Трансплантация. А след нея?

Първо ти издават рецептурна книжка за лекарства, чиято стойност се покрива напълно или частично от здравната каса. След това отиваш при личния лекар да ти даде направление за изследвания, ако има. В противен случай, ако си в прилично здраве, плащаш си минимум 50 лв., а ако не си толкова добре, ще ти трябват повече изследвания и сумата отива нагоре. Като вземеш резултатите от изследванията, отиваш в консултативния кабинет на преглед да ти напишат протокола (той важи за 6 месеца). Носиш протокола в районната здравна каса. Там обработват документа до 10 дни, след което го вземаш и отиваш при личния лекар да ти напише рецепта. С нея отиваш в аптека за лекарствата. Тъй като става въпрос за скъпи лекарства, не във всяка аптека ги има, тъй като касата плаща на аптеките след около 60 дни...

Тази "пътека" ще извървяват от днес нататък

над 500 български пациенти. Те са имали късмета да се появи подходящ донор и да им бъде присаден орган. Около 450 от тях са бъбречнотрансплантирани.
От 1 март т.г. лекарствата си те ще  получават не от МЗ, а през НЗОК. Гореспоменатата "пътека" важи по-скоро за живеещите в големите градове. Ако трансплантираният е сред късметлиите, които могат да работят, ще трябва всеки месец да си взема отпуск от 1 ден, за да чака при джипито за рецепта и да вземе лекарствата си от аптека. Но ако живее на село, трябва всеки месец да пътува до града при личния лекар, а ако в този град няма аптека, която да продава скъпите му лекарства, трябва да иде в друг, по-голям град. В сезона на грипа такова "пътешествие" може дори да се окаже фатално за живота на трансплантирания, чиято имунна система е потисната и вероятността да се зарази е многократно по-голяма, отколкото при иначе здрав човек.
"Ето, в офиса ни има пликове с лекарства на хора от отдалечени краища на страната, които не могат да пътуват. През зимните месеци ние от асоциацията вземаме лекарствата на някои от болничната аптека и им ги пращаме. Още повече, че голяма част от тези хора преживяват с инвалидна пенсия. А и от миналата година им орязаха добавките за пътуване...", тревожи се председателят на Националната асоциация на трансплантираните Боян Грънчаров. Той си спомня за случаи от преди много години на хора, преживели трансплантация, които са пътували през зимата, простудили се и починали. Досега тези хора са отивали в консултативния кабинет за преглед и за рецепта и на 500 м са вземали лекарствата си от болничната аптека.
Така изглеждат част от проблемите след присаждането на орган. И е трудно да се каже кои проблеми са повече и по-тежки - преди или след трансплантацията. Според статистиката на Изпълнителната агенция по трансплантации в момента над 910 души са в мъчително очакване да им бъде присаден орган. И едва 2842 са заявили приживе съгласието си да дарят органите си след кончината. На какво се дължат проблемите с донорството и с трудността да бъдат правени трансплантации у нас и дали тези проблеми са само с български адрес?

В състезание с времето

са най-малко 12 000 германски пациенти, нуждаещи се от някакъв вид трансплантация. Едва около 14% от германците са заявили, че след смъртта си искат да станат донори, а в Испания те са близо 2 пъти повече, твърдят самите германци. Отделен въпрос е, че тези дни испански медии съобщиха, че и там донорите испанци рязко са намалели.
Защо се сравняваме с Германия? Защото законодателството в тази страна е сходно с нашето. За да има трансплантация, изисква се изричното съгласие на донора или на неговите близки, а това става само в 1 от всеки 7 случая. Всеки от нас чака средно 5 години орган за присаждане, докато един испанец чака средно 9-10 месеца, жалват се самите германци и искат законодателството им да се промени. Някои цитират Австрия, където всеки на практика е потенциален донор, ако приживе не е заявил несъгласието си.
Във всяка държва в света има листа на чакащите за трансплантация. Твърди се, че единствената страна, в която няма листа на чакащите за присаждане на бъбрек, е Норвегия - там над 80% от хората на диализа получават шанс за трансплантация още в първата година. 
У нас законът предвижда нещата да са уредени почти като в Герминия. Абсурдът обаче е, че след като изпадне в мозъчна смърт заявилият съгласието си да е донор, близките му са в правото си да откажат да дарят органите му, защото биват повторно питани дали те самите са съгласни с желанието на своя близък. И кой би им се сърдил, ако откажат? Изпаднали в шок от настъпилата току-що смърт на свой близък, мигар имат сили за спасяване живота на непознат?
А хората, направили подобна стъпка, заслужават наистина преклонение. От друга страна, чакането за орган не е просто чакане на опашка за смяна на акумулатора на колата и не е просто някой близък на продавача да те предреди, възползвайки се от връзките си. Медицинските показатели за съвместимост трябва стриктно да се спазват.  Самият Боян Грънчаров е преживял между 1600 и 1700 хемодиализи за 10-те години, в които е чакал бъбрек от подходящ донор.
Когато

обществото е болно, болните са още по-болни

Надеждите на болните и техните близки са "напомпени" от есента на 2009 г. от премиера Борисов, който тогава даде големи обещания на чакащите трансплантации. Очевидно смяташе, че присаждането на орган е като да се смени... фар на колата. Отделен въпрос е, че не се случи нищо от обещаното. Освен смяна на ръководството на агенцията. А тази смяна не донесе нищо по-добро на чакащите трансплантация. Все пак уреждането на донорството и трансплантациите е въпрос на държавна политика, а тя не може да се прави от институция с ранга на изпълнителна агенция, още по-малко от фонд (Център "Фонд за трансплантации"). И на обществен договор. Дори членството на България в Евротрансплант не помага кой знае колко на нуждаещите се от присаждане на органи.
Преди дни здравните власти признаха, че през 2010 г. Фондът за трансплантации в чужбина е върнал в държавния бюджет около 4,7 от общо 5 млн. лв. (усвоени са само едва около 300 хил. лв.) и е изпратил за трансплантация един единствен пациент. В същото време болниците, в които се извършват трансплантации, се оплакаха, че МЗ бави парите им за вече свършена работа. И в цялата тази караница статистиката е неумолима:

починали са 9% от чакащите

орган за трансплантация. Другите, които са кандидатствали за трансплантация в чужбина през фонда, са платили от джоба си по около 3 хил. лв. за изследвания... Директорката на фонда пък - София Мутафчийска, се оправда, че причина отпуснатите 5 млн. лв. за трансплантации в чужбина да не бъдат похарчени, е отказът на другите държави да включат българи в листите за чакащи... И все пак някои пациентски организации са убедени, че агенцията продължава да работи непрозрачно, не води адекватни регистри на донорите и нуждаещите се от трансплантации.
Малцина обаче си дават сметка, че за да има трансплантация, има още едно мъничко, но много значително условие: доверието. Доверието между лекар и пациент. А през последните месеци управляващите ни направиха доста, за да накарат обществото да вижда лекарите в сатанински образ.
Ала дали мислят така онези 910 души, които тихо чакат трансплантация, и онези над 500 вече трансплантирани, чиито нови неволи започват от днес заради поредното законодателно недоразумение.
 

Към 1 феврураи 2011 г. чакат трансплантация на:
бъбрек - 850 души
черен дроб - 27 души
сърце - 29
бял дроб - 1


Кога колко трансплантации са правени у нас

Първата трансплантация у нас е правена през 60-те години и тя е била на бъбрек, през 1986 г. е първата сърдечна, а през 2004-а - първата  чернодробна. Ето как изглежда статистиката през последните няколко години:
През 2004 г. са правени 21 бъбречни трансплантации от жив донор и 14 - от трупен, и по една чернодробна и сърдечна трансплантации.
През 2005 г. - общо 33 бъбречни, 8 чернодробни (от жив и от трупен донор) и 2 - сърдечни.
През 2006 г. - 34 бъбречни (2 от жив донор), 10 чернодробни (1 от жив донор), 2 сърдечни.
2007 г. - 27 бъбречни (16 от жив донор), 7 чернодробни (1 от жив донор), 3 сърдечни.
2008 г. - 17 бъбречни (11 от жив донор), 9 чернодробни (4 от жив донор) и 3 сърдечни.
2009 г. - 33 бъбречни (15 от жив донор), 13 чернодробни (4 от жив донор), 5 сърдечни
2010 г. - 48 бъбречни (12 от жив донор), 15 чернодробни (2 от жив донор), 5 сърдечни
2011 г. (до 1 февруари) - 4 бъбречни (само от трупни донори), 3 чернодробни (2 от жив донор), 1 сърдечна.