В България спортът е аматьорски

Петър Кътовски е роден на 01.08.1990 г. в Плевен. От 14-годишен живее в София. Средното си образование завършва в 55 СОУ "Петко Каравелов", а висшето в Национална спортна академия "Васил Левски" (НСА). От 2000 г. и до днес тренира хокей на трева, като последните 11 г. е в клуба към НСА. 10 пъти е шампион на България с НСА. Два пъти е шампион на Европейско клубно на открито. С НСА има трето място на Световна лига през 2015 г. Кътовски е голмайстор на България на последните европейски първенства. Също така той е избран за Най-добър хокеист на България за 2014 и 2015 г.

"Всеки човек трябва да гони амбициите си"


- Кога за първи път стъпи на терена за хокей на трева?
- Започнах да играя през 2000 г. в Червен бряг. Тогава една учителка в училището дойде и каза, че има нов спорт в България, който тепърва ще се развива. Обясни ни просто, че спортът е със стикове и с топки. И така започнах да тренирам. В Червен бряг играх две години, след което се преместих в Плевен, където също останах две години. Там се учреди специално клуб за това, че аз исках да играя хокей на трева. Направихме отбор и участвахме по първенства до навършването ми на 14-годишна възраст. По това време ме поканиха да играя за клуба на Националната спортна академия "Васил Левски" (НСА), където съм и до днес.

- Какво прави НСА за развитието на този спорт?
- Институцията НСА преди всичко приема хокеисти, които могат да придобият образование. Те излизат висшисти със специалност "Треньор по вид спорт". В моя случай по хокей на трева. Това е много добро начало за всеки състезател, например като мен, който дълги години е играл в този клуб. Като цяло това е най-важно.

- Имате знакова фигура и в клуба, и във федерацията - доц. Антонио Антонов.
- Да, той е началник на нашия клуб, а освен това дълги години е и изпълнителен директор на федерацията. Опитва се да развива спорта и му се получава. С каквото може, разбира се, но полага много усилия.

- Ти завършил ли си НСА?
- Да, това е нещото, което отличава нашия клуб с останалите в България. Защото НСА ти дава възможност хем да спортуваш, хем да учиш. Същевременно получаваш лиценз за треньор. Излиза, че докато спортуваш, получаваш професия и след като приключиш с активната състезателна кариера, можеш веднага да станеш треньор. Разбира се, всичко е относително, защото нещата опират и до пари, но е възможно.

- Разбрах, че си имал престой и в Италия?
- Известно време бях в един отбор в Милано. Треньорът Стефан Чавдаров, който в момента е начело на НСА, ме препоръча там. Той дълги години е бил треньор и в Италия и така се озовах за няколко месеца в Милано.

- Какво е нивото там?
- Мога да кажа, че е два или три пъти по-високо от това в България. Там състезателите са професионалисти. Получават пари за това, че играят хокей и следователно са доста по-напред от нас. Те са и по-напред в ранглистата, но няма как да е иначе. Хокеят им е доста по-развит, отколкото тук. Но там тече професионализъм.

- Чисто организационно каква е разликата? Говоря за терени, оборудване, екипировка.
- Тук разполагаме с 2-3 терена в цяла България. Най-високата технология е терен с водна основа. В България такъв няма. На всички европейски първенства в по-горните дивизии, а и развитието на спорта тече на подобни игрища. Надявам се, че в скоро време и ние ще можем да получим такъв терен. На спортно-техническо ниво е много по-добре да се играе на него. В сравнение с Италия това е голям проблем за нас. Там всеки отбор си има подобен терен. Даже те си имат свои стадиони - с трибуни и с всичко необходимо.

- А разликата в първенствата каква е?
- При нас се играят турнири, а в Италия са първенства. Играят се мачове всяка седмица по подобие на футболните първенства. Това е разликата. Надявам се и искам в скоро време да ги достигнем.

- Но все пак трябва да се работи.
- Абсолютно. Трябва да имаш лична амбиция и да си я гониш. Също така трябва да ти бъдат поставени цели и да ги следваш. Това е начинът.

- За това обаче трябват и спонсори. Какво е положението във вашия спорт? Защото ако не може да се осигури голям спонсор за целия отбор, то ти лично да си намериш спонсор, който да ти помага да се развиеш и догодина например да идеш да играеш в чужбина.
- Да, напълно е възможно. Ако плановете ми са да замина да играя в чужбина, може да се намери спонсор, които да ми помогне. Засега не съм мислил задълбочено по този въпрос, но може след време и това да стане. Всъщност е по-вероятно, защото активният спорт е до време и трябва да се извличат ползи от него.
Искам до края на кариерата си да играя хокей на най-високо ниво. След това ще се занимавам със съдийство или с треньорство. Вече притежавам съдийски лиценз, който ми позволява да ръководя международни мачове. Със сигурност ще е нещо, свързано със спорта. Засега идеята ми е да бъда треньор, след като приключа да се състезавам.

- Как, къде и какво ти трябва, за да станеш добър треньор? Достатъчно ли е образованието, което дава НСА, или трябва да се надгражда?
- Образованието от НСА е достатъчно. Лицензът, който получаваш от академията, ти дава право да бъдеш треньор в доста европейски държави, и то на високо ниво. Дори можеш да бъдеш треньор на мъжки отбори в големите първенства. На този етап в България е трудно да си треньор и да се изхранваш само с това.

- Общо взето почти целият ни спорт е на аматьорско ниво.
- Да, така е, за съжаление. Тук всичко зависи от държавата. Дали тя помага на специалистите и въобще да обръща по-голямо внимание на спорта. На този етап обаче от треньорската професия е невъзможно да се изхранваш, да издържаш семейство. Докато в Европа нещата са по-различни. При тях е професионализъм.

- Там само тренираш и се състезаваш и изкарваш пари, а у нас се налага да работиш, за да може да спортуваш?
- То даже е задължително, но такова ни е нивото.

- Спортът хокей на трева е в олимпийското движение от 1908 г. Защо държавата и в частност спортното министерство не обръща голямо финансово внимание на вас, а на волейбола например се дават доста пари?
- Не мога да кажа. Не мога да си го обясня, но и отговора не го знам. Нашият спорт е олимпийска дисциплина и може да се залага на неговото развитие у нас, защото има перспектива. На този етап нивото ни е аматьорско. Но ние, спортистите, можем да се борим само на терена. Има хора, които трябва да се борят на другите нива - да се опитват да развиват спорта. Те го и правят и се надявам, че един ден за нашия спорт ще се говори по друг начин.

- Какви са ви турнирите, в които участваш с НСА?
- Много са - държавни, европейски, Балканиади, Световна лига. Също така през зимата участваме на турнири в зала. Сега ни предстои европейско в зала в Камчия (б.р. - което започна вчера и приключва утре). Нивото е сравнително високо. Дивизията е трета на Европа и се нарича Чалъндж 1. Ще играем срещу шампионите на Дания, Италия, Хърватска, Уелс, Ирландия и др. Принципно на клубно ниво всяко лято имаме участия на международно ниво.

- Каква ви е целта на този шампионат?
- Целта е да запазим мястото си в дивизията, защото миналата година се изкачихме в нея. При малко повече шанс и късмет може да се преборим и за повече - да се наредим сред призьорите (първо и второ място) и да се изкачим в по-горна дивизия.

- Има ли фаворити?
- Като цяло отборите не са непреодолими. Има такива, които ще са фаворити, но с повече късмет се надяваме, че ще можем да постигнем поставените цели.

- Разбирам, че почти цялото ти ежедневие е хокей на трева. Какво правиш в свободното си време, когато не тренираш или не си по състезания?
- Като се замисля, всичко се върти около хокея. Спортът ми е и хоби. Слушам музика, но нищо специално. Слушам всякаква музика.