Отблизо и далеч или Кое как изглежда

Любопитен уред е бинокълът! Погледнеш през него и - хоп! - дървото, дето е чак оттатък улицата, щръква на две педи пред носа ти. Или госпожицата, дето се съблича зад тюленото перде отсреща... Нагласиш бинокъла и тя вече се съблича ей тук, в твоята стая! Един мой познат твърди, че така - посредством бинокъл дори срамна болест хванал преди време.
Ако обърнеш обаче уреда, всичко хуква да се отдалечава. Споменатото дърво вече се вижда дребно като тревичка, а красавицата зад пердето става далечна и недостъпна като Клаудия Шифър.
Испанският писател Педро Ривера де Калвадос в един свой разказ описва преживяванията на мравка, попаднала незнайно как вътре в бинокъла. Гледайки в едната посока, мравката виждала сестрите си от мравуняка огромни и могъщи като биволи. Гледайки в другата посока, виждала в далечината двойка мравояди мънички и симпатични като влюбени комари. Дълго се забавлявала мравката да гледа ту в едната, ту в другата посока. Накрая забавленията й омръзнали, но понеже не можала да се измъкне от чудодейния уред, продължила да се забавлява чак дотогава, докато не умряла от глад.
Всъщност не живеем ли и ние като мравката от разказа на сеньор Де Калвадос? Погледнем наляво - виждаме едно, погледнем надясно - виждаме друго. Само че едното прекрасна като рекламен клип мечта  - лъскави коли, басейни с бъбрековидни очертания, изпотени бутилки и звънтящи кубчета лед в чашите с отлежало уиски. И всичко това - близо, близо, ако си протегнеш ръката - ще го пипнеш! Протегнеш ли ръка обаче - грънци! - ръката ти се клати. Празна! Защото близостта на всичко това е зрителна измама. Както лещите на бинокъла лъжовно приближават предметите, така и красивата мечта ни изглежда близо благодарение на лъжовни обещания.
А другото, което виждаме? Е, някаква баба там рови в кофата за боклук и обядва с огризки... Там пък някого малко го пребили и едно девойче малко го изнасилили... И на един малко му отрязали главата... Друг пък малко го взривили... Но това е далече, далече! Защото има държава, която се грижи за нас. А откакто влязохме в Европейския съюз, се грижи още повече!
Така си живеем. Погледнем насам - едно. Погледнем нататък - друго. Погледнем насам - едно. Погледнем нататък - друго. Насам - едно. Нататък - друго. Едно... Друго... Едно... Друго...
Впрочем спомняте ли си какво стана с оная мравка от испанския разказ?