28 Март 2024четвъртък11:33 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Есеистика

Планината

/ брой: 52

автор:Дума

visibility 60

Георги Стоянов- БИГОР е роден в с. Варвара. Завършил е Висшата театрална академия в София. Специализирал в Москва, Петербург, Загреб и Париж. Създател на Българската национална филмотека. Известен български киновед и критик, есеист. Автор на повече от 20 книги. Член на СБП.

Стара планина и България не са еднозначни, но се допълват, доизграждат се, съединяват се, синтезират буквалното, асоциативното, фикцията, метафоричното. Планината е Домът ни, люлката ни, отечествознанието. Съдбата ни като трако-славяни-българи. Вечният епос на българщината. Всичко е, защото без него щяхме да сме нищо или съвсем други. Гърците например са морски народ, стихията им е била корабоплаването и само Егейското море и фантазия ще са били най-подходящ ваятел за митичния Одисей. Поезията си маджарите са намерили в пустата и чардаша, русите - в неизбродните си лесове и мълчаливите реки. Море имаме и ние, но не е блазнило дядовците ни, загърбвали го. Прозорците им гледали повече към друмищата, към гората. Имаме селища и посред равнините, нещо като пустата, степите. Но щом се зададели фесове и байраци с полумесеци, задумкат ли тъпани, заквичат ли зурли, пищялки, тутакси грабвали дечурлига, икони, дисаги, брашно, подници, ямурлуци, черги, подкарвали добитък и хуквали към Планината.
Челяд, мисли, благословии, упования, радости, сполуки, несполуки, тегоби, спомени, превратностите и въобще пълноводията на Живота биха текли съвсем инак, ако си нямахме Стара планина. И колко много "ако" биха възникнали, ако Хан-Аспаруховите номади не пришпорват хергелетата си и към нея, и намират там не само рай с китни лъки, бистри потоци и буков въздух; криели ги, пазели ги там чуките, клисурите. И свиват по припеци и котловини колиби, оплитат кошари, завъртяват воденични камъни, тепавици, засаждат ръж, овес, копър, чесън, повеждат овце, кози, задрънчават хлопатари, заскрибуцват коля по сипеи и нанадолнища. Размирисва се на сено, на говежди тор, на пърчовина, записукват пиленца, запъшкват ковашки мехове. Сватби, кръщенета, кукери, ладувания, лазарки, гергьовски люлки и православно езически курбани са празниците им. Пиела се греяна ракия с медовина, вдигали наздравици кумове и сватове, провиквали се, гърмели с пищови, спречквали се, па и сбивали се, придумвали ги за прошка, спогаждали ги и врътвайки по още едно  с "доде е жив челяк, се сбъркува, един Бог не сбъркува". И след още някое втурвали се в бесовски копаници, пайдушки и ръченици.
След като загубихме държавата си, пет столетия Стара планина ще е непристъпната, неразгромената държава. И до днес наричат колибарските селища из Искърския пролом "държавите". Неунищожената ни Татковина е била там горе, в шумата. "Горе" е било царството на Свободата, на Самодивите, Орлите, Елените, на Слънчевите и Змейовите сватби. Там, под златния полилей на звездите, връчват боздуган и даряват Крали Марко с Шарколията, кон като мълния. Засричат в килийни училища Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Ест, Живети. Зографисват понятията си за Красота, Страдания, Грехове, Сатани, Тайнства, за Отсамното и Отвъдното. Вплитат душите си в шевици и резби. Грейват дървени слънца по таваните, нацъфтяват китки всякакви из дворовете. Тъчеха радости, меланхолии, спомени. Открадват си от аленото на залеза, от омаята на омайничетата и минзухарите, от оранжа на есените, от модрия безкрай на небето и ги изсипват по черги и халища. Вкаменяват копнежи и жалби в домове, мостове и черкви за чудо и приказ. Гений като смирения монах Рафаил издялва от липа кръст със 104 сцени от святото житие Исусово и пресвятата Божа майка и още 600, открояващи се една от друга фигури, и когато след 12 години завършва шедьовъра си, ослепява; и уста Никола Фичето, който съзижда Николи хан в дивното старопрестолие Търновград. Натъкмяват се песни за гиздосии с черни очи еленови, за либета - неналибили се, галили се - ненагалили се. За хвърковати Стояновци. За коли сребърни със златни канати. За писани гайди с ручила гласовити. За извървялата се "откак се зора зазорила" Цар-Шишманова конница със саби, блеснали като ясно слънце в робското тъмнило. Неподкупни пред ятагана балканджийововци. И оня храбрец хайдутин, който ще помоли да виси на бесилото с бяла риза, та вятърът да вее перчема му. Стара планина изкова българина, даде му от своята хубост, сдържаност и естественост, от целебната енергия на билките, от волността на орлите. Какво ли щяхме да сме без нашето, без славното ни "Горо ле, горо, зелена". Надали друг народ ще е разчитал така благоговейно на другаруването с гората, та да го чуе, да й се изповядва. Без буките и боровете, без бащицата-закрилник какви предания, какъв юнашки епос, каква лирика щяхме да имаме? Да ни се отнемеше Стара планина, значело би, да речем, Елада без Олимп, без Егея; Египет - без Нил, пирамидите и сфинксовете; Холандия - без вятърните мелници, лалетата и дървените саба; Япония - без Фуджи, сакурата и самораите; Америка - без прериите, каубоите и пистолетите; Мексико - без кактусите, сомбрерата и импозантния Попокатепетъл; Аржентина - без пампата, гаучото и томителните танга. Няма народ, който да не се е утвърждавал и със символи, с разграничителни знаци. Такъв опознавателен знак, знак на изначалието, на началата ни е Стара планина. Тя е кърмилото, с което сме заяквали, оцелявали. Театърът, на чиято сцена са се разигравали личните и националните ни драми, пиесите на животолюбието. Юначествата, епопеите, мисиите ни. Бляновете, Недосънуваното. Романтиката, Пантеона, Космогонията ни. Той е вертикалата на вашите Преди. Галактиката на предишните ни съществувания. Угасналото. Незагасващото.

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 0

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 0

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ