Ябълката на раздора

Деветима на 100 с тежко бъбречно заболяване не са доживели присаждането на животоспасяващия орган! Сиреч, през 2010 г. са починали 70 до 80 души, чакащи трансплантация...
Преди близо две години премиерът Бойко Борисов се зае да оправи със замах и тази работа с трансплантациите. Даде големи обещания на чакащите - все едно, че ставаше въпрос да се купи дефицитна стока от магазин. Обеща дори, че пациентите с хронична бъбречна недостатъчност ще бъдат трансплантирани, че харчовете за диализа ще спаднат драстично... А болните, които е нормално да се хванат като удавници и за сламката, му повярваха.
Само че нищо от обещаното не се случи. Освен че се създаде един нов фонд, който уж трябваше да гарантира на пациентите трансплантации в чужбина - операции, които у нас не се извършват. Но стана ясно, че за месеците, в които е работила тази структура, не е направила нищо друго, освен да изпрати на изследвания и за манипулации (но не и за лечение или трансплантация!) зад граница няколко болни и... да похарчи едни пари за заплати.
Подигравка с надеждите на болните хора!
За пореден път.
"Такива донори липсват и в страните членки на ЕС, с които работи фондът", обясни тези дни шефката му. Бих запитала: като е така, защо е създаден фондът? А като негов ръководител тя какво е направила, за да се променят нещата? Или като е знаела, че фондът е "кауза пердута", защо е приела да го ръководи?!? И още: ако беше лесно, нямаше да се създава държавна структура, която да харчи парите на данъкоплатците, а всеки пациент сам щеше да се оправя! И защо трябва дейността на фонда да бъде прехвърлена към структури, които съществуват от години и бяха набедени, че не могат да свършат работа. Нали уж затова се създаде фондът? А днес пак даваме назад.
Навярно управниците са усетили всичко това и са умували да намерят благовиден повод да закрият структурата. Междувременно, пациентска организация се усети какво се случва (или не се случва) и надигна глас. Дюшеш за МЗ!
А и да не забравяме за онези 5 млн. лв., щедро дадени в началото на 2010-а на фонда и още по-щедро прибрани в края на годината обратно в бюджета. Е, едни 300 хил. лв. са похарчени, но по принцип пациентите сами са плащали за изследванията си. Във всяка нормална държава би била потърсена отговорност на ръководителите на подобна структура: защо се връщат държавни пари, при положение, че хората, които имат нужда от тях, плащат от джоба си и дори... умират? У нас проблемът на болните е проблем на болните и близките им. Но не и на държавата. Тя избяга от лекарствата за рак, редки болести и диализа, бяга от трансплантациите, бяга дори от спешната помощ и други отговорности.
Присъщи са й май само дейности, свързани с рязане на ленти...