Няма да има по-високи заплати в науката

За пореден път мнозинството на парламента отхвърли вчера предложението на депутати от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ да се въведат минимални заплати в науката и висшето образование, под които не може да се пада - поне две минимални работни заплати за асистент и ръст нагоре според длъжността до пет минимални заплати за професор. Това предложение левицата внесе за второто четене на поправки към Закона за насърчаване на научните изследвания. Аргументите са, че е не само ненормално, но и престъпно млади учени със защитени дисертации да получават възнаграждение колкото чистачките.
Заплатите, особено в институтите на БАН, са под критичния минимум, не може млад учен, доктор по химия, физика или астрономия да получава 450 лв. заплата, изтъкна проф. Румен Гечев (БСП). Не е ли абсурдно да имаме минимални заплати и скали на заплащане за учителите, а да не въвеждаме такива и за висшето и науката, попита той. И добави, че няма друг път да догоним останалите държави в Европа освен чрез развитие на българската наука и даване път на талантливи деца и учени. Депутатът опроверга твърденията, че в ЕС нямало практика на базови заплати в науката. В Германия например заплатите се определят от Министерството на образованието и са разделени на три равнища - за млад учен 3405 евро, за доцент 3890 евро, за професор 4723 евро, посочи Гечев. Разликите в заплатите у нас са драстични - от 5 до 10 пъти, сравни той. И попита: "Как нашите млади таланти ще останат в България, като им предлагаме унизителни заплати?"
Държавата трябва да се ангажира с финансирането на научните изследвания в страната, призова и проф. Светла Бъчварова (БСП). В националната програма за реформи се говори само за иновации, но не и за наука, а иновациите са следващ етап и продукт на науката, посочи депутатката. У нас липсват условията за правене на научни изследвания, каза тя. И напомни, че България отделя за наука едва 0,3% от БВП, което е най-ниският процент в ЕС. Приели сме, че до 2020 г. те ще станат 1,5%, но няма начин това да се случи при замразените пари за наука. Ние предлагаме държавата да се ангажира с научните изследвания, както е навсякъде в Европа, а иновациите, в които участва бизнесът, да се финансират в партньорство, каза Бъчварова.
Милен Михов от ПФ се съгласи, че въпросът е наболял, но патриотите ще се въздържат да гласуват, защото 80% от бюджета на вузовете били за работни заплати и мястото на подобна норма не е в закона. Милена Дамянова от ГЕРБ пък препрати топката към кабинетите "Станишев" и "Орешарски", които не били уредили въпроса, докато са били на власт. Тя, разбира се, не посочи, че само при тези два кабинета има рязко и забележимо повишаване на бюджета за наука.
 

Управителят на научния фонд - с конкурс

Депутатите приеха на второ четене поправките в закона, внесени от доц. Милен Михов. Те първо премахнаха думата "насърчаване" от заглавието на закона и той остава просто "Закон за научните изследвания". Понятието "насърчаване" било неадекватно по отношение на съвременното разбиране за осигуряване на научните изследвания от държавата, бе казано в мотивите. Управителят на фонд "Научни изследвания" в МОН, станал нарицателно за скандали при първото управление на ГЕРБ, вече ще се избира от Изпълнителния съвет на фонда с конкурс, а няма да се назначава от министъра. До месец правилникът на фонда трябва да се приведе в съгласие с новото положение. Фондът де факто не работи от 2012 г. насам, през 2015 г. бе предложен проект за нов правилник, но той не бе утвърден. Въпреки всички обещания конкурс за научни проекти не е обявен миналата година и до момента.