от църквата, и избрали Падуа. Наблюдаваме първия в Европа анатомически театър от ХVІ век, няма друг такъв, който да му съперничи. В Падуанския университет присъждат за първи път в света докторска степен на жена - през 1678 г. на венецианката Елена Лукреция Корнаро Пископия, философка и математичка, починала рано, едва на 38 години. По-късно във Венеция виждаме нейния дом на Канале гранде. В Падуанския университет преподава повече от четвърт век Галилео Галилей, в него са учили Николай Коперник, Торквато Тасо, Джакомо Казанова... Ботаническата му градина е райско място, от най-старите в Европа (1545), част от културното наследство под опеката на ЮНЕСКО. Университетът единствен между събратята си е награден с орден за храброст - преподаватели и студенти са били участници в партизанското движение.
Запознати ще напомнят, че градът е под покровителството на Свети Антоний - светецът е погребан в едноименната базилика с 5 купола, чиито камбанарии приличат на минарета. Но погледнете огромния площад "Прато дела Вале", чиято елипса обхваща около 90 000 кв. м. По време на митинг на Мусолини някога е побрала 100 000 души. Изглежда по този начин от ХVІІІ век, а преди това е бил остров с ров около него. Около този ров/канал като в двоен пръстен са разположени 78 фигури на известни личности, на героите и на знаменитите граждани на Падуа. Някога тук са разпъвали лагер военни гарнизони и площадът се е наричал "Марсов", след това на мястото са правени селски пазари, а от ХІІ век се нарича "Прато дела Вале", което ще рече "Ливадата на долината". В единия край на елипсата е базиликата "Санта Юстина", а недалеч е и вече споменатата базилика "Свети Антоний", построена през ХІV век, принадлежи на Ватикана. Тя е една от най-големите в света и е в чест на францисканския монах, роден в Падуа през 1195 г. Умрял е едва на 36 години и след по-малко от година папа Григорий Девети го причислил към светците. В църквата се пазят негови мощи - частици от тялото му, както и предмети като бокал и требник, с които той си е служил.
Фасадата на базиликата е от червен камък. В сградата са смесени три стила - венецианска фасада, византийски куполи, готически интериори. В нея ще видите и работи на Тициан, а фигурата на пълководеца Гатамелата пред базиликата е дело на Донатело. Самият Антоний е бил не само свещеник, проповедник и богослов. Той е оставил спомен за себе си като за велик чудотворец. Рождественската меса в църквата бе събрала хиляди богомолци. Съвременното ново строителство в периферията на града, а и на отделни места в тъканта на историческия център се вписва много органично, което говори за майсторството на ангажираните архитекти и скулптори. Падуа е на 30 минути от Венеция и на малко повече от Верона, за час и половина можеш да се окажеш и във Флоренция.

Стената с писма до Жулиета

Гробниците на Скалиджери

Арена ди Верона

Базиликата "Сан Антонио" в Падуа
Снимки авторката