Законът за висшето обрасна с лобизъм

Когато един законопроект влезе в Народното събрание, никога не се знае какво ще излезе оттам. Миналата година Министерският съвет внесе проект за промени в Закона за висшето образование (ЗВО) с основната цел да въведе най-сетне нов начин на финансиране на висшите училища, при който субсидията на вузовете да не зависи само и единствено от броя на приетите студенти. Този проект обаче отвори сгода за депутати от различни парламентарни групи да внесат паралелни проекти за други промени, в които, меко казано, бъка от лобистки текстове - в защита на лични и групови интереси на отделни ректори.
От доста време в МОН се подготвяше новият начин на финансиране - субсидията на вузовете да зависи все повече от качеството на обучението в различните специалности, което се оценява по определени показатели, включително от рейтинговата система на висшите училища. Тази идея залегна и в Стратегията за развитие на висшето образование, приета от НС през февруари 2015 г. Във внесения от МС законопроект се предвижда

и приемът, и финансирането им да зависят от оценката

за учебната и научната дейност, реализацията на завършилите, приоритетите за развитието на страната и нуждата от кадри по специалности, капацитета на висшето училище. Предвижда се относителният дял на формираната по този начин субсидия да расте поетапно и да е 25% през 2016 г., поне 40% през 2017-а, 50% през 2018 г., 55% през 2019 г. и поне 60% през 2020 г. Въвеждат се също приоритетни специалности - особено необходими за страната, а също и защитени специалности - такива, за които има малко кандидати, но са важни за бъдещото развитие като природните науки например. В тези два типа специалности МС може по свое усмотрение да определя завишен прием. А в специалности, за които оценките за качество са ниски, приемът следва да бъде намаляван.
Проблемите се появиха обаче още със самия проект. С един замах идеята за свиване на некачественото обучение бе де факто унищожена, като в проекта бе записано, че вузовете могат да продължат да обучават студенти в тях, но - срещу заплащане от страна на студентите. Т.е. лошото обучение ще продължи да си съществува, но за него ще плащат от джоба си студентите (може и калпазани, но пък по-заможни), не държавата. А за самите вузове е все едно откъде ще си получават парите, пък и няма да им се наложи да закриват специалности. Поне не скоро. Така онзи прием, който държавата ще спре в некачествените специалности, ще бъде компенсиран с платен прием. При това

срещу частно заплащане

ще могат да приемат всички висши училища (предложение на депутата Иван Станков от АБВ) без ограничение. Шефката на ресорната комисия в НС Милена Дамянова поне предлага МС да определя реда и условията за такъв прием. 
Големите проблеми дойдоха именно от проектите, внесени от депутати. Вариантът на депутати от БСП съдържаше основно текстове в защита на идеята за повишаване на качеството и за увеличаване на заплащането на прeподавателите, но той бе отхвърлен от управляващото мнозинство най-вече на инат, не защото бе лош. Напротив, той защитаваше обществените интереси. В крайна сметка останаха 4 законопроекта, обединени в един за второ четене, който в момента се обсъжда на ниво парламентарна комисия.
И какво виждаме в него? С текстове, внесени основно от Борислав Борисов (АБВ), Борислав Великов (РБ) и Милена Дамянова (ГЕРБ), на вузовете се дават широки права да извършат стопанска и търговска дейност, вкл. да регистрират търговски дружества за продажба на продукти, свързани с основната им дейност, и да се сдружават с други лица за продажба на научни продукти, като всичко това ще се разрешава от академичните съвети. Това, че вузовете могат да имат икономически и търговски дейности, ако оценката им от акредитацията е между 8 и 10 точки, не е никаква бариера - на практика всички вузове имат акредитационни оценки над 8. Така основната европейска философия - "Университетът не е супермаркет", приета още през 2000 г. в Болоня, у нас просто няма да важи. Тъкмо в търговска мрежа ще се превърнат висшите ни училища след приемането на поправките в закона. Бизнес-заниманията ще станат приоритет на не един вуз. И в момента зад паравана на академичната автономия се вършат безобразия, които нямат нищо общо с образованието, но които обогатяват горни етажи на университетската власт в затворените феодални владения, в които са се превърнали някои вузове. Стопанската академия в Свищов при бившия ректор Величко Адамов стана нарицателно за всякакви далавери, но неправомерни неща се вършат далеч не само там. Да не говорим колко частни фирми, особено в инженерни вузове, и сега са яхнали факултетите, финансирани от държавата. А когато се узаконят вузовските търговски дружества, "публично-частното партньорство" и т.нар. свързани фирми ще опашат като паяжина образователното пространство. То просто ще стане част от бизнес средата, в която всеки скандал опира до верига от семейни, дъщерни,

баджанашки и всякакви фирми, оплетени в кълбо

Още повече, че в обобщения законопроект за промени на ЗВО няма никакви гаранции и правила как държавата, сиреч МОН, ще контролира бизнес дейностите на висшите училища. Пък и нека радетелите на "стопанската дейност" да обяснят кое точно пречи на вузовете и в момента да продават създадена от тях научна продукция? И кой точно се е втурнал да купува научна продукция в България, та тъй спешно се налага да се узакони пълна икономическа слободия с всичките рискове за злоупотреби, толерирани от кметове и от държавните "върхове"?        
Лобистките текстове, внесени от споменатите депутати, са много, но някои са просто изумителни. Например предложението на Борислав Великов "териториални поделения на факултети" (непознато досега понятие) да могат да разкриват обучение в чужбина. При това, забележете - изрично се казва, че обучение зад граница нашите вузове (териториалните поделения на факултетите им) ще правят, без да се изисква одобрение от акредитационната агенция. Според действащия ЗВО това не е възможно. Абсурдно е, че според проекта на МС териториалните факултетски поделения не са основни университетски звена, но факултетните съвети сами ще могат да си създават изнесени звена зад граница, да обучават в тях и да раздават български дипломи без контрол от държавата и дори от ректора. Пълна слободия! И децентрализация на феодализма.
Публична тайна е, че зад предложенията особено на Борислав Великов стоят щенията на ректора на МУ-София

проф. Ваньо Митев, чийто мандат изтича

Той дори публично се хвали с изнесеното си обучение в Кипър и намеренията си да прави същото в швейцарския град Киасу. Проф. Митев беше основен и агресивен радетел на идеята броят на ректорските мандати да няма ограничение, т.е. да има пожизнени ректори. Добре поне, че депутатът Иван Станков оттегли това си предложение след всеобщо негодувание в университетските среди. Колкото до МУ-София, в. "24 часа" през октомври м.г. цитира съобщение от в. "Еспресо", че Италианският междууниверситетски институт CEPU (ЧЕПУ) предлагал пакети за висше образование по медицина с 2 г. обучение в Италия и 4 г. в София, но италианското Министерство на образованието и университетите не ги е разрешило. Според изданието ЧЕПУ рекламирал сред неуспелите на изпитите за медицина в Италия 50 свободни места в МУ-София, но италианското министерство е отказало разрешение на нашия вуз да се присъедини към мрежата на ЧЕПУ. "Еспресо" пише, че всеки студент за годините в Италия и България трябва да плати общо 68 000 евро и че ЧЕПУ е един от спонсорите на партията на Берлускони.
Още преди две години пък БТА съобщи, че местните власти в швейцарския кантон Тичино, където е гр. Киасу, готвят законодателни промени, с които обучението в града, което се прави от МУ-София чрез италианския ЧЕПУ, ще трябва да бъде  институционално акредитирано от компетентните федерални власти на Швейцария. Според съобщението властите в Киасу алармират, че схемата "МУ-София-ЧЕПУ" е направена, за да се заобиколят строгите закони на Швейцария по отношение на медицинското образование. 
Освен другото, депутатът Борислав Великов предлага също т.нар. изследователски университети, които имат високи показатели за научната си дейност, да са отделен вид висши училища наред с университетите, специализираните висши училища и колежите. Т.е. да се откриват като изследователски от парламента. Според проекта на МС обаче, който е много по-приемлив, правителството създава правила и условия кои университети да имат статут на изследователски, прави списък на тези университети и го обновява на всеки 3 години (в отхвърления проект на БСП се предлагаха законови критерии за изследователски университет). Т.е. според МС изследователските университети не са даденост, а научната им дейност се оценява на всеки три години и това създава стимул за всички вузове да теглят нагоре към такъв статут.
И още нещо,

което е направо неприлично

В проекта за промени, внесен от МС, най-сетне намери място ограничението един преподавател да може да участва в акредитацията само на едно висше училище, не на две, както е сега. Целта е да се спрат хвърковатите чети от подчинени на "хонорарис каузата" преподаватели, които легитимират посредствени вузове и факултети из цялата страна. По данните на НСИ за 2014/2015 учебна година преподавателите на щат във вузовете у нас са 14 071, а преподаващи се водят 23 743, сиреч преподаващите на няколко места са 9672-ма. С една дума, в полза на качеството МС иска да премахне възможността висши училища без изискваните от закона преподаватели на щат да получават акредитация чрез преподаватели, които вземат хонорар "на частно", докато в същото време получават държавна заплата в друг вуз или институт. Но. Депутатите Милена Дамянова (ГЕРБ) и Милен Михов (ПФ) предлагат тази промяна да не се прави - сиреч псевдообучението в куфарни вузове, факултети и специалности да продължи. Е, чак такъв дебелоок лобизъм май идва в повече.