Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Октомври 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

На първа страница

Музи

Първите жени архитекти в Пловдив

Развитието на една мъжка професия, превърнала се в поле за изява на десетки представителки на нежния пол

Пенка Калинкова

7. Март 2011 , брой: 53   3889   0



Първата жена архитект в града под тепетата е Надежда Нанчева, дъщеря на Лазар Нанчев - доайен измежду всички български архитекти, живели и работили в него. Надежда Нанчева е родена в Пловдив през 1896-а. Завършва архитектура в Дрезден, Германия, през 1923 г. За пръв път в Пловдив професията архитект има представител от нежния пол. Не знам дали си представяте как е изглеждал този факт тогава.

Античният театър

През 1923 г. лекарките в Пловдив се броят на пръсти. Д-р Анастасия Головина (1850-1933), потомка на бесарабски българи и родена в семейството на бивш кмет на Кишинев, е първата българка лекарка с висше образование, която работи в Пловдив през 1888-а, както и в София и Варна. Но тя е самотна птичка в тази професия през ХIХ в. Д-р Марена Колушева, прототип на образа на Ирина от романа "Тютюн" на Димитър Димов, започва професионалната си дейност в края на 20-те години на миналия век. Има няколко актриси (през ХIХ в. - Шенка Попова, Евлампия Петкова, през ХХ в. - Роза Попова, Персида Банчева, Цветана Коларова, Кина Герджикова и други) и певици (Елза Карич), една художничка - Живка Пейчева (1897-1980), други две - Дарена Георгиева (1906-1987) и Кераца Висулчева (1913-2004), се появяват по-късно. Елисавета Консулова-Вазова е родена в Пловдив, но цялата й дейност е извън родния град.

Къщата с нимфите по проект на арх. Емилия Събева

Още едно сравнение - известната столична архитектка Виктория Ангелова-Винарова е родена през 1902 г. Тя е проектант на новата Девическа гимназия на Таксим тепе през 1937-1939 г. (сега АМТИИ). Емилия Събева, която е съавтор по линия на пластическата украса с известния арх. Пенчо Койчев на двете къщи на Харитон Куев и на "Къщата с нимфите" на нейния съпруг д-р Събев, е италианка. "Къщата с нимфите" е една от най-красивите не само на ул. "Христо Г. Данов", но и в целия Пловдив. Рядко ще откриете толкова интересна фасада. Тя е строена по проект на Емилия Събева, майка на големия оперен певец, завършил Римската академия "Санта Чечилия" - баритонът Събчо Събев (1899-1948). Самата Емилия е далечна потомка на прочутия венециански живописец Джакомо Фаврето (1849-1887). Събчо Събев също е роден във Венеция. Емилия Събева е авторка на скулптурните фигури, украсяващи някогашната прочута аптека "Марица", и на пластичната украса на хотел "Метропол" (дн. фасада на Пловдивския театър откъм главната улица). Нейното име е записано сред основателите на Дома на изкуствата и печата заедно с името на сина й Събчо Събев. Съвместно с баритона Александър Краев тя прави отчаяни опити в Пловдив да се създаде частна опера и съвременници са запомнили, че тези героични нейни усилия са я разорили.
Първата учителка в Пловдив е Рада Киркович, племенница на Найден Геров. Тя завършва с отличие и златен медал Фундуклеевската гимназия в Киев и от 1866 г. оглавява пловдивското девическо училище "Благовещение", превръща основното училище в класно. След Освобождението отново учителства в Пловдив. В девическото училище работят няколко дами, между които през 90-те години на ХIХ век е и Вела Благоева.
Заможните пловдивчанки, ако някои от тях не са учителки, като Невена Манолова, съпругата на кмета Еню Манолов и председателка на женското дружество "Майчина грижа", обикновено се занимават с дома и семейството. Понякога и с обществена работа, като Марийка Найден Герова и Невена Манолова. Бедните са наемни работнички в тютюневите складове и цигарените фабрики.
Надежда Нанчева заема длъжността областен архитект. А обществото не било подготвено да приеме за нормално и редно толкова отговорна длъжност да бъде поверена на жена - тя да движи архитектурните и техническите въпроси, да бъде арбитър по сложни професионални спорове. Тя - млада, стройна, елегантна, представителна и интересна млада дама. Чувстваше се равна със своите колеги архитекти и инженери, пише изследователят Никола Чинков. Пушеше цигари. Обличаше се с брич и ботуши, когато се налагаше да ходи в командировка, посещавайки и най-затънтените краища из Родопите, до които тогава можеше да се стигне само на кон или на катър. Но не тези външни признаци я правеха еманципирана жена, а нейната дейност, професионализъм и всички други човешки стойности - способността й да контактува както с колегите си, така и с всички граждани и селяни, които обслужваше в канцеларията си експедитивно и вежливо, при спазване на необходимата и точно отмерена дистанция. Дълги години тя е единствената жена с тази професия в Пловдив. Всъщност, арх. Нанчева е една от първите няколко жени у нас, завършили архитектура.
 Втората - Теодора Фъсова-Петкова, дъщеря на левия интелектуалец Иван Фъсов, завършва в Бърно и започва да работи в Пловдив през 1943 г., след 20 години.
Първата жена архитект в Пловдив умира през 1986 г. на 90-годишна възраст. Тя не създава семейство. Арх. Петкова имаше по-благодарна житейска съдба - беше снаха, съпруга, майка, свекърва и баба на архитекти. Нейни статии и изследвания за първите пловдивски архитекти са помествани в сп. "Архитектура". Тя е снаха на знаменития арх. Камен Петков, съпруга на арх. Георги Петков, майка на арх. Камен Петков, свекърва на арх. Людмила Петкова и баба на арх. Георги Петков. Тази архитектурна династия е оставила много знаци в Пловдив от края на ХIХ в., та до днес.
От първото поколение жени архитекти са Елена Ноева-Здравкова, Сузи Бугарчева, Димка Танева, проектантка на Дома на новороденото и на Руското консулство в екип с арх. Милчо Сапунджиев, Мария Сапунджиева, Вера Коларова и Румяна Пройкова (и двете свързани с НИПК).
Арх. Мария Сапунджиева е родена на 11 февруари 1932 г. в с. Лисово, Хасковски окръг. През 1956-а завършва ВИСИ. Изпратена е по разпределение в Димитровград. От 1958 до 1988 г. работи в ТПО Пловдив като проектант, ръководител колектив, главен проектант и началник отдел. На прегледа "35 години българска архитектура" получава златен медал с диплом за творчески постижения в архитектурата. Наградена е с орден "Кирил и Методий" - първа степен. Тя е главен проектант на жк "Тракия", на Музея на тракийската култура, останал недостроен и в наши дни конструкцията му е заличена, на жилищен комплекс "Втора Каменица", жк "Изток" (по ул. "Капитан Райчо"), на Търговския комплекс "Валентина", търговския комплекс "Евмолпия", работническо селище в Танзания, селище в Сахара, Тунис.
Нито тя, нито арх. Вера Коларова не получиха приживе званието "Почетен гражданин на Пловдив", въпреки че го заслужиха в пълна мяра и повече от някои други. Едната бе главен проектант на цял един нов град, отдавна вече интегрална част от Пловдив. Вера Коларова, която възроди от руините къщи в Стария град, Античния стадион в съавторство с арх. Люба Велчева, Античния театър и Античния Одеон в съавторство с арх. Р. Пройкова, Акведукта в града под тепетата, Костницата в Бачковския манастир и редица знакови за Пловдив, Стара Загора и за България места, получи този знак посмъртно.
И така, до наши дни, когато тази толкова мъжка професия е на път да се феминизира. Само в регионалната колегия в Пловдив са регистрирани като редовни членове с проектантска правоспособност 114 жени архитекти.
Първата главна архитектка на Пловдив се казва Антоанета Топалова (1990), в момента е главен архитект на Смолян, втора бе Емилия Божкова (1999-2007). Дебатът между двете в залата на Общинския съвет (едната като съветничка от опозицията, другата - като част от управленския екип) бе винаги много интересен и достоен за перото на публицист. Арх. Антоанета Топалова е дъщеря на скулптора Иван Топалов, учител на голяма част от пловдивските художници. Израснала е и досега живее в Стария град. Години наред работи в Териториалната проектантска организация в Пловдив. През 80-те години й беше възложено да оглави екипа, който да направи новия градоустройствен план на Пловдив. Проектопланът "Топалова", разработен към 1987 г., не влиза в сила, но има принос за обогатяване на опита в устройственото планиране по отношение културно-историческото наследство и неговото опазване. Проектното решение е изградено с подобаващ респект към исторически формираната градоустройствена тъкан, към традиционното териториално разположение на функциите в градското ядро и, особено подчертано, към хълмовете и р. Марица, като природогеографски дадености, четем в анализите на новия Общ устройствен план на Пловдив. За първи път към този план е разработен раздел "Система "Културно-историческо наследство", в който е направен подробен преглед на историята на града, историческото развитие на неговата структура и градоустройствено планиране до момента.
Ето какво показва развитието на една мъжка професия във времето, като са използвани пловдивски примери и наблюдения.
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"