Новата книга на Панко Анчев представя литературознанието през ХХ век

Напоследък историците на литературата, макар че в повечето случаи са литературоведи, избягват да пишат за ролята и мястото на литературознанието в развитието на литературния процес и устройството на литературния живот. Самите те гледат на себе си и на собствените си занимания като на нещо странично и не дотам присъщо и принадлежащо на литературата. Тази тенденция е опровергана от Панко Анчев - известен литературовед, историк, философ, публицист, в новата му книга "Грозната муза" (Идеи, личности и мотиви в българското литературознание от ХХ век), излязла с марката на издателство "Захарий Стоянов", което винаги е имало интерес да предлага задълбочени и нестандартни изследвания в литературознанието. В книгата си Панко Анчев доказва, че литературознанието е съзнание за литературата, рационализиране и проблемизиране на литературата. И по него, както казваше и Атанас Далчев, се съди за равнището й. И още нещо доказва авторът: литературознанието и особено литературната критика е литература, а литературоведът - писател.
В тази книга се прави опит да бъде проследен сложният и противоречив път на българското литературознание през ХХ век, както и да се посочат и анализират приносите на неговите най-ярки представители, поясняват издателите. Грозната муза е като грозното пате - метафора на литературознанието изобщо, което е литература, но не съвсем; наука, но не съвсем. Защо ли? Защото неговата муза вдъхновителка и покровителка не е красавица и литературоведът не се радва на любов, не е ухажван като поета от красиви музи, а е натоварен с толкова много отговорности и грешките му не се прощават. Историята на грозната муза е изпълнена с много поучителни примери - от раждането на модерното литературознание в първото десетилетие на ХХ век до днешното време с нашествието на либерализма да "прочисти" историята на литературата. Дойде ХХІ век и с него грозната муза застава пред огледалото на обществото и литературния живот.