Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Октомври 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Растеж!?

Николай Коев

15. Януари 2016 , брой: 11   2206   0



    За пореден път властта, доколкото я има, е смутена. Но не от очебийния хаос и вилнеещата престъпност, а от забелязващите се все по-ясни очертания на трудната битка за политическо оцеляване. Дори пословичното ГЕРБ-ерско високомерие и бодрячество се е свлякло донякъде, защото беззащитните българи в провинцията дават сигнали за самоорганизиране и протести. Явно първичното чувство за самосъхранение се буди под пластовете на унизителното примирение, независимо че като общество сме все още твърде далеч от гражданската реакция дори на съседните ни държави.
    Поредните отвратителни престъпления срещу възрастни хора от изверги на прехода (към какво?), утвърдиха също отвратителното и повсеместно усещане за тотална липса на държавност у нас. И колкото и да ни убеждават в противното и омайват с приказки за престъпления навсякъде по света, то по принцип подозрителният българин вече не вярва на думи. Дори на полицията, която от реформи и експерименти на амбициозни кариеристи действително не е в състояние да огрее навсякъде. Ако пък някъде случайно употреби "здраво" своите пълномощия, то параноично пристрастени към правата единствено на малцинствата "комитети" от скандинавски тип веднага дават воля на зле прикрития си антибългаризъм. Което при зле функциониращата съдебна система, очебийното ни чуждопоклонничество и криво разбран европеизъм води до затваряне на порочния кръг на безпомощността за обикновения човек и нарастващата арогантност на престъпността от всякакъв вид.
    За зла участ на управляващите точно в последната серия от грозни престъпления, включително и поръчкови убийства, вътрешната министърка Бъчварова и главният й секретар Костов разходиха тела до приятелски Китай. При това бе подписано фундаментално за националната ни сигурност споразумение за полицейско сътрудничество с Поднебесната империя. Това е добре, ще кажем. Нали сме част от света, пък и той ни е вътре, но често и с грозната си и чепата страна. Пък и може ли някой да предвиди, че точно по време на далекоизточния министерски рейд ще извършат покушенията, че точно тогава едни добре известни "понички" от Враца ще умъртвят 18-годишното момче заради един клаксон, че точно тогава едни добре известни с толерантността си към възрастните и беззащитни хора личности (?) ще вилнеят в пловдивското село Голям чардак и Камбурово край Омуртаг.
Каква ирония само, каква несправедливост към ръководещите ни с мъдра и желязна ръка. Пък и Домусчиев. Може ли сега да иска оставката на изявения министър г-жа Бъчварова. Да го попитаме само кой му даде цели пет милиона държавни мангизи за стадиона на "Лудогорец" и му почеса за кеф "футболното хоби"? Ами като че ли всички ние ги дадохме тези пари, а сега ще ни сваля министърката. Няма как да стане. Жената си работи, социолог е все пак. А за онези "специфични" дейности си има професионалисти, те си знаят.
    Ето такива работи се случват в отечеството, което, разбираме, през тази година ще се извиси с цели 4,5 процента ръст в икономиката. Което ще ни нареди сред отличниците в Европейския съюз. Дано се случи, всички от сърце го желаем. Дори ми се иска да догоним и задминем безспорния лидер в растежа Ирландия. При това там, както и у нас, образованието е национален приоритет. Имали келтите най-голям относителен дял на висшистите в Европа. Ние пък имаме вузове на килограм. Свободни, съвсем свободни, независими, полузависими, държавни, полудържавни, финансирани, полуфинансирани, професионални, полупрофесионални, платени и полуплатени. Т.е. всякакви и най-вече "полу". Кеф ти учи, кеф ти - не. Важното е да има растеж във всичко и фабриките за кадри за партньорските страни от ЕС да работят с пълна пара. А тези, които все пак останат на родна земя, с пословична грамотност и професионализъм ще помпат мускулите на икономиката до заветните 4,5 процента. Абе, ние сме си един истински спящ балкански тигър. Който може и да се събуди точно сега, само сега и именно сега. А не преди година и нещо, например. И от неговия мощен рев ще се стоплят дори благоденстващите на изключено парно под юргана пенсионери сред панелите, ще се изправят гордо техните събратя по съдба от провинцията и както във времената на социалистическия мрак няма да заключват вратите на къщите си, за да може комшията да си вземе назаем я сол, я захар.
Ще рипнат от тътена на растежа млади роми и приветливо ще честитят празниците на своите събратя българи, а младите от различни националности просто ще се радват на младостта си. Но и ще уважават старите, защото са ги дарили с живот, при това в държава на пословичната толерантност и забележителен 4,5-процентов растеж.
    Това е мечтата за днес. Какво ли ни очаква утре?

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"