Шантажисти

Един път като се поддадеш на шантажа, изнудването ще продължи вечно. Това е златно правило за всеки политик, който е подложен подобна атака от т.нар. си партньори. Тъй като обаче в ЕС май няма вече политици, а дуднещи едни и същи идеологически клишета "говорещи глави", т.нар. евролидери попаднаха с двата крака в капана, който им приготвиха турските им колеги. Реджеп Ердоган и Ахмет Давутоглу си разиграха картите типично по азитски - разпалваха гражданската война в Сирия, пуснаха бежанския поток към Европа, когато им дойде нанагорно, а сега искат пари, за да спят спокойно европейците. И тъй никой в Стария свят няма мъжество да им се опълчи, защото това би означавало признаване на провала на близкоизточната политика на Запада, исканията непрекъснато растат. Първо бяха 3 млрд. евро за сирийските бежанци, после станаха на пет, а онзи ден Давутоглу сервира нова цифра - 20 млрд. долара. Следващия път ще станат 30 или 50.
Турция, разбира се, има проблем с бежанците от Сирия, които щяха да бъдат по-малко, ако тя не подкрепяше една от страните в гражданската война и не търгуваше с "Ислямска държава". За последното тя беше директно обвинена неотдавна от министъра на отбраната на Израел Моше Ялон. Обаче еврократите до такава степен са в плен на идеологическия капан, в който се намират, че само затъват все повече, а заедно с тях и всички ние. Та нали, ако те кажат, че Турция е част от проблема в Сирия, то това ще направи тези държави косвени съюзници на Русия в региона. Там, в отношението към Москва, е "заровено кучето". Защото признае ли се веднъж, че не турската, саудитската или американската, а руската позиция по Сирия е по-адекватната, то това ще повлече след себе си преразглеждане на отношението към действията на Русия и в други въпроси. Това обаче е недопустимо за САЩ и при сегашната несамостоятелност на европейските правителства няма да има промяна. Освен в размера на сумите на рекета.