Вътрешният дневен ред на Турция

Когато лидерът на най-голямата опозиционна партия в Турция Народно-републиканската партия (НРП) Калъчдароолу отговаря на изказване на Ердоган като "ти не можеш да ми бъдещ конкурент" с "аз не мога да ти бъда конкурент, защото ти имаш шкембе, а аз имам сърце", това не означава, че двамата гледат в различни посоки, когато става въпрос за външнополитическите интереси на Турция. Традиционната политическа практика в Анкара е всички лидери да застават зад националното знаме и да поставят "Ана Ватан" над всичко. И сега в периода на т.нар. преговори в Женева за намиране на изход от сирийския конфликт Калъчдароолу намира за необходимо да подчертае, че "ако се следва в Женева политика, която запазва турските интереси, ще подкрепим правителството". В смисъл на безусловна подкрепа за решение на сирийския въпрос, ако тюркмените седнат на масата на преговорите. Онези тюркмени, подкрепяни от Турция и воюващи съвместно с "Ислямска държава" (ИД) срещу властта в Дамаск, сред които е турският гражданин Алпаслан Челик, за когото се твърди, че е признал участието си в убийството на пилота на сваления руски самолет СУ-24. Според някои турски медии той е забелязан да се движи необезпокоявано в Истанбул. Това в дните, когато Съветът за национална сигурност на Турция официално е обявил, че Башар Асад, ИД и сирийската кюрдска PYD/ПДС нямат място в бъдещето на Сирия.
В същото време обаче Калъчдароолу отстоява позиции, които не се припокриват с водената от управляващите външна политика. "Не слагайте пак в устата си думи за червени линии", съветва той премиера Давутоглу. Защото червена линия бе недопускането на сирийските кюрди, представлявани от тяхната PYD/ПДС, да участват в Женева на масата на преговорите, "но те седнаха". Давутоглу постави червена линия и за недопускането на сирийските кюрди, единствени борещи се по суша срещу ИД, да минат на запад от Ефрат, "но те минаха". Управляващите от ПСР казват, че както ПКК, така и PYD/ПДС са терористи, но при неотдавнашното си посещение в Турция вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън изрично наблегна да се прави разлика между терористичната турска ПКК и сирийската кюрдска ПДС, защото тя е съюзник в битката с ИД и като такава не може да бъде обявявана за терористична организация. Още повече, че нейният лидер Салих Мюслим, завършил образование в Истанбул, е бил канен за посещение в Турция, но все пак още по времето, когато имаше план за мирно решаване на кюрдския въпрос. Днес кюрдите и техните военно-политически организации от двете страни на турско-сирийската граница са обявени за терористи и срещу тях се воюва по правилата на войната. Страхът от възможността за обявяване на кюрдска независимост в цялата суматоха в Близкия изток не само държи Анкара в напрежение. Този страх диктува и начините за водене на политика, която в крайна сметка се трансформира в насилие и граждански войни.
Всъщност и оценките, които прави Калъчдароолу пред партийна конференция преди дни, са, че "картината се е влошила". Според него един от всеки 4 граждани е в депресия, разводите са се увеличили с 37,7%, насилието над жените бележи ръст от 1400%, а безработните са вече над 6 млн. Данните показвали, че 85% от семействата трудно преживяват, а децата са започнали да се самоубиват. За последните 13 години зависимостта от наркотици е скочила с 678 процента. Цифрите звучат шокиращо, но ако се види, че и в нашето Пампорово обслужващите масажните центрове в хотелите вече се заемат и от турски граждани, които не говорят български, но имат наши паспорти, може да се приеме, че ситуацията в икономически план не е тази от близкото минало при големия ни съсед. Същите констатации Калъчдароолу направи и на отминалия 35-и конгрес на НРП, който се проведе под лозунга "Демокрация, промяна и братско единство". Не за първи път той обвинява Ердоган в установяване на режим на диктатура в страната, не за първи път твърди, че водената външна политика е "продажна", не за първи път надига глас в защита на правата на турските граждани, които често са обвинявани и разследвани заради обиди срещу държавния глава, но този път открито и твърдо е застанал зад академиците, подписали прословутата петиция срещу провежданото от турското правителство насилие в кюрдските райони на страната, което се е изродило в гражданска война. Нашата общественост не бе информирана подобаващо за присъствието на председателя на ПЕС Сергей Станишев на този конгрес, където заедно с председателя на Социалистическия интернационал и с делегация на ДПС, водена от Рушен Риза, не само са присъствали, но са се запознали с обстановката в Турция и са изразили позиции относно ситуацията в региона и света.
НРП е опозиционна, но светска партия, наследник на кемалистката партия на Ататюрк и за нея гласува голяма част от нашите изселници в Турция. Присъствието на Станишев пред затвора в Силиври, където се намират зад решетките турски журналисти с обвинения за "предателство", е част от международна кампания в защита на свободата за изразяване и правото на мнение, с което управляващите в Турция никак не обичат да се съобразяват. Напротив, медиите в страната по всеобщо мнение са под контрол. Именно по времето на Ердоган стана ясно, че общественото мнение може да се контролира по такъв начин, че като се скриват нелицеприятните ситуации може да се управлява по-лесно и страната, и да се рекламира онази "алтернативна реалност", която венцехвали управляващите. Умишлените злоупотреби от страна на проправителствените медии не са тайна за част от турското общество, но все пак повечето турци трудно биха се ориентирали в обстановката, защото те нямат други източници за информации освен официалните телевизионни канали. Обществото е поляризирано и "травмирано" от липсата на алтернатива и нормално провеждане на дискусии по ключови за страната проблеми. Дори случващото се в Югоизточна Турция, насилието срещу кюрдското население там, кюрдските бежански потоци, битките с ПКК и малтретирането на местните жители не е тема за обсъждане в турските медии. Лаконичните съобщения за броя на убитите терористи или за проведени техни акции са само щрихи от една наложена медийна политика, която се оказа голямото постижение на управлението на ПСР. Защото осигурява и подкрепата на голяма част от турското общество при всеки избор в страната.
Вместо да се дебатира за разрушенията на югоизток, за забавянето на икономиката, за провалите във външната политика, особено за вманиачаването в свалянето на Асад в Сирия, за корупцията по високите етажи на властта и безработицата, на турците се предлагат готови изводи като "нацията е готова за президентска република". На проведена на 28 януари специална конференция Ердоган е изразил огорчение от липсата на напредък по изготвянето на новата конституция, но е убеден, че Турция е готова да обсъди новата конституция като свой избор и желае президентска система като административна форма. Призивите са за бързо започване на компания за президентска република по тв каналите и вестниците, така както вече са започнали обсъждания в университетите, особено в специалностите право, икономика и история. Ердоган дори е обявил, че ако в поредицата симпозиуми и панели се констатира, че опозиционните партии все пак не подкрепят конституционните промени с цел президентска република, ще се реализира сценарий за нови извънредни избори, за да се постигнат бленуваните 330 места в Меджлиса. Това би осигурило възможност да провеждане на референдум за президентска система, каквато е неговата мечта. Сигурно е блъф сценарият за нови избори, но звучи заплашително, защото президентът наистина си вярва, че турският народ като цяло стои твърдо зад него и той ще има подкрепата му. "Народът, а не Меджлисът, трябва да реши за новата конституция" е новият мотив. Защото парламентарната система е остаряла и съществуващото положение на пряк избор и на президент, и на премиер вече е несъответстващо на новите условия.
Във вътрешнополитически план явно усилията на управляващата ПСР ще са насочени към промени в конституцията за реализиране на президентска система за управление, но не бива да се забравя, че кюрдският въпрос ще е онази повратна точка, която ще диктува дневния ред. Защото докато бушуват битките в кюрдските райони, страната няма как да се чувства стабилна и гражданите й сигурни. Засега Ердоган е успявал 14 години да изтегля печелившите карти, като е стартирал от затвор за рецитиране на проислямистки балади. Не е случайно и че до днес не се отказва от "Мюсюлманските братя". Въпросът е кое наистина ще изберат турците и дали сега той не вкарва в затвор онези, които не са съгласни с водена политика или методи за натиск. Вътрешни работи, както се казва. Могат да се следят, могат и да минават границата.

Снимка БГНЕС
Оръжия срещу камъни! Това е Турция!, скандира протестиращ срещу визитата на премиера Давутоглу в Берлин през януари. Демонстрантите са против турската политика спрямо кюрдите
 

Миналата седмица турската прокуратура поиска доживотен затвор за двама топ журналисти, които разкриха, че спецслужбите на Турция снабдяват с оръжие ислямистите в Сирия