За богатия един процент

Сбъднаха се най-мрачните прогнози. Преди година неправителствената организация "Оксфам" алармира, че най-богатият 1 процент от световното население скоро ще притежава повече от останалите 99 процента. Дали някой тогава обърна нужното внимание на тази изключително тревожна прогноза? Дали пък днес политическият елит реално ще предприеме някакви мерки за преобразуване на превърналото се във факт съотношение 1% към 99%? Дали политиците искат да променят системата така, че благата да се разпределят сред мнозинството, а не да се концентрират в ръцете на малцина? Или световните политици това идеално ги устройва, та нали и те просперират в тази обстановка? А пък добре си знаем колко по-лесно се управлява по-бедно население - то безропотно си трае, не надига глас, за да не изгуби и малкото, което притежава.
Гласът на богаташите се чува най-високо, те са силните на деня, те са

неприкосновена територия

Неслучайно миналото лято при проточилите се и изнервени преговори между задлъжнялата Гърция и тройката кредитори един от участниците в нея - МВФ, настояваше за реформи в пенсионната система, за увеличаване на осигуровките, за вдигане на ДДС. В същото време обаче се инатеше на предложенията на Атина за данък "богатство". Защо ли? Всеизвестно е, че чийто джоб е пълен, той притежава и власт, а щом има достатъчно влияние, то благосъстоянието му е гарантирано. Да му мислят останалите. Останалите 99 процента.
Докладът на "Оксфам", озаглавен "Икономика за единия процент", излезе в навечерието на годишната среща на световния икономически елит в швейцарския курорт Давос. Само си представете следната картинка, която обрисува широко разтворената ножица между бедни и богати: бездомник, зъзнещ от студ, протегнал ръка за милостиня (това може да се види във всяко кътче на света), и лъскаво костюмираните участници на споменатия форум, за които бяха изградени специални отопляеми тунели - да не се простудят хорицата, докато щъкат от една конференция към друга. Същият този елит, видите ли, се събра, за да обсъди най-наболелите проблеми на съвремието и да се опита да поправи света. Уви, малцина са осъзналите, че смисълът на живота не се състои само в

самоцелното трупане на състояние

а в това да помагаш на другите...
Данните в споменатия доклад са стряскащи. За пет години бедната част от човечеството е обедняла с 1 трлн. долара, а най-богатите са прибавили към състоянието си половината от тази сума. Това е най-актуалното доказателство, че днес ставаме свидетели на невиждани нива на неравенството. През 2015-а в ръцете на 62 души е било концентрирано толкова богатство, колкото общо притежават 3,6 млрд. души - по-бедната част от човечеството. Тази цифра през 2010 г. е била 388 души, през 2011 г. - 177, през 2012 г. - 159, през 2013 г. - 92, през 2014 г. - 80 души.
От началото на XXI век най-бедната част от световното население е получила само 1 процент от общото повишение на световното богатство, докато половината от това увеличение е отишло в ръцете на този богопомазан 1 процент. Докато за 5 години състоянието на тези 62 души е нараснало с 542 млрд. долара, то с по-малко от 3 долара всяка година се е повишил годишният доход на най-бедните 10 процента от хората в света.
Вместо да се радваме на икономика, която работи за просперитета на всички, за бъдещите поколения, днес

имаме икономика за единия процент

Огромният дисбаланс в доходите на хората е в основата на всевъзможни проблеми, и то с тежки последствия за най-бедните. Достигналото критични нива неравенство освен че потиска растежа на икономиката, има и тежки социални последствия. В книгата си "Патология на неравенството" Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет, основавайки се на статистически данни, ни дават само част от тях. Например прекаленото неравенство променя хормоналния баланс на децата в училище и като следствие те са много по-склонни към насилие. В обществата с най-изявено неравенство нежеланата младежка бременност е най-често срещана. По-голямото неравенство намалява социалната мобилност, а вероятността да попаднете в затвора е по-висока. И още, и още.
В същото време обещаните мерки за справяне с неравенството си остават на практика само заричания. Ако беше обратното, нямаше да дискутираме доклада на "Оксфам". Една от основните причини за концентрацията на голямо богатство в ръцете на малцина е съществуването на т. нар. данъчен рай, който подпомага богаташите да си живеят спокойно живота, но от него страда развитието на икономиката и съответно загубите са отново за обикновените хора. Именно те биват натоварвани много повече от данъците.
190 млрд. долара данъци се укриват годишно в офшорни зони. За това информира от ефира на БНР Ник Брайър от отдела за политики срещу неравенството и бедността в "Оксфам". Неравенството ще съществува, докато големите мултинационални корпорации и

богатите елити живеят по различни правила

и се ползват от облаги, отказват да плащат данъците, от които се нуждае обществото, за да функционира правилно. Именно борбата с данъчните убежища е в основата на изкореняването на неравенството.
Ето го и пресния пример. Преференциалният данъчен режим в Белгия е облагодетелствал 35 мултинационални корпорации. Те са плащали данъци върху 50% до 90% по-малко от приходи от реалните. Европейската комисия обвини Белгия и определи като незаконна т. нар. данъчна схема "свръхпечалба", въведена през 2005 г. Тя позволява на определени мултинационални фирми да плащат значително по-малко данъци на базата на индивидуални данъчни постановления. Данъчната схема беше рекламирана от данъчните власти в страната с логото "Само в Белгия". От нея можеха да се възползват само определени мултинационални групи. Европейски компании, възползвали се от тази преференция, са спестили около 700 млн. евро.
Все пак се предприемат някои стъпки. Заради скандала "Люкслийкс", който разкри специалните данъчни практики на Люксембург дори и по времето, когато премиер е настоящият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, в Европарламента бе създадена комисия за разследване на данъчните измами. Мандатът й дори беше удължен. Но пък се появиха информации, че някои страни членки не предоставят необходимата информация. Защо ли?
От "Оксфам" дори алармират, че законите на икономическата система в много случаи са били пренаписани, за да могат да гарантират на свръхбогатите тяхното богатство и статут.
Освен с борбата с данъчните убежища в битката с неравенствата трябва да бъде включен и ангажимент от страна на правителствата да правят нужните дълготрайни инвестиции и да предоставят добри нива на здравеопазване, образование и други публични услуги, тъй като те са ключови в намаляването на разрива между обикновените хора и единия процент на върха и имат най-голям ефект върху живота на бедните. В същото време правителствата трябва да гарантират и че заплатите на най-нископлатените работници им осигуряват възможност да живеят достоен живот.
Според Нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц пък огромното неравенство в Щатите не е в резултат от неумолимите закони на икономиката, а е въпрос на политика и е напълно възможно да се предприемат действия за неговото преодоляване. Сходно е мнението на икономиста и по отношение на кризата: "Всъщност кризата не беше някакво природно бедствие от рода на потопа или земетресението на века. Тя беше нещо, което ние сами си причинихме; също като прекомерното неравенство, тя беше резултат от нашите политики и политика." Според Стиглиц

икономиката и политиката се преплитат в порочен кръг

в който по-голямото икономическо неравенство се превръща в политическо. "Ако бизнесът продължава да не инвестира в своите работници, а търси пътя на краткосрочната печалба, водеща до все по-остро разделение на социалните слоеве, ще се окажем изправени очи в очи с истинска катастрофа", това предупреждава в книгата си "Голямото разделение".
От друга страна, икономическият дисбаланс увеличава и други съществуващи неравенства. В страни с големи различия в доходите се наблюдават и неравенства между половете в сферите на здравеопазването, образованието, участието на трудовия пазар и във властта. Да отбележим, че 53-ма от 62-мата най-богати са мъже, а голямата част от нископлатените работници са жени.
Едва ли обаче в Давос, освен високопарните думи, са се зародили идеи за конкретни действия да се промени съществуващата система, доказваща максимата "Пари при пари отиват". Или пък живот, осигурен не от работа, а само от лихви. Ако световните лидери действително искат да изкоренят крайната бедност до 2030 г., както се зарекоха в приетите миналата година от ООН Устойчиви цели за развитие, то трябва сериозно да се заемат с борбата срещу неравенството.
А сега да се захващаме за работа, за да осигурим поне насъщния за днес. Ние пари в офшорки нямаме.

Богатите си трупат състояние

Бедните обедняват все повече...