Нужен е отговор на въпроса кой кара европейския влак

Илияна Йотова е втори мандат евродепутат от Групата на социалистите и демократите в ЕП. Ръководител е на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. Заместник-председател е на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на делегацията в парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране на ЕС - Черна гора. Член е на делегацията в парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието. Заместник е в комисиите по регионално развитие и по правата на жените и равенството между половете, както и в Делегация за връзки с държавите от Магреб и Съюза на арабския Магреб.


"Изключително подла кампания се извършва от някои европейски лидери спрямо Гърция"

"Оправдават се най-мрачните предчувствия, че страните извън Шенген ще се превърнат в буферна зона"

"Мултикултурният модел никога не се е състоял"


- Реално в момента Шенген не функционира, една след друга страните въвеждат граничен контрол, въпреки призивите за неговото запазване. Какво е бъдещето му?
- Затварянето на Шенгенски граници в момента е прецедент за толкова дълъг период от време, но този период все още не е в противоречие с европейското законодателство. По т. нар. Шенгенско споразумение при особено тежки обстоятелства, при заплаха за националната сигурност за дадена държава членка тя е в състояние да затвори едностранно или двустранно шенгенска граница с друга държава членка на същото пространство. По сега действащото законодателство това може да стане с лично решение до 30 дни, като този период може да се удължи с изричното одобрение на Европейската комисия. Като резултат от всичко, което се случва заради все още неовладените мигрантски потоци, някои от държавите членки въведоха този контрол.
- А доколко адекватни в тази ситуация са изказвания като тези на вицепремиера Меглена Кунева, че трябва да се стремим към членство в Шенген?
- Сигурно звучи непопулярно в момента отново да настояваме да ни приемат в Шенген. Убедена съм обаче, че отпадането на приемането на България и Румъния в Шенген от дневния ред на Съвета от вече почти година не е само заради мигрантската вълна. По-скоро това е аргумент в политическите решения на някои държави членки, които в невъзможността си да се справят с мигрантската криза си измиват ръцете със страни като България и Румъния. От години говоря, че обща слабост на българските правителства е невъзможността да се развърже този възел и да се поставят ясно и категорично проблемите на европейска сцена. У нас има странно раздвоение на личността в управляващите - те са бабаити и големи патриоти тук, на местна почва, но когато отидат там, където е мястото да защитават позиции, съвсем не се държат по този начин.
Аз лично съм оптимист за бъдещето на Шенген, но не съм оптимист за страните, които все още не са членки на Шенген. На разположение на Европейския парламент вече е новият регламент, който Европейската комисия предложи за новата агенция за охрана на границите - сухопътните и морските. Тя ще бъде изградена на основата на сегашната ФРОНТЕКС. На този етап обхватът на тази агенция не включва България, Румъния и Хърватия, а само Шенгенска Европа.
- Като че ли се оправдават очакванията, че се превръщаме в буферна зона...
- Вестник ДУМА беше един от първите, с които заедно коментирахме тази опасност. Тогава и аз исках да говоря за такъв риск като за преувеличена опасност, но с днешна дата и най-мрачните ми предчувствия се оправдават. Все по-голяма тежест имат тезите на редица европейски политици и държавници, особено от Германия, които говорят за т. нар. тристепенна защита на Шенгенска Европа. Първата степен са транзитните държави, най-вече Турция и в немалка степен Ливан и Йордания. Втората степен е защитата на външните граници, т.е. това са страни като България, Хърватия и Румъния, които не са членки на Шенген. Третата е самата Шенгенска Европа. Ако тази агенция затвори само Шенгенска Европа, тя ще превърне останалите страни в точно такава буферна зона. Изключително подла кампания и подла политика се извършва в момента от някои европейски лидери спрямо Гърция. След като не можаха финансово да я задушат, сега се опитват да я изолират и изключат от Шенген.
- Брюксел дори й постави срок от три месеца да подобри граничния си контрол.
- Това е изключително некоректно условие, защото споразумението с Турция не работи. Но затова не е виновна Гърция.
- А в същото време Турция настоява за още пари от ЕС.
- Но това е европейски проблем, а не гръцки. Гърция е виновна дотолкова, доколкото е в това си географско положение и най-големият поток в момента е в Егейско море, а не на италианските брегове. Второ, гръцкото правителство не получи почти никаква помощ, за да оборудва дори горещите си точки. Единствената агенция, която го подпомогна, е ЕАСО, благодарение на което пък самата агенция за убежища за три месеца е изразходила целогодишния си бюджет. На трето място, именно на Гърция й е необходима повече жива сила в момента, за да може да се справи, защото гръцко-турската граница са стотици острови, където много трудно физически могат да бъдат изпълнени всички ангажименти, особено по тежката процедура за взимане на пръстови отпечатъци. Не съм далеч от идеята, че към Гърция се прилагат и политически наказателни точки. Понеже не можаха да се справят по друг начин с Ципрас, решиха да го сочат с пръст всеки път, когато има задаваща се вълна от бежанци. Самият той обаче направи страшно много, като пое ангажимента за приемане на 50 хил. бежанци, като до този момент никоя друга държава, освен Германия, не е заявила, че ще го направи.
- Как приемате политиката на Вишеградската четворка относно мигрантската криза? Неотдавна унгарският премиер Виктор Орбан бе на посещение у нас. Какви са впечатленията ви от тази визита?
- Изключително разочарована съм от начина, по който българските медии, по-скоро българското правителство лековато се отнесе към посещението на Орбан у нас. Той заложи огромен капан на нашия министър-председател. Постави го в небрано лозе. От една страна, ако Борисов отиде на неформалния съвет на Вишеградската четворка, колкото и да обяснява, а той вероятно това и ще направи, че е отишъл да ги чуе и да им се противопостави, никой в Европа няма да му повярва. От друга страна, той братски се прегръщаше с Орбан, радушно посрещаше цялата кошница с похвали, която той не случайно изсипа у нас, и ако не отиде, ще трябва доста да обяснява пред българската общественост защо не е изпълнил обещанието си. Моите колеги в Европа бяха потресени от заглавията, които прочетоха в българските медии. В Европа Орбан е изолиран, над страната и правителството му тегнат наказания от страна на Европейския съд и на Европейската комисия. Едновременно с това българският министър-председател го прие едва ли не като герой. Но всичко това е в графата интересни случки. Ако не беше най-страшното - Орбан дойде, за да накара Борисов да стане негов съюзник в битката му с Ципрас и с Гърция. Можете ли да си представите, ако България стане съюзник на Вишеградската четворка срещу Гърция, срещу изваждането й от Шенген, какво ще последва? Нашата граница с Гърция не е за един ден, ние сме показали, че сме добри съседи. Какво ще стане, ако утре от гръцка страна също отворят клапата за бежанците към нашата територия? Трябва да си даваме сметка за всичко това.
Не на последно място, Орбан е един от най-ревностните защитници на изграждането на т. нар. буферна зона пред Шенгенска Европа, в която България, както се казва, е на дулото на пушката. Така че радостта от това посещение за мен е необяснима и много опасна.
- От друга страна, няма ли все пак някакъв резон в говоренето на Орбан за мигрантската криза, за това как трябва да се справи Европа?
- Не, няма резон. Ще се позова на едно сравнение, което правят моите немски колеги, като казват, че и в най-тежките години на Студената война стената между Източна и Западна Германия не е спряла никого. Да, имало е много жертви, имало е много страхове, но в крайна сметка тя не е постигнала целта си. Построяването на стени, ограждането на Европа ще доведе до небивал бум, на който и сега ставаме свидетели, на каналджийството, на трафика на хора, на обогатяване на гърба на бедните, на тези, които бягат от войната. Защото идващите като икономически мигранти, имат пари да си платят на каналджии. Нямат бедните хора и жертвите. Затова по този начин не можем да решим никакъв проблем.
Ще отворя една скоба. Преди дни френско-немската телевизия ARTE излъчи един ужасяващ филм за това как се прекарват хора през България, как на сръбската граница ги чака добре организирана таксиметрова служба, която знае къде да ги закара, какви документи да им намери. Това е само един от многобройните примери. Така че Орбан дойде със съвсем друга цел, обличайки я в примамливата формула за затваряне на границите. Не е възможно в днешния свят да затворим границите. Как си представяте, че можем да сложим войници на по десет метра по границите, за да преустановяват влизането? Това са само заблуди, даване на лесни решения, които хората очевидно искат да чуят, защото искат да видят решителна политика.
- Имайки предвид многобройните посегателства над жени в редица европейски градове по Нова година, провали ли се мултикултурният модел, който се опитва да приложи Европа?
- Мултикултурният модел никога не се е състоял, за да се провали. Това, че г-жа Меркел си го приписваше и си го закачи като брошка на ревера, е друг въпрос. Видя се дали го има или не в Кьолн. Според мен целият проблем тръгва оттам, че в Европа държавите и техните правителства нямат ясна концепция за себе си колко имигранти могат да приемат, дали са способни да дадат подслон на тези хора на своя територия, но също така да им намерят работа. Дали има достатъчно програми за децата им, за да станат наистина граждани на тази държава, а не да се превръщат в поредното гето, където живее една друга Германия в самата Германия, една друга Франция в самата Франция, където самите хора се чувстват изолирани, отритнати, отхвърлени, и стават лесна плячка на много опасни и крайни проявления, както виждаме.
- Преди известно време френският премиер Манюел Валс заяви, че заради мигрантската криза ЕС е заплашен от разпад, и то не в следващите десетилетия, а в идните месеци. Как коментирате подобни изказвания?
- С цялата вина, която има и г-н Валс, защото този път Европейската комисия и Европарламентът като никога много бързо си свършиха работата, още в началото на 2015 г., когато кризата не бе придобила днешните размери. Цялата тази политика се провали в Европейския съвет и г-н Туск носи огромна отговорност. Разбира се, той не може да се справи с всички, но ако бяха изпълнени онези спешни мерки още през април 2015 г., нямаше да се стигне до сегашната ситуация. Няколко държави, включително и Франция, макар и не напълно, отказаха да изпълнят тези мерки. Огромна вина носи и Европейската комисия, тъй като тя по договора притежава всички лостове да наказва такива държави. В крайна сметка членството в Европейския съюз е въпрос на доброволен договор - когато не искаш да изпълняваш условията на този договор, биваш наказан или просто преставаш да бъдеш страна по него. Европейската комисия и г-н Юнкер се оказаха доста безволеви в това отношение, в резултат на което цяла една година нито една мярка не можеше да бъде придвижена напред. Ако още тогава квотите, които бяха временна мярка, бяха разпределени, ако г-жа Меркел не беше направила доста силното изказване за отворените врати, ако беше помислила какво ще се случи не в нейната Германия, а във всички страни по пътя на мигрантските потоци, днес нямаше да сме в тази криза. Но да се вайкаме, няма абсолютно никакъв смисъл.
- Какво предстои на дневен ред в Европейския съюз?
- За мен на този етап има три важни неща, които Европа трябва да разреши. Първият и много важен проблем е лидерството. Кой в момента кара европейския влак? Трябва да си отговорим на този изключително важен въпрос. Ако това ще бъдат две страни в Европа, тогава няма защо да съществува Европейският съюз. Ако това ще е договорът, тогава всички сме "за" и Европа ще има бъдеще. Ако това са отделните държави членки - орел, рак и щука, също няма никакъв смисъл. Но за това трябват силни лидери, които могат да поставят проблемите, могат да си заложат името и всичко, което стои зад тях, за една политика, която може и да изглежда на моменти непопулярна, но да дава резултати. За съжаление, такова лидерство в момента няма, нито в лицето на г-н Юнкер, нито в целия състав на тази Европейска комисия и хората, които взимат решения.
Друг важен момент е британският референдум. Смятам, че г-н Камерън още отсега прави една груба грешка, която също ще бъде бомба със закъснител и ще имаме тежки проблеми занапред. Прекалено много отстъпки му се предлагат. Създаваме прецедент - когато утре някой друг политически лидер в Европа има проблеми, и на него ли ще направим тези отстъпки? В крайна сметка членството на Великобритания също е доброволен акт. Смятам, че тя ще понесе тежки загуби, ако излезе от Европейския съюз. Но в крайна сметка никого насила не можеш да задържиш. Най-тежкият ангажимент е тоталната дискриминация на чуждите граждани във Великобритания, налагането на четири години лишаване от социални помощи. Разбира се, всяка държава може да води такава рестриктивна и протекционистична политика, но всичко има граници.
- В същото време, като имаме предвид растящия евроскептицизъм, не се ли нуждае Европейският съюз действително от известно реформиране?
- Има нужда. Ако от всички тези предложения на г-н Камерън нещо харесвам - лично аз, това не е наша официална нито партийна, нито политическа позиция, това е възможността за т. нар. червена карта. Изключително много ми харесва това предложение - тогава, когато 55% от националните парламенти не харесват и не смятат, че определено европейско законодателство е работещо, да могат да наложат вето. Харесва ми идеята за по-голямо влияние на националните парламенти, защото съм убедена, че това е начин за по-адекватна европейска политика. Но всички останали неща, които предлага Камерън, за мен са вредни.
- Да се върнем отново към България. Що се отнася до членството ни в Шенген, то се обвързва с мониторинговия механизъм. Получихме поредния доклад на Еврокомисията. Докога ще продължи прилагането на този механизъм и доколко работещ е той?
- Грехът е в зачатието - още когато България се е съгласила не просто на механизма, защото очевидно, че не сме били на нивата в борбата с корупцията и организираната престъпност, но и на това, че той няма ясни критерии, няма ясен регламент и всеки път може да бъде различен. Аз имам много парламентарни въпроси към Европейската комисия и всеки път ми отговарят, че нямало достатъчно напредък, нямало достатъчно положени усилия. Сами разбирате колко общо звучи това. Или Европейската комисия ще каже 10 препоръки и ще се сложи край на механизма, когато те бъдат изпълнени от българското правителство. Или ще стане така, че България ще поеме председателството на ЕС с механизъм, което е обидно. В този случай проговаря дипломатът в мен.
Този механизъм отдавна не представлява интерес за двете държави. Докато у нас се вдигна повече шум, то румънските медии почти не го отбелязаха. Той не дава резултати у нас, но е вреден, защото е удобен повод да ни натриват носа с него. Вие сте в Европа, но не сте като нас! Изключително обидна ситуация.
Смятам, че докато няма национален консенсус за премахването на механизма, всеки път Европа ще ни сочи с пръст. Няма как да сме силни в тази позиция, при положение че български политици от сегашното правителство се застъпват за продължаването му много сляпо и безотговорно. Независимо от мнението на г-жа Кунева, която продължава да бъде негов апологет, трябва да имаме друга национална позиция. Мястото за това е Народното събрание. Там с консенсус трябва да се приеме и да се знае каква е позицията на държавата България. А не ние, евродепутатите, да говорим, че механизмът трябва да падне, а когато дойде представител на българското правителство, да казва, че той ни е много необходим. Естествено това се използва от Европейската комисия.
Че нищо няма да промени продължаването на механизма, е ясно от реалността у нас. Какъв механизъм може да помогне, когато един министър на здравеопазването се обръща и казва, че няма да изпълни препоръките или заповедта на прокуратурата. И за това ли ни трябва механизъм?


Мигранти пресичат македонската граница и оттам се отправят към желаната дестинация, най-често Германия
Снимка БГНЕС