Умря циганката

Нашенският израз "умря циганката, която го хвалеше" доста точно характеризира особите, наричани от народа със звучната дума хвалипръцко. Днес определението най-приляга към държавната ни глава. От Нова година насам почти не минава ден, без да се изпъчи и да не закаканиже похвални слова в свой адрес. Очевидно някой от пиарите, т.е. от личните му рекламни агенти му е внушил, че гражданството, жадно, като турски сериал, чака неговите тиради.
То не бяха пресконференции, срещи с предприемачи, с дипломати, интервюта в услужливи медии, задаващи услужливи въпроси... Но каквото и да го питат, отговорът е един. Той съдържа едни и същи фрази: "аз съм първият президент, който...", "горд съм, че аз..., "аз държа здраво посоката, въпреки бурите...", "гордея се с твърдата си подкрепа за санкциите на ЕС срещу Русия...". Цялото това тщеславие е замесено с ритуални слова като евроинтеграция, иновация, модернизация, лоялно съюзничество и пр.
Папагалското повтаряне на сеансите от празнодумство отдавна изпразни от смисъл и съдържание "голямата идея" за обединена Европа и нейните "ценности". Това обаче не плаши държавната глава и не утолява ненаситния й ищах за политически ексхибиционизъм. Снощи гражданството отново трябваше с тръпка да очаква неговите словоизлияния по един от "правилните" национални тв канали. Уви, сюжетът върви в познатото скучно и монотонно русло, без изгледи за просветление както в главата, така и в дереджето на държавата. На всичко отгоре досадата се засилва от усещането, че този филм вече сме го гледали в друг вносен вариант.
С две думи, намирисва на плагиат. Има нещо много познато дори в опита да се постигне холивудска усмивка, в маниера да се говори с леко повдигната напред брадичка. Като си спомни за новогодишната честитка на фона на Скалистите планини и за участието в рекламния предизборен клип на кандидатката за президент Хилари, на човек му светва на кого главата подражава - разбира се, на афроамериканския образец Обама. Добре е усвоил от него изкуството на брътвежа и сипането на заклинания срещу Русия. Има само един непоправим кусур - на българската държавна глава не й провървя с държава, и още по-малко с историята на тази държава. Тази, тук, на която ние сме стъпили, носи дълбоките белези от огромен исторически товар - с цяло хилядолетие по-тежък от "ръчния багаж" на онази т.нар. свръхдържава. Американците винаги са твърдели, че бедите на европейците са от историческото им бреме, което ги натоварвало с предразсъдъци и се превръщало в пречка за модерното им развитие. Както се казва, седнало яйцето да учи кокошката.
Не може да не се признае, че през последните години яйцето бележи определени успехи. Не защото е толкова умно, просто се увеличиха европейските кокошки, които лесно се поддават на манипулация. Всички те колективно усвояват триковете на колегата Барак. Ако бяха само празнословието и самохвалството, би могло да се преглътне. По-лошото е, че лицемерието и откровената лъжа стават задължителни за управленците в евроатлантическото битие. Старанията на нашата държавна глава са очебийни.
Напоследък изтъква, че не си мълчи, а говори директно и откровено. Заплита се в собствената си антилогика, но кара напред със завиден тепегьозлък - има от кого да се учи. Първо се хвали, че е постигнал сигурност в държавата, после признава, че сме свидетели на "извънредна вътрешна и външна нестабилност". Гордеел се с двата си служебни кабинета. Но те и двата останаха в най-новата ни история като организатори на най-корумпираните и нечестни избори. А вотът бе единственото им задължение. Главата била "истински независим и надпартиен президент" с полза за народа и действала по съвест. Някога да е излизал извън курса на герберите? Дори бос Бойко допусна, че му има доверие и може да го назначи за втори мандат. Бил организирал два референдума, но за първия за АЕЦ "Козлодуй" не си мръдна кутрето резултатите да бъдат обсъдени в парламента. Нещо повече, стигна му наглостта да изрече, че е провалил "големия шлем" от три руски енергийни проекта и вместо тях задал "три смислени приоритета: енергийна ефективност, енергийна диверсификация, енергийна либерализация". Нито един от тях все още не е факт. А дори и да станат, звучи и смешно, и тъжно на фона на загубите за страната от провалянето на трите проекта - разбира се, под натиска на САЩ. Като така обича да говори, защо мълчи за фашизма в Украйна, защо лъже, че в руската отбранителна доктрина НАТО е посочена като враг. Там тази дума дори не се среща. Има я, но по адрес на Русия във военната доктрина на САЩ. Защо не обелва дума за цензурата в европейските медии по отношение на имигрантската криза? Мълчи. Но самохвалството извира и прелива от камери и микрофони. Човекът си откри предизборната кампания, колкото и да твърди обратното. Явно бос Бойко не е много сигурен, че пак него ще подкрепи.