2000 души на ден пристигат на някои гръцки острови

ДИМОСТЕНИС СТОИДИС е роден в Кавала през 1953 г. Завършил е политически науки, магистър е по международни отношения в британския университет Кийл. Стоидис е заемал различни длъжности в Министерството на външните работи на Гърция, както и високи постове в гръцки дипломатически мисии. Работил е и в Министерството на отбраната на Гърция. Посланик в България е от 2013 г. Преди това е ръководил гръцкото посолство в Сърбия. Награден е от президента на Република Гърция с ордена на Висш Командир на Ордена на феникса. Владее английски, френски и италиански език. Женен, с две деца.

Редица кризи са хванали Европа в хватка. Мигрантският наплив към Стария континент не спира въпреки зимата, а със затоплянето на времето ще се засили. В същото време общоевропейски отговор на проблема липсва. Заедно с това се засилват и крайните настроения сред европейските граждани, които все повече губят вяра в европейските политици и способността им да се справят с предизвикателствата. А страхът от тероризъм вече е заел трайно място в съзнанието на европейците.
За коментар на наболелите проблеми пред Евросъюза потърсихме посланика на Гърция в България. Южната ни съседка е от най-тежко засегнатите от мигрантския поток европейски страни. В същото време присъства постоянно в новините заради влошеното икономическо състояние, неспиращите преговори с кредиторите и непрестанните настоявания за реформи от тяхна страна.


"Миграцията и противодействието на тероризма са сред най-важните приоритети пред Европа"
"Важен ще бъде и процесът на институционално укрепване на ЕС"

- Ваше Превъзходителство, като външна граница на Евросъюза Гърция е от най-засегнатите от мигрантската криза европейски страни. Каква е ситуацията към днешна дата?
- Потокът от хора (бежанци и икономически имигранти) продължава да държи нашите власти нащрек, за да можем да се справим с този хуманитарен проблем. Значителен брой хора, търсещи спасение и по-добър живот, нещастни хора, идващи от източната ни съседка, прекосяват Егейско море и пристигат на някои от гръцките острови - между 1500 и 2000 души на ден.
Гърция надигна глас в Европейския съюз, а и не само, подчертавайки необходимостта да се справим в европейски контекст с този голям и сложен проблем по външните граници на ЕС. Впоследствие, като конкретен принос от страна на нашите партньори, трябва да се отбележи укрепването на капацитета на ФРОНТЕКС (Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на ЕС). Това бе резултат от решенията на общността и по-доброто разбиране на общия проблем. И все пак - това участие изисква допълнително потвърждение за ангажимент от страна на нашите партньори към незабавните и неотложни нужди, с които се сблъскват гръцкото общество и икономика.
- Една от мерките, които ЕС прие за справяне с проблема, са т.нар. горещи точки, част от които са на територията на Гърция. Работят ли ефикасно?
- В нашата страна вече работи Център за приемане и идентификация (т.нар. гореща точка) на остров Лесбос. Работим по изграждането на още четири такива центъра в четири от егейските острови. Но също така смятаме, че създаването на горещи точки в сигурни страни извън Шенгенската зона също би било ефективно действие при изпращането на бежанци до европейската дестинация.
- Как оценявате отговора на Европейския съюз на тази безпрецедентна криза? Европа като че ли демонстрира все по-голямо разделение, безпомощност и неспособност да се справи с нея. (Интервюто е взето преди нападенията над жени в Кьолн и други европейски градове - б.а.)
- Европа реагира с необходимото осъзнаване на проблема. Безпрецедентните измерения на мигрантските потоци, които връхлитат европейските страни, за някои от които това е необичайно явление, ограничиха повечето наши партньори в проявяването на осезаема солидарност. В тази посока включването на бежанците/мигрантите в дневния ред на европейските институции оправда големия приоритет на въпроса. Оттук - активирането на Европейския механизъм за гражданска защита, стартирането на новата обща операция на ФРОНТЕКС "Рабит", както и операция "Посейдон", идеята за европейска брегова охрана са важни инициативи и знак, показващ по-доброто разбиране, по-доброто осъзнаване на същността на бедственото положение.
В същото време ние с нетърпение очакваме основното преразглеждане на Дъблинския регламент с цел да стане по-ефективен при справяне с кризисни ситуации. Във връзка с това очакваме мнозинството наши партньори да споделят тази цел за адаптиране на съответната институционална рамка към настоящата ситуация.
- В този ред на мисли кои според вас ще бъдат най-големите предизвикателства пред Европа през 2016 г.?
- Смятам, че въпросът с миграцията и противодействието на ужасното явление тероризъм ще продължат да бъдат сред най-важните приоритети пред Европа през 2016 г. Също толкова важен според мен ще бъде и процесът на институционално укрепване на Европейския съюз, за да може общността да се справи с вътрешните предизвикателства, а заедно с това да се постигне растеж и заетост в полза на европейските граждани.
- Какво е настоящото икономическо състояние на Гърция? Оправда ли правителството на Алексис Ципрас надеждите на гърците за по-добър живот?
- Страната ни е в процес на изпълнение на важни и полезни реформи с цел подобряване на общата икономическа ситуация. Вниманието е насочено към сфери с финансови, икономически и социални перспективи заедно с основния приоритет за противодействие на данъчните измами, за борба с укриването на данъци. Със сигурност решителна цел е постигането на цялостно облекчаване на дълга. Именно затова усилията на гръцкото правителство са насочени към консолидирането на подходящата икономическа среда, за да се привлекат инвестиции, а оттам и да се създадат работни места, което ще е от полза на гръцкото общество и особено на младите хора.
- На какво ниво са двустранните отношения между Гърция и България? Има ли сфери на сътрудничество с неизползван потенциал?
- Двустранните ни отношения се развиват на отлично ниво, както е било винаги. Отделно от приоритетните области като енергетика, инфраструктура, туризъм, търговия, съществува тясно и ефективно трансгранично сътрудничество, което допълнително допринася за успешната комуникация и постигането на взаимно разбиране. Културата, наред с интерпарламентарните отношения и алтернативния туризъм представляват аспекти, които значително подобряват качествения характер на двустранните отношения. Убедени сме, че през 2016 г. ще бъде даден нов тласък, който да допринесе нашите отношения да продължат да процъфтяват.