Меркел ни отвори проблем за цял век

Не веднъж и дваж важни имена в управлението на Германия са си отивали от политическите постове унизени и смачкани. Не става дума за Хитлер, който напълно заслужи съдбата си. Но ето примерно Хелмут Кол, в чийто канцлерски мандат Германия се обедини, беше развенчан не за нещо друго, а за нередности във финансирането, и то не личното, а партийното. Съпругата му стигна дори до самоубийство. Или пък Кристиан Вулф, който беше принуден да подаде оставка като президент, защото през 2008 г. като министър-председател на Долна Саксония бил на Октоберфест в Мюнхен и не си платил вечерята и хотела. Едва ли някъде по света премиерът слиза на рецепцията да си уреди сметката, когато пътуването му не е лично. Това е пропуск на антуража му, за който Вулф може и да не е разбрал. Но срещу му се заведоха 22 дела, никое от което не доказа негова вина. Човекът беше оправдан, но едва след като беше освободил президентския пост.
Не е ясно каква ще е съдбата на канцлера Ангела Меркел. Тя има заслуги за възхода на страната си и превръщането й в стълб на ЕС. Но наложената от нея недалновидна миграционна политика може в крайна сметка да я запрати при Кол и Вулф. След сексуалните посегателства от страна на бежанци навръх Нова година в Кьолн 57 на сто от германците, възпитавани десетилетия в дух на толерантност, вече заявяват, че не искат политика на отворени врати по отношение на миграцията. Границата на търпимост е прекрачена до такава степен, че крайно дясната "Алтернатива за Германия", на която симпатизират все повече хора, настоява за "усмирителна риза" за канцлера. Силна е реакцията и в ЕС, особено в Унгария, Полша, Чехия и Словакия. Негативни са отзивите и отвъд океана, като "Ню Йорк таймс" дори смята, че канцлерът трябва да напусне поста си, защото заради своята "благородна глупост" е довела Германия до ръба.
Самата Меркел порица извършените от мигранти сексуални набези, но не се отрече от политиката на отворени врати. Тя продължава да смята, че напливът на бежанци е шанс за Европа, която винаги се била облагодетелствала икономически и социално от успешната имиграция. Навярно впечатлена от мащаба на преселението или пък под натиска на политическите си опоненти, тя все пак намери за необходимо да отбележи, че трябва да се положат повече усилия за справяне с причините за масово бягство на хора, като се подобряват техните условия за живот. На форум в научноизследователския институт "Валтер Ойкен" във Фрайбург тя подчерта, че за Европа това ще е "задача на столетието".
Не е ясно дали Меркел вижда една от най-важните причини за масовите изселвания тъкмо в европейската подкрепа за осъществявания от САЩ "износ на демокрация". Но със сигурност разбиването на държавността в страни от Северна Африка и Близкия изток наводни с бегълци не Щатите, а Стария континент. При това шумно афишираните причини за операциите на съюзниците в този регион се оказаха лъжа. Не се потвърди наличието на химическо оръжие, заради което бе предприето нахлуването в Ирак. От разсекретените писма на Хилари Клинтън пък се разбира, че истинската причина за разрушаването на Либия са огромните златни запаси на тази страна и опасността да се създаде на тази база панафриканска валута. Отвъд океана републиканци и демократи се упрекват взаимно кой има по-голяма "заслуга" за възхода на "Ислямска държава", с което и едните, и другите признават, че вината за това е на САЩ. Няма гаранции, че вмешателствата във вътрешните работи няма да продължат и занапред, от което бежанските потоци не само няма да секнат, но ще се усилят.
Ако това е имала предвид Меркел, наистина може да отиде цял век, докато се преодолеят последствията. Стига това въобще да е възможно на фона на проблемите, които огромният поток от мигранти създава в самия ЕС. Сблъсъкът на култури и религии е опасен за християнска Европа, но още по-рискови са социалните последствия. Евтината работна ръка пробива социалната защита и нивото на заплащането в страните членки. Това активира крайните движения - както отдясно, така и отляво. Радикалните настроения едва ли ще доведат отново до социализъм в част от Европа, но могат да възобновят нацизма. И Старият континент да бъде подложен на изпитания, от които мислихме, че преди 70 години завинаги сме се отървали.
В такъв случай задачата, поставена от Меркел за цяло столетие, може да бъде изпълнена в съвсем съкратени срокове. Ако причината за масовите изселвания се коренят в условията за живот, то тя може да бъде отстранена или като се подобри животът там, или като се влоши тук. От ден на ден второто изглежда по-вероятно. Бежанците сега прескачат България заради лошите условия, но утре може на същото основание да прескачат и Европа. Ето как недалновидността е в състояние да провали съдбата не само на един политик, макар и от ранга на Меркел, но и на цял континент. Че и на повече.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info