За слава на Отца, Сина и Светия дух!

Залюбих Самоков от пръв поглед! Градът грабна възхитения ми поглед, влезе в сърцето ми и в мен се породи желанието често да се радвам на живописните му околности, на старинните му къщи, на Девическия метох, на неговите големи и красиви храмове. Но има и нещо друго - Самоков ми е толкова близък с богатата си културна история, защото се родее с моя Пловдив. И тук има безценни паметници, и тук са родени забележителни хора, и тук в хармония и приятелство са живели българи, турци, евреи, каракачани, цигани. А най-вече обичам града заради прочутата Самоковска иконописна школа, заради майсторите на българските занаяти.
По пътя за Боровец, вляво от шосето, на един-два километра от града, се белее храм, вкопан в земята. Това е Бельовата черква "Рождество на Пресветата Богородица". От всички забележителности на Самоков тя е най-старият, най-значимият исторически паметник. Днес е добре поддържан християнски култов комплекс, оживен от поклонници, посетители и деца, рисуващи икони в някогашните жилищни сгради - сега Детски православен учебен център. Около черквата са още: аязмото, некрополът, живописната чешма.
Според местни предания храмът носи името на българския феодал Бeльо, който го гради в средата на ХІV век - преди покоряването на България от османските турци. Историята му е обвита с легенди и предания. Изследователи определят три периода в неговото съществуване.
Първият е през Средновековието, в ХІІ-ХІІІ век, когато върху основите на стари християнски храмове черквата била възобновена като малка, домашна, гробищна. Тук някога били Самоковските гробища.
Вторият период е от ХІV-ХV век. През 1370 г. Самоков е превзет от турците. Черквата е опожарена и разрушена до основи.
Третият период е свързан с Късното средновековие - ХV-ХVІІ век, когато черквата е еднокорабна, със закрит притвор и вход откъм запад. През 1657 г. тя е затрупана с пръст, но все пак остава действаща до 1712 г., когато започва изграждането на Митрополитската черква в Самоков. Тогава е изоставена, покрива се с трева, а на покрива й прораства бряст.
През 1737 г. в Бельовата черква са погребани мощите на митрополит Симеон Попович (Симеон Самоковски). Той заема митрополитската катедра в Самоков през 1734 г. Заради активната му защита на християнското население е арестуван през 1737 г., отведен е в София и на 21 август е обесен зад черквата "Св. София".
През 1862 г. в реконструираната черква е извършена тържествена служба и водосвет на аязмото, прочуло се с чудесата, които сътворявала лековитата му вода. Стоян Пешов - пръв и основен историк на Бельовата черква, е записал разкази на очевидци и на страдалци, видели помощ от водата на тукашното аязмо. През 1860 г. момче на 18-20-годишна възраст имало силно сърцебиене, което внасяло в душата му небивал страх. След като спало в черквата и се умило с водата от кладенеца, то се изцерило. През 1865 г. е записан и разказът за майка, чието дете не искало да бозае. В Бельовата черква й била отслужена литургия и детето, поръсено със светена вода от кладенеца, се оправило.
Още много разкази има за целебната сила на тукашната вода, която лекува душевни и телесни недъзи. Но дали водата на аязмото е лечебна или силната вяра на хората прави чудесата?
Кладенецът служел и като купел за кръщение. Мнозина се умивали с водата му и ставали достойни приемници на Христовата вяра.
През 1879 г. в двора на черквата е доведена вода, хваната от главния извор на аязмото. Тогава имало вече две стаи, в които нощували поклонници. Построили самоковци чешмата, беседката наблизо и камбанарията, а зад нея - винопродавница. За това говорят двата възпоменателни надписа от 1879 г. А през 1932 г. чешмата е вградена в сегашния масивен павилион, облицован с плочи от мраморни турски саркофази и еврейски надгробия. Те са взети от изоставените гробища край Самоков и сега павилионът е екзотично живописен.
В Бельовата черква има обширен притвор. През 1891 г. настоятелите канят зограф Захарий да го изпише и той прави това за два месеца.
Спирам погледа си на тежката черковна врата, обкована с едроглави гвоздеи. Какво ли помни тази врата, която води към едно толкова сакрално място?
Черквата в днешния си вид е еднокорабна, едноабсидна, с полуцилиндрично масивно засводяване. Тя няма прозорци, има отдушници. Стените й са изписани с ярки и красиви краски. Иконите и библейските сцени са впечатляващи. Ажурната дърворезба на иконостасите привлича неудържимо погледите. Вътре, зад вратата на черквата, Никола Образописов, един от главните й зографи, е изписал: "За слава на едносъщна и неразделима троица Отца, Сина и Светия дух, изписа се тази църква, каквато е сега, през 1869 г., 15 април. Тя беше и от старо време изписана, но в последните времена издраскана и развалена дотолкова, че не беше възможно да остане така. За уверение на това се намира запазена част зад дулапа. Тя беше преди да се обнови преградена, нямаше нито един прозорец, а отвън беше зарита със земя".
Преградена е била черквата, защото е имало мъжко и женско отделение.
Основните ремонтни и преустройствени дейности са започнати още през 1858 г. от Самоковския митрополит Матей. Инициатори са Иванчо Еличкин и Сотир Тошев от терзийския еснаф. Самоковските първенци са взели разрешение от турските власти и започват ремонтните работи.
Преградата в черквата е оформена като арка с колони. Самоковският резбар Стойчо Фандъков се заема с резбите на иконостасите. Работили са тук още и резбарите М. Белстойнев и Петър Белиомустак. Иконите изработват през 1867 г. Никола Иванов Образописов, Христаки Захариев Зографски и Димитър Христов Дупничанин. Уговорката е да се изпише цялата черква за 8000 гроша. Плащал Тодор Кулаксъзов, търговец на добитък от Панагюрище.
Интересното е, че Никола Образописов рисува и пейзаж на черквата - как тя е изглеждала преди обновлението. Пейзажът и сега се вижда на западната стена - северно от вратата. Големият художник е изписал и стенописа на Св. Симеон Самоковски, чийто мощи са открити в черквата през 1995 г. Неговият ден - 21 август, когато е обесен, става празник на Самоков.
Изписани са славянски светци - наред със Св. Иван Рилски, Св. Никола Софийски, Св. Георги Софийски, тук са представени и търновските патриарси: Теофракт, Евтимий, Йоан, Манасий, Марко.
По данни на проф. Васил Захариев, при ремонтните работи в комплекса, в дренажния канал на черквата са намерени златни и стъклени накити от ХІІ-ХІІІ век.
В некропола наоколо са разчистени 54 гроба от ХІІ-ХІІІ век и са открити бронзови и сребърни накити, бронзови обеци, гривни от ХІІ-ХІV век, сребърно тасче от Чипровската златарска школа. Части от облекло, различни предмети свидетелстват за бита и културата на погребалната обредност.
Някога денем и нощем трополели коли, каруци по пътя за Бельовата черква, прочута със стенописната си украса, с аязмото, с лековитата си вода. И днес много народ се стича тук, особено в деня на Симеон Самоковски.
                    
    


Текстове под снимките:

Бельовата черква

Притворът

Чешмата