Триест - различната Италия

"Моята душа е в Триест" - пише за града писателят Джеймс Джойс, авторът на легендарния "Одисей". Триест е по-спокоен и по-малко темпераментен, той съвсем не прилича на другите италиански градове. Впрочем става такъв едва през 1954 година. Влиянието на австрийската култура е много голямо. Тук всичко диша с царствено спокойствие и имперска незабързаност. Най-италианското място в града е централният площад, Piazza dell`Unita d`Italia (Площадът на единството на Италия). От горните етажи на всяка представителна сграда, а тук всички са такива, се вижда морето и това е по своему уникална  възможност. Цялата идея "да се обърне градът с лице към морето" принадлежи на австрийската ерцхерцогиня Мария Терезия - майката на Мария Антоанета. Малко история - от 1382 година градът, принадлежал преди на Венецианската република, преминава към Хабсбургската монархия и дълго време остава главно пристанище на австрийската династия. В града се говорят, съответно на населението немски, словенски, италиански, ладино. Триест също, подобно на Венеция, си има свой Канал Гранде - е, не толкова голям, нито толкова интересен, още повече, че днес е наполовина пресушен, но пак има лодки и сгради с красиви неокласицистични фасади по двата му бряга. Активна роля за прокопаването му през 18 век има отново  Мария Терезия Австрийска. На Площада на единството ще се впечатлите от мозайките във венециански стил на фасадата на Palazzo del Governo (Палацо дел Говерно). Правителственият дворец определено се отделя от другите сгради. Наблизо е площадът, наименуван "Верди", с театъра, който носи името на автора на "Аида". Любопитно е и зданието на Борсата, което прилича на античен храм. От пиаца "Верди" е съвсем близко до еврейския квартал. През 18 и 19 век те не са се чувствали зле в този интернационален и търговски център, но когато градът е бил под немска окупация (1943-45), в едно от зданията е устроен концентрационен лагер, в който са загинали от 3000 до 5000 души. Днес на това място има паметен знак.
Разглеждайки Триест в тази централна част на града, няма как да не забележите, че всички сгради изглеждат приблизително по един и същ начин - на долните етажи минимум декорации, затова пък има гигантски прозорци, а горните етажи са богато декорирани със статуи и барелефи. Подобно архитектурно решение е пак реализация на замислите на Мария Терезия, която считала, че заетият с магазини първи етаж не бива да разсейва с гипсови украшения, за да се съсредоточат хората върху стоките във витрините на магазините. Затова пък от горната част на сградата трябвало да се разбира, че в Триест живеят могъщи във финансово отношение персони.
Триест си има и своя Театро Романо - римски театър, построен между първи век до н.е. и втори век от н.е. Намира се в подножието на хълма Сан Джусто, в центъра на града, открит е през 1938 г. Някога тук са се водили гладиаторски битки и са се играли театрални представления. Такива и днес могат да се видят в рамките на съвременен театрален фестивал. Едно от най-красивите места е на 8 км от Триест - там е разположен замъкът в шотландски стил Мирамаре. Счита се за най-известната забележителност на Триест. Построен е по заповед на ерцхерцог Максимилиан, по-малък брат на император Франц Йосиф, сам той бъдещ император на Мексико. Става негова резиденция. Освен зданието, интересен е и паркът, разположен върху 22 хектара земя. В него ерцхерцогът е отглеждал различни екзотични растения, семената за които е докарвал от своите пътешествия. През 1863 г. ерцхерцогът и неговата жена напуснали замъка Мирамаре и с подкрепата на френския император Наполеон Трети получили императорската титла и корона на Мексико. Четири години по-късно републиканците разстреляли Максимилиан, а съпругата му Шарлота Белгийска загубила разсъдъка си. На недалечния площад "Свети Антоний" редом с католическия храм можем да видим православната църква "Свети Спиридон", принадлежаща на сръбската община. Мозайката на църковната фасада е от муранско стъкло - ето това е наистина пример за мултинационално и мултирелигиозно съжителство.
Ако ти е интересен Джойс, открий дома му в Триест, където е живял 10 години, преподавайки английски език в италианско семейство. Тук той завършва "Дъблинчани", пише "Портрет на художника като млад", "Изгнаници", започва да работи над "Одисей"... Домовете, в които е живял, а те са 9, според някои и повече на брой, са на пет минути ходене пеша от антикварния магазин на неговия приятел италианския поет Умберто Саба на улица "Сан Николо". Любимото му триестинско кафене е "Полярна звезда". Всичките тези места са недалече от Канал Гранде. И затова на крайбрежната на Големия Канал, върху един от мостовете, ще се сблъскаш с Джойс или поне с неговата бронзова фигура. Недалече е поставена фигура и на приятеля му. Кафене и хотел носят неговото име. В града има издаден справочник "Джеймс Джойс. Пътеводител по Триест". Той става обиталище за Джойс и семейството му за цели 10 години, може би защото е място на взаимодействие на културите, на политическо неспокойствие, на пресичане на интересите на различни обществени и професионални групи. А го е поканил не някой друг, а Итало Свево. Преди Джойс Триест е спасително пристанище и за други писатели като Стендал, като Рилке, идвал е Зигмунт Фройд... В града съществувал собствен литературен свят, процъфтявал футуризмът, често го посещавал авангардистът Маринети, печатал в местните вестници. По-късно ученикът и приятел на Джойс триестецът Еторе Шмиц, вдъхновен от своя учител, се прославил под името Итало Свево. Високият културен статус на Триест отразява вкусовете и потребностите на местните богаташи - тук е имало повече милионери на глава от населението, отколкото във всеки друг град на Австро-Унгарската империя. Оказа се, че и дъщерите на българския консул по онова време в Триест Марко Близнаков са били ученички на Джеймс Джойс. Близнаков, както бихме казали, е баджанак на Итало Свево, женени са за две сестри.
Днес в Триест са разположени Международен център по теоретична физика, Международна школа за академични изследвания, Международен център по генна инженерия и биотехнологии, отделение на Националния институт по ядрена физика... Освен това градът е център на химическата промишленост, на корабостроенето, металургията, производството на мебели... Промишлената зона на града е поразително подредена и чиста.


Канал гранде в Триест


Коледен базар в Триест