Доклад, след доклад, след доклад...

Поредният доклад от Брюксел, поредните препоръки и укори от Европа. Че си имаме проблеми, е повече от ясно, всички ги търпим на гърба си. Само че възниква въпросът дали този Механизъм за сътрудничество и проверка е най-подходящото средство, което да накара управниците ни да си свършат работата? И България да не е на дъното по корупция в ЕС, както изчисляват от "Прозрачност без граници". И чуждият бизнес да не бяга като попарен (в буквален смисъл) далеч от пределите на България.
Догодина ще отбележим 10 години членство в Евросъюза, ще получим и поредния доклад на Европейската комисия. И докога така? Докато си решите проблемите, казват от Брюксел. Само че това може да продължи безкрайно. Все по-явно е усещането, че

мониторинговият механизъм се е изчерпал

той няма точни и ясни критерии, които, щом бъдат изпълнени, да бъде спрян. Този механизъм всъщност се превърна в поредното средство, с което Европа назидателно да ни размахва пръст, с което да ни кара да се чувстваме неравнопоставени на останалите в ЕС. Не че нашите управляващи ни дават повод за други усещания. Те си кимат безропотно на всяка приумица на големите и влиятелните в съюза, които най харесват такова поведение. А последствията си ги носим ние.
Във връзка с Механизма за сътрудничество и проверка и преди официалното оповестяване на доклада евродепутатът от Групата на социалистите и демократите в ЕП Илияна Йотова коментира във фейсбук: Съгласието ни да бъдем подложени на мониторингов механизъм преди десет години е най-голямата грешка, от която следват и други неблагоприятни решения за България. Първо трябва да стигнем до консенсус за премахване на този механизъм, а след това да коментираме конкретните препоръки във всеки отделен доклад. Според Йотова е очевидно, че трябва да постигнем определени стандарти, но липсата на критерии, по които да бъде оценяван напредъкът, означава, че този мониторингов механизъм винаги ще бъде

пречка за европейското бъдеще на България

След отлагането на присъединяването на България и Румъния към ЕС от 2004 г. на 2007 г. двете страни бяха приети с условието да продължат реформите в сферата на правосъдието и върховенството на закона. За тази цел бе създаден Механизмът за сътрудничество и проверка. В крайна сметка да не са ни взимали, да бяха изчакали първо да си свършим както трябва работата и тогава да ни взимат под крилото си! А и до днес все да ни корят. И какво ни казаха от ЕК в поредния доклад - нищо ново. Дори от самата Европейска комисия подчертаха, че "много от препоръките в доклада за 2015 г. си остават валидни". И какво от това? Дали е по-мек или по-осъдителен докладът, няма особен смисъл, и без друго правителството го интерпретира както му е угодно.
Първоначално от ЕС заявиха, че мониторингът, въведен през декември 2006-а, ще продължи само 3 години. Скоро след това стана ясно, че мисията ще продължи след 2010 г. - решение, подтикнато от Франс Тимерманс, тогава министър по европейските въпроси на Холандия, сега заместник-председател на Европейската комисия. И така мониторингът действително затвърди имиджа си на безпрецедентен акт, тъй като не се прилага за следващата страна, приета след нас - Хърватска.
Май че стигнахме дотам, че вече няма да ни порицават в тандем с Румъния, а само нас. От новите доклади разбрахме, че в България процесът на прогрес може и да потръгне, а в Румъния - това, което е потръгнало, вече е набрало скорост. Докато

Брюксел нас ни укорява

не пести похвали за постиженията на Румъния.
Силният контраст между България и Румъния си пролича и в думите, с които първият заместник-председател на ЕК, отговарящ за върховенството на закона и съответно за МСП, Франс Тимерманс е представил докладите пред ограничен брой заинтересувани кореспонденти в Брюксел, пише euinside.bg. За България той е казал: "Миналата година България предприе няколко важни крачки към връщане на реформата обратно в дневния ред. Сега е време да се мине към следващия етап, като стратегиите за съдебната реформа и борбата с корупцията се превърнат в действие и донесат конкретни резултати... 2016-а трябва да е годината, когато българите ще усетят напредъка на терен. Виждането на истински резултати в борбата с корупцията по високите етажи и организираната престъпност си остава най-голямото предизвикателство за България и трябва да бъде с най-висок приоритет."
Сайтът euinside.bg цитира думите на Тимерманс и по отношение на Румъния, наблягайки върху по-различната им тоналност. "През последната година Румъния и румънците показаха своята готовност за борба с корупцията и за защита на независимостта на съдебната система. Масовите демонстрации срещу корупцията показаха колко важни са тези проблеми за румънските граждани. През последната година видяхме професионализма, готовността и добрите резултати на съдебната система и антикорупционната прокуратура, и осъществяването на реформите. Окуражен съм да видя, че Румъния продължава да полага усилия и положителната тенденция продължи и през 2015 година."
Всъщност така едни и същи оценки може да си продължават до безкрай. Какъв е ефектът? Очевидно незначителен. Тогава би следвало в Брюксел реално да се замислят за неговата полза. Освен да поддържа имиджа на назидателна и безпогрешна Европа. Ама то ние сме привикнали на назидателно отношение,

редица чуждестранни посланици са корифеи в това

Говорейки за мониторинга и действията на българското правителство, или по-скоро липсата на такива, си заслужава да припомним едно знаково събитие от миналия април. Тогава в Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент се проведе кръгла маса, организирана от небезизвестния ни румънски евродепутат Моника Маковей, която е един от най-заклетите защитници на този механизъм. Тогава много ясно пролича разнобоят между позицията на българските евродепутати и представителите на властта в лицето на заместник правосъдния министър Виргиния Минчева-Русева. След защитната кампания на българските представители в ЕП, че действието на механизма трябва да бъде прекратено, тъй като той зациклил, тя заяви, че процедурата трябва да продължи, че е нужна на двете страни. Всъщност нашите евродепутати успяват да се обединят зад българския интерес, но не е ясно България в лицето на управляващите дали знае кои са националните ни интереси.
Нека не забравяме, че този механизъм вече съвсем явно се представя като довод за приемането ни в Шенген. Това вече се твърди в прав текст. И страните, които са против приемането ни в зоната без граничен контрол, използват механизма като аргумент.
Да припомним и че през 2013-а тогавашният еврокомисар по вътрешните работи Сесилия Малмстроьом направи голямо проучване за състоянието и борбата с корупцията във всички страни в ЕС. Един от изводите от този доклад беше, че

корупцията има сериозни стойности

във всички европейски държави и че трябва да се работи в посока на създаване на общо законодателство за борбата с корупцията и организираната престъпност. Злоупотребата с европейски средства пък също не е проблем единствено на една държава. В случая България.
Ще доживеем ли момента, когато гласът ни ще почне да се чува ясно в Европа и ще сменим онази присъща поза на послушание пред Брюксел?
 

Европа не спира да ни поучава, а пък ние си правим каквото решим