28 Март 2024четвъртък18:27 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

Стратегията за земеделието - без отговори на основни въпроси

Как ще повишим дохода от декар земя, чий опит ще ползваме, каква цел преследваме, за какъв период

/ брой: 21

автор:Въто Христов

visibility 2288

През юли 2015 г. в Народното събрание (НС) беше внесена за разглеждане Национална стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България. Документът е разработен от голям колектив научни работници и специалисти с ръководител проф. Иван Станков и внесен от цялата парламентарна група на АБВ. Председателят на НС г-жа Цецка Цачева разпределя стратегията за обсъждане в три комисии: Земеделие и храни; Образование и наука; Икономическа политика и туризъм. През м. октомври м. г. първата комисия е обсъждала документа, не го е приела и върнала за доработване. Добре съм запознат с първия вариант на разработката и изложих своето мнение и препоръки за подобрение в ДУМА в броя от 09.10.2013 г. В интерес на истината, ще отбележа, че в новия вариант (внесения в НС)

са направени промени

изразяващи се в следното: намален е обемът от 348 на 119 страници; стратегиите от 21 са сведени до 1; избегнати са много от повторенията и досадните пояснения; разширен е, макар и с малко, съставът на участващите в разработката и те са станали 111; изкристализирани са повечето от проблемите на земеделието и хранителната промишленост, които чакат решение; добре са изброени благоприятните условия, които имаме за подотраслите, и слабите страни и спънките, с които ще се сблъскаме в бъдеще и трябва да преодоляваме.
Скоро научих, че предстои ново внасяне и разглеждане в аграрната комисия на стратегията. Моето мнение за разглежданата в комисията разработка е следното:
1. Погрешен е подходът на внасянето на документа в НС. Прави го една от най-малките парламентарни групи. Стратегия, която се отнася за половината от територията на страната - 50 млн. дка, а заедно с част от горските площи земите са много повече. В земеделието са заети 700 хиляди човека (400 хил. приравнени работни единици), в хранителната промишленост около 170 хиляди. Чрез прехраната тези два отрасъла засягат повече от 7 млн. човека. Не отнемам правото на депутатите от АБВ на законодателна инициатива, но нека не надценяват способностите си. Като гледам вносителите, виждам, че има хора, които

едва ли са запознати с проблемите

на земеделието и хранителната промишленост. Пътят е МЗХ заедно с МИ и МФ - Министерски съвет - НС. В изпълнителната власт не се знае кой отговаря за изхранването на населението с български хранителни продукти. Няма и постоянна група, звено или институт, която да разработва, координира и следи тези проблеми, да предлага по-големи или малки корекции, които налага динамичното развитие на живота и икономиката.
Смея да твърдя, че дори да се приеме от НС подобна стратегия, тя ще бъде бързо забравена от тези, които не са участвали в нейното разработване, а са задължени да я изпълнят (МЗХ, МИ, МФ). Такива случаи у нас има много. Със смяната на правителствата всичко започва отново.
2. Търсих в стратегията да намеря каква цел си поставяме и как ще решим няколко кардинални проблема на българското земеделие, и не ги намерих. Те са:
- Как ще повишим общия доход от декар земя? Сравняваме се с

Белгия и Холандия

Те са толкова напред, че не си позволявам и да мечтая да се изравним с тях. Ето няколко числа - от 1 декар използвана земя Белгия получава ежегодно 628 евро, Холандия 1458 евро, ние - 86. Числото за нас е дори по-малко, защото то е изчислено върху 44,75 млн. дка, а последните години Аграрният доклад на МЗХ сочи площта на почти 50 млн. дка. Тогава 86 ще намалее с 9 евро. За старите страни членки на ЕС (15) числото е  270, Франция 264. За новоприетите (13) общият доход от 1 декар е 137. Ние сме все на опашката.
- Сочи се, че нормативът за ежедневна консумация на плодове и зеленчуци е 400 г, ние консумираме едва 260 г (70%), но и при тази ниска консумация родното производство е едва 20%, при месото съответно 230 г, 150-160 г и 60% внос, при млякото 700 г, ние - 500 г, от които вносът е половината. Не е трудно да се изчисли количеството, което трябва да произведем от тези продукти, за да ликвидираме вноса или драстично да го намалим. В абсолютни числа годишните количества внос са: за плодове и зеленчуци близо 400 хил. т; за мляко над 500 хил. л; за месо над 220 хил. т.
Тези количества не са абсолютно точни, но като се надникне в данните на Националния статистически институт и в Аграрния доклад на МЗХ за последните години, ще се види, че числата са около посочените по-горе.
- Навсякъде в разработката дебело е подчертано, че

трябва да развиваме животновъдството

да произвеждаме зеленчуци и плодове. Това е правилно. Но сме изправени пред едно според мен трудно за преодоляване противоречие. Площите на трайните насаждения са намалели повече от два пъти в сравнение с 1989 г., на зеленчуците - 2,5 пъти, на едногодишните фуражни култури 11 пъти - от 9 млн. дка на 0,9 млн. В същото време се поддържа тезата, че производството на зърно и маслодайни семена трябва да се запази и увеличи, защото там сме на европейско ниво. Зърнено-хлебните и зърнено-фуражните площи са се запазили на 21-22 млн. дка. За катастрофата на нашето животновъдство ще посоча само няколко числа. На 1000 дка ИЗП ние имаме малко повече от 18 приравнени животински единици, ЕС (15) - 90, ЕС (28) - 82. Страните, с които се сравняваме в разработката: Белгия - 276, Холандия - 335. Тук заслужава да се знае още, че нашите

едри земеделски стопани

(над 1000 дка) обработват около 80% от земята, притежават 12% от животните и на 1000 дка имат само 5-6 животински единици. При тях от 1000 дка обработваема площ само 50-60 дка имат отношение към българското животновъдство. Техните колеги (едрите) в Белгия имат 111 ЖЕ, в Холандия по 101. Явно е, че тези страни внасят зърнени и белтъчни фуражи, а ние се хвалим, че изнасяме зърно, и то в огромни количества. Колко от това зърно ще превърнем в животновъдни продукти? Добре известно е, че преработката на полското производство започва от мелничната, фуражната, маслодобивната промишленост и животновъдството. Но явно те при нас не са добре развити. Сега китайците ще строят в Добрич фуражен завод с капацитет 300 хиляди тона годишно, но за износ в Китай. Друга чужда фирма ще строи в Бургас завод за олио. Ние изнасяме слънчогледово семе за много страни, в т. ч. и за Турция, и внасяме оттам олио!
3. За периода 2014-2020 г. (според Аграрния доклад 2015 г.) се очаква да бъдат усвоени в аграрния сектор

 7,5 млрд евро

от които 5 млрд. под формата на директни плащания (Първи стълб) и 2,5 млрд. за развитие на селските райони (Втори стълб). Към тези средства трябва да се добавят и националните доплащания, които ще са около 1,5 млрд. евро. От тази и следващите години до 2020 г. субсидиите за директни плащания на площ ще са в размер от 792 до 796 млрд. евро. Вижда се, че това са огромни суми. Спирам се на този въпрос, защото и през изминалия период 2007-2013 г. бяха изразходвани значителни суми, но те не доведоха до увеличаване на брутната добавена стойност. Това ни посочиха както специалистите от Евростат, така и наши икономисти, запознати с проблемите на земеделието. И когато в един изключително важен документ има само констатации, сравнения, пожелания или намерения, а липсва определена цел, изразена в числа, съмнението, че парите ще бъдат усвоени, без да се получи очакваният ефект, остава.
4. В стратегията

не са посочени ясно причините

които доведоха до това състояние на земеделието и които ние трябва да отстраним, за да подобрим състоянието на отрасъла. Тези причини са и политически, и законодателни, и управленски. Нищо не се говори откъде и какъв опит ще ползваме. Дори не обръщаме внимание на разумни предложения на български специалисти, например проф. Трифон Дарджонов, на Клуба на аграрниците и много други. За нас важат думите, изказани от Уинстън Чърчил: "Надменният предпочита да се загуби, отколкото да пита за пътя." Ние чакаме ЕС да ни посочи какво и как да правим и толкоз. Но как това го правят челните в земеделието страни както в законодателството, така и в ръководството на отрасъла на национално, областно и общинско равнище, ние не искаме да знаем и ги подминаваме.
5. В документа трябва да се уточнят някои понятия, числа, постановки. Числата за използвана земеделска земя (ИЗП) и обработваема земя на човек от населението за ЕС са верни, но за България в повечето случаи са занижени. Сравнителните числа обикновено са до 2010 г., а вече има данни за 2013 г. за България и за 2014 г.

Невярна е постановката

че в страните от ЕС има таван на субсидиите, а при нас няма и от това произтичат затрудненията за дребните производители. Постановката е една за всички членки на ЕС, различията са в нейното приложение и особено в размера на производствените структури. В Европа такива ограничения има както за собствеността, така и за арендуваната земя, а у нас няма. Защо авторите се въздържат да посочат какви промени в основното законодателство за земеделието трябва да се извършат, за да се гарантира изпълнението на стратегията.
Мисля, че този дългогодишен труд на повече от 100 научни работници, специалисти и ръководители трябва да види бял свят. Но това да стане при условие, че се направят разчети за 2020, 2025 и 2030 г. какви показатели ще трябва да постигнем, за да осигурим продоволствената програма и производството на стоки с висока добавена стойност за вътрешна консумация и за износ. Ще се стремим ли да постигнем средните европейски показатели или ще продължаваме да бъдем на опашката. Тази работа трябва да се извърши от МЗХ, съгласувано с МИ и МФ. След това пътят е ясен - Министерски съвет - НС. Инициативата и усилията на АБВ трябва да продължат, като се насочат към търсене на консенсус с другите политически сили. Тя е в управляващата коалиция и трябва да започне оттам, а след това и с БСП, ДПС и "Атака". Няма по-благодатна тема за консенсус от земеделието. Ще имаме ли щастието да го видим?
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 283

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 260

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 304

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 240

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 215

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 327

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 278

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 297

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ