Отблясъци

Eдва ли някога Ахмед Доган е разчитал на по-голям подарък от съдбата. Но ако информацията, че му е забранено да влиза в Турция, се окаже вярна (посолството на Анкара нито отрече, нито потвърди), автентичността на неговата битка за ДПС получава потвърждение от най-високо място.
България обича да съществува в перманентна митология. Дори когато Лютви Местан изхвърча с първа космическа от ДПС, много хора предпочитаха да виждат в това личностен сблъсък, който няма общо с геостратегическата буря на Балканите. Сега вече разбираме, че това не е така. Битката е тук, тя е в гореща фаза и едва ли има по-добър пиар за Доган от забраната да влиза в Турция. С подобно действие той не само не е обречен на обществено отхвърляне, но печели нова възможност за прочит на своите действия.
И обратното. Тъжно или не, обявената тези дни партия ДОСТ с лидер Лютви Местан получава етикет "протурска" без никакво колебание. Тя очевидно няма да води политика за българските турци, а за голямата Турция и нейните неоосмански апетити, които могат да бъдат пречупени скоро, но нека не избързваме.
Истеричната реакция на Анкара обаче доказва и друго. Докато официалната ни власт се бори с фантомната "руска заплаха", реалната турска е вече тук. Политическата намеса на Турция в българските политически процеси е безпрецедентна, а имунната система на държавата е толкова слаба, че дори отворихме небето си за турски самолети. Винаги може да се разчита и на кресливата групичка от полуамериканска агентура, която да се опита чрез истерия да вдигне димна завеса около този процес.
Тъжно е да правя тежки констатации, но голямата битка за България е започнала. Забраната Доган да влиза в Турция е само отблясък от нея. И как ми се иска, ох, как ми се иска да имаше група от български политици, на които им е забранено да стъпват в Турция. Това щеше да е някаква светлинка в тунела.