(Сюр)реализъм

Редица европейски политици явно са заклети почитатели на сюрреализма и за тях пъзелът на действителността се реди на базата на съновиденията им. Как иначе да си обясним неадекватните им изказвания и действия, противоречащи на реалните събития и проблеми. И докато това до известна степен можеше да им се прости в началото на мигрантската криза, то днес от приказките им смисъл няма, а последствията от бездействието им са опасни. Да говориш колко важно постижение е Шенген и да апелираш да се запази неговата цялост, докато страна след страна връщат граничния контрол, си е чиста проба халюцинация. А непреклонното настояване на вицепремиера ни Меглена Кунева да влезем в Шенгенската зона вече си е тотална неадекватност - напираме да ни приемат в нещо, което реално вече не съществува.
Слава богу, че на този фон се открояват реалистите, онези, които открито заявяват, че ще бранят националните си интереси, след като Европа не е способна на единен отговор на мигрантското бедствие. Нищо по-естествено няма от това, ама допреди време не спираха да упрекват непослушника Виктор Орбан, че взима нещата в свои ръце, а не чака Брюксел да се намъдрува. Днес, принуден от обстоятелствата, всеки действа самостоятелно, за да се справи с кашата, за чието забъркване немалка отговорност носи германският канцлер. Фрау Меркел обаче, въпреки острата съпротива, която среща и сред свои, въпреки явното отричане на политиката й на отворени врати, е непреклонна и няма да предприема радикални промени в позицията си спрямо мигрантите. Последствията за нея ще са политически, тя си го знае, за останалите обикновени европейски граждани обаче те са много по-тежки. И по-реални, а не като имагинерните призиви на евролидерите. А разпадането на Шенген всъщност е знак за липсата на доверие и за краха на единството, на което се гради европейският проект.