Обърка се този свят

Денчо Владимиров

- Слушай сега какво се случи с мен – ми каза съседът Пастърмаджиев, докато си пиехме ракийката в бившата абонатна станция за парното в блока, отдавна преобразувана в Клуб на оцелелите от Прехода. - Реших и аз да стана  бежанец, че тук вече не се трае. Купих си българо-арабски разговорник, научих няколко арабски лафа и ето ме в Берлин, при канцлерката Меркел.
Тя ме посреща и прегръща като бежанец, дава ми пари, колкото не съм виждал цял живот и ме настанява в апартамент. Извикай тук, казва, целия си род, може и всички съседи от етажната собственост. А аз й отговарям  "Лийбе кюсми май дарлинг, шаде ундертренен ин дер нахт" - само това знам на немски от една песен, казвам й го, а тя ме гледа  с един ангелски поглед и от умиление ме щипва по бузата...
Настаних се аз в Германия, то се знае – кеф!
Обаче една вечер на улицата ме спират мъже агенти на ФБР. Вкарват ме в една американска лимузина и ме водят при Обама.
- Американците - обяснява ми Обама в някаква овална стая - също са с отворени обятия за бежанци!
Квотата им за бежанци обаче зеела празна, та ме канят аз да я попълня с рода си и съседите от етажната собственост. Обамовица ми се усмихва с чаровната си усмивка и на свой ред  ме черпи със зеленчуци от нейната градина в Белия дом, а  Барак ме води по дипломатическия протокол на американците в пицария.
И тъкмо да отхапя първото парче от бежанската пица... събудих си над българо-арабския си разговорник. Какво пък, може при следващото сънуване наистина да си я доизям...
Ей обърка се този свят! Всички взехме бежанци да се чувстваме!