Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Октомври 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

Колумнисти

В Батак клан и в "Батаклан"

Иво Атанасов

30. Януари 2016 , брой: 24   1235   0



Заглавието не е игра на думи. Не е онова жонглиране с понятията, с което се пренаписва историята и се изопачава сърцевината й. По-скоро е предупреждение за повторяемостта на събитията. Която е толкова по-неизбежна, колкото по-безцеремонно е разкъсана връзката между сходните факти. Не непосредствената, а тази в паметта. Народ, който е бил в Батак клан, много по-лесно ще разбере трагедията в парижката зала "Батаклан". И обратно, който все още не е имал своето издание на парижкия "Батаклан", е склонен да омаловажи, да забрави и дори да отрече, че е бил в Батак клан.
Терористичните нападения във френската столица дадоха повод на левия в. "Либерасион" да лансира израза "поколението "Батаклан", характеризирайки го като "млади, купонджийски настроени, отворени и космополитни хора". Премиерът Манюел Валс използва тази формулировка, за да внуши, че джихадистите са избрали за мишена тъкмо феновете на мултикултурализма, с което да тласнат френското общество към разделение. "Поколението "Батаклан" смяташе - констатира и философът Ален Финкелкрот, че живее в световен мащаб. За него нацията беше отживялост. Сърфиращо в интернет, хранещо се на световната маса, с приятели, партньори, клиенти отвсякъде, неговите членове презираха границите и се опияняваха, че принадлежат към първото световно гражданско общество." След атентатите в Париж "тези жители на планетата брутално слизат на земята". Те изведнъж загубиха "правото на безгрижие", защото разбраха, че животът им може да бъде отнет във всеки момент на всяко място.
Според официалните данни в проведените наскоро регионални избори най-голямата част от тази генерация е гласувала за Националния фронт. На втория тур партиите на Оланд и Саркози попречиха максимално на Марин льо Пен, предупреждавайки за опасността да се повторят събитията от 30-те години и последвалата Втора световна война. Левите и десните обаче ще направят голяма грешка, ако по аналогия смятат, че "поколението "Батаклан" иска Франция да бъде само за "французите по потекло". То се тревожи - и има право на това - от пренасянето и умножаването на модела "Моленбек" и от възможността Франция да се превърне в малцинство в собствените си граници. Ето защо то отново пее "Марсилезата", макар довчера да я низвергваше заради кървавите й слова. Намира я като напълно подходяща за сегашната ситуация - не като призив за завладяване на света, а като противопоставяне на преследваното от някои разрушаване на родината. "Поколението "Батаклан" преоткрива историята на страната си и черпи от нея сили, за да предотврати унищожаването на Франция.
Ето как в труден момент отечеството отново се усеща със сърцето - с общите чувства, спомени и надежди, и се осмисля с разума, правещ възможна реалната оценка на историческите факти. Приема се като нещо общо, което в никакъв случай не трябва да бъде жертвано заради идването на постнационалното общество. Защото Европейският съюз може да бъде силен чрез разцвета на отделните нации, а не чрез техния упадък. Това разбиране е насочено към укрепването на ЕС, а не към неговото разпадане.
У нас процесите си вървят, като че ли "Батаклан" не се е случвал. И сякаш дори клането в Батак не го е имало. Фучим четвърт век в руслото на националния нихилизъм и нищо не е в състояние да ни спре. От време на време пада главата на някой министър, което само леко забавя, но не стопира обезбългаряването. Най-болезнени за националния дух са реформите в образованието. Отродителите са фокусирали в тази сфера усилията си, защото от все още незабранената пословица знаят, че дървото се превива, дорде е тънко. От учебните програми постоянно се изваждат ключови стихотворения, песни, разкази, повести, романи. Изхвърлят се или се преиначават исторически факти и събития. Ученикът се подготвя за гражданин на света, но не чрез, а срещу сентенцията, че който не е отнякъде, той е отникъде. А обществото се мести, накъдето не трябва, с поредица от шокове с по-дълги или по-къси интервали помежду им според това колко време е нужно да се възприеме поредният абсурд. Османското робство стана присъствие, от което следва, че родината ни не е била поробена, а просто се е озовала в контактната зона между две цивилизации. Постепенно се оказа, че не сме били под чуждо иго, нито дори под нечие владичество. Просто сме били в съжителство. Не се разбра дали то е било насилствено или само извънбрачно, но това навярно ще е темата на следващия шок. Нищо чудно да ни внушат, че съжителството не просто е било доброволно, но и скрепено с брак. А на Трети март, вместо да честваме Освобождението, ще отбелязваме с тъга годишнината от развода. Докато забравим напълно не само "Батаклан", но и че сме народ, в Батак клан. И докато започнем да възприемаме споменаването на тези две трагедии само като незначеща нищо игра на думи.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"