(НЕ)видимите резултати, гарантирани от ГЕРБ

- Сериалът "Магистралостроене"
- Скъпи ремонти и строежи със срок на годност до първи дъжд
- Кръгове от фирми, които ги изпълняват
- Милиони бюджетни и европейски пари, похарчени безотговорно или... окрадени


Седем магистрали и седем скоростни отсечки ни обеща (2011 г.) ексминистърът и настоящ президент Плевнелиев. Експертите ще лягат и стават с тях, а той ще се бори със зъби и нокти за построяването им. Сетне позабрави какви ги е наговорил и си построи София Техпарк със 100 млн. лв. европейски пари. Засега.
Три неща възжела (2011 г.) да довърши премиерът Борисов - магистралите, борбата с корупцията и зала "Арена". Това била мечтата на поколения българи (според него) и щяла да му осигури място в историята. От трите мечти залата е факт, битката с корупцията е бутафорно жалка, а магистралите... Ех, магистралите! Рекламирани като най-важна антикризисна мярка и средство за връщане на емигрантите ни от чужбина в първия мандат на Борисов, днес виждаме резултатите, броим прерязаните ленти, след тях - дупките, пропаданията, и калкулираме разходите за ремонти. А сме едва в средата на магистралостроенето, защото, ако се вярва на обещаното от премиера (2009 г.), всяка година ни чакат по 65 км аутобани, с което сме щели да надминем холандците. Те, милите, градяли само по 55 км годишно.
ГЕРБ толкова си повярваха, че са строители на съвременна България, че заснеха от въздуха съграденото. Сетне го размахаха опиянено по време на кампанията около местния вот, припявайки зомбирано "видими резултати, видими резултати".  Тези "видимите" ние, щем не щем, ги знаем, понеже електронните медии ни натрапват всяка отрязана лента, открит километър, тротоар и плочка. Въпросът сега е за невидимата страна. Онази, която я няма в омайните репортажи и не присъства в лъскавите каталози с успехи "гарантирани от ГЕРБ". Защото точно тя бърка в джоба ни, къса нервите ни, изяжда времето ни. Точно тя е плесницата, която ни приземява, когато се усетим, че се захласваме по правителствения пиар. Точно тя е нещото, което ще ни държи винаги нащрек и ще ни кара да задаваме въпроси и да настояваме за отговори. Защото става въпрос за нас, за нашите пари и за нашия живот.  

27 милиона не правят Лувър от "Квадрат 500"

Преди седмица кадри от рушащия се таван на галерия "Квадрат 500" обиколиха медиите. Българския Лувър, както го нарекоха управляващите, "погълна" 27 млн. лв. и 8 месеца, след като бе прерязана лентата му, даде дефект. Служители на галерията смятат, че виновник за проблемите са снегът и ниските температури. Към тях обаче прибавят и неработещите климатици в част от сградата. Макар ремонтът да е с 5-годишна гаранция, от фирмата изпълнител "Главболгарстрой" побързаха да обявят, че падналата мазилка от стените и таваните не е тяхна отговорност. Проектът, по който са работили, бил на възложителя, а там били предвидени само частични ремонтно-възстановителни работи. От изявлението им става ясно, че въпреки колосалната сума от 27 милиона, нито дограмите на сградата са подменени, нито е правена топлоизолация. Вентилационната инсталация също не е обновена. Все неща от изключително значение за поддържане на устойчиви параметри на температурата и влажността на въздуха в помещения, в които ще се съхраняват произведения на изкуството.
Какво излиза? Или творбите не са толкова ценни и няма да ги съхраняваме според съвременните изисквания, или блъфираме "Лувър" с някакво повърхностно преустройство, "пестим" едни пари, а после по линия на форсмажорни обстоятелства правим аварийни ремонти до откат. Понеже те заобикалят Закона за обществените поръчки и средствата са на облекчен режим на отчет... 

Едва започнало, санирането за милиард дефектира

В началото на февруари, само седмица преди "инцидента" с мазилката в софийския Лувър, протече покривът на първия саниран жилищен блок в Димитровград. Той е част от националната програмата за 1 млрд. лв. - онази същата, която ГЕРБ размахва цяло лято миналата година, превръщайки инициативата в предизборен пиар много преди официалния старт на кампанията за местния вот. Блокът е 8-етажен, с два входа и 48 апартамента. Построен е през 1982 г. Оказва се, че при дъжд и сняг водата се стича по фасадата му и влиза в имотите. Живеещите се притесняват, че в апартаментите им ще се появи мухъл. Санирането на блока стартира от октомври и приключва през декември 2015 г. Общата стойност е 460 000 лв. без ДДС.

"Витошка", олющен теракотен мегдан

Още когато през есента на 2012 г. първият участък на пешеходната зона "Витоша" стана факт, се виждаха проблемите. Липсата на тоалетни, велоалея и на уют се констатират почти веднага. После идват детайлите - евтините отровно жълти плочки, похлопващи тук и там, неравните ревизионни шахти, стърчащите маркучи на поливната система около дърветата. Колите, движещи се по улиците, пресичащи булеварда, само потвърждават абсурда, че нещото, приличащо на теракотен мегдан, има претенция за пешеходна зона. Като своеобразен "венец" на творението е фонтанът, който, докато работеше (има-няма два месеца), създаде около себе си своеобразна "санитарна" зона от локви и си спечели прозвището "ВиК аварията". "Ако Витошка беше грозна и нефункционална, щеше ли да бъде пълна с хора", контрира недоволството бившият главен архитект на столицата Петър Диков. Логиката му е "железна", но пропуска нещо важно. Бул. "Витоша" е пълен, само защото е единствен и няма алтернатива.
Миналото лято консорциум "Трейс-Витоша" ремонтира срещу 1,5 млн.лв. последния участък на булеварда между ул. "Солунска" и "Алабин". Няколко месеца след това, януари т.г., се появиха снимки с пропаднала част от настилката близо до Съдебната палата. По думите на Йорданка Фандъкова виновни са проблеми с канализацията, както и преминаващите неправомерно автомобили. Столичният кмет е добре да се разходи в неработен ден около и следобед из "пешеходната зона". Ще установи, че джипове с размери на градски камиони и всякакви луксозни лимузини паркират върху нея, необезпокоявани от никого. Че в началото при бул. "Патриарх Евтимий" плочките са изпочупени и грозни, някои от тях "танцуват" в свободен стил. Че липсват част от дървените елементи на пейките. Че там, където улиците бяха затворени и превърнати в "глухи" и опират в булеварда, новата настилка е унищожена. 

Около НДК - храсти и цветя за 17 млн.лв., засега

Миналото лято Столичната община се захвана да ремонтира парка около НДК. Онези, които са наблюдавали отблизо строежа и са таили надежда, че настилките ще се подменят, а пространството над фонтана с металните топки ще стане безопасно, останаха разочаровани. Общината смело хвърли 13,5 млн. лв. европейски пари от Оперативна програма "Регионално развитие" за ремонт на фонтаните в парка, подмяна на осветлението, поставяне на напоителна система, засаждане на дървета, храсти и цветя. Докато премахваха част от съществуващата растителност и докарваха нова, камионите на фирмите изпълнители газеха свободно целия площад, разбиха и изпочупиха част от съществуващите огромни плочи. Едва десетина процента от старата настилка беше подменена. Пукнатите плочи бяха замазани и шлайфвани, а големите фуги между тях бяха "уплътнявани" по някаква странна чутовна технология - с парчета тръбна топлоизолация от експандиран полиетилен (която се използва в топлотехниката), върху която се нанасяше силикон. Макар общината да глоби изпълнителите "СК-13 Пътстрой" и "Полид" ООД с 600 000 лв. за забавянето, проблемите тепърва предстоят. Екипът на Фандъкова още не е представил детайлна справка кое колко струва от ремонтираното пространство на НДК, но вече се готви да даде още 5 млн. лв. общински пари за ремонт на плочника пред централния вход, който не е правен заради проблеми с хидроизолацията.
Подлезът на НДК е другият обект, докарващ стрес на общинарите. Той беше ремонтиран изцяло от австрийската фирма Strabag срещу 2 млн.лв. Подменено беше осветлението, настилките - в "любимата" отровно жълта керамична гама и беше пуснат в експлоатация заедно с втория метродиаметър през лятото на 2012 г. Три години след това - през лятото на 2015 г., таванът капе, част от плочките са отлепени, друга - счупени, а малките "морета" при дъжд все така си съществуват.

Станция на метрото пропада

Метростанция "Дружба", разположена в  отсечката между "Младост" и летище София, която беше открита през април 2015 г., вече се нуждае от спешен ремонт заради пропадане на площ от 12 метра. Причината са подпочвени води, които отмиват пръстта и така се образува кухина. С течение на времето тя нараства и създава условия за деформации в конструкцията над нея, обяснява Кирил Зайков, зам.-началник на "Инвестиционна дейност" в "Метрополитен". Мотрисите преминават през проблемната отсечка със скорост от 20 км в час, а кухините се запълват с циментов разтвор. Разходите засега са за сметка на строителите, тъй като участъкът от метрото все още е в гаранция, която изтича на 2 април т.г. Тук възникват веднага поне два въпроса. Как градове като Санкт Петербург, в които метрото е строено преди повече от половин век и минава под нивото на плавателната р. Нева и на десетки водни канали, нямат подобен проблем, а тук при модерна технология и плитко строителство не успяваме да се справим? И как при сложни обекти с обществено значение гаранцията е едва една година, при положение, че на обикновен домакински електроуред или дори на мобилен телефон тя е две години поне?

"Черната" дупка на "Черни връх"

Преовлажнените почви бяха набедени за виновни, след като при строителството на метрото пропадна участък от тротоара на бул. "Черни връх" срещу завод "Витоша".
Случката беше определена като съпътстваща тунелното строителство. Представители на столичния "Метрополитен" побързаха да успокоят, че това става често, не е нещо изключително и добавиха, че преди година и половина на същото място е имало подобно пропадане поради преовлажняване на почвата и спукан канал. Но проблемът тогава не е бил решен надеждно, което само по себе си говори за качеството и на строежите, и на ремонтите.

"Зелените релси" като зелен хайвер

Една година издържа реконструкцията на трамвайно трасе по бул. "България", направена с европейски пари - близо 7 млн. лв. без ДДС. През 2015 г. неправителствената организация изпрати сигнал до Европейската служба за борба с измамите - ОЛАФ, с който я сезира за некачественото строителство. Приложени са снимки на откъртени плочки, счупени пана на навесите на спирките, лошо наредени павета, опасно изградени шахти и счупени релси. Фирмата изпълнител е "СК-13 Трансстрой".
С печална слава се сдоби опитът на Столичната община да демонстрира модерна ековизия. "Зелените релси", изградени около пл. "Руски паметник", издържаха до първия дъжд - ни повече, ни по-малко цели два дни. Едва положени тревните чимове, през август м.г. почти светкавично смениха цвета си, превръщайки се в кални петна заради проливните дъждове и заради некачественото дрениране на терена.  

Цариградско море - "гордостта" на София

Няма булевард в столицата, който да е ремонтиран толкова, колкото "Цариградско шосе". През август 2007 г. след поредното обновяване на асфалта настилката се "развълнува" от високите температури. Неравности със средна дължина по 25 м са констатирани на 14 места по трасето между Орлов мост и бул. "Пейо Яворов". Половината от тях са в една лента. След година, през 2008 г., пред Фрогнюз Бойко Борисов, който тогава е кмет на столицата, коментирайки ремонтите, заявява: "Да ви го кажа в цифри - преди мен за тези реконструкции са били отделени 8 милиона лева, а сега бяха отделени - 80 милиона лева. Просто казано - 10 пъти повече! Самите фирми сега няма как да не се справят качествено, защото най-малката гаранция е от 6 години."
Въпреки гаранцията обаче през 2010/2011 г. отново има ремонт на "Цариградско шосе" и още тогава се подготвя следващият. Той се случва през 2014 г. Рехабилитацията в участъка от бул. "Г.М. Димитров" до бул. "Александър Малинов" се извършва от фирми, близки до КТБ, обединени в ДЗЗД "Градска магистрала". Те ремонтират 2.5 км за 10.5 млн.лв., цена, съизмерима със строителството на магистрала. Около моста на 4-ти километър асфалтът се нагъва и се налага да бъде направен ремонт на ремонта.
През 2015 г. обединение с акционери "Трейс груп холд" и "Инжпроект" печели поръчка за ремонт на 5,8 км от "Цариградско шосе" в участъка между булевардите "Копенхаген" и "Александър Малинов". Цената този път е 20 млн. лв. и пак е като за строителство на магистрала. През юни 2015 г. вече по "традиция" настилката на току-що ремонтираното трасе отново се "развълнува" и пак се стига до ремонт на ремонта. "Морето" е преасфалтирано и това е третото нагъване на шосето, откакто ГЕРБ "ремонтира" булеварда. През август проливен дъжд потопи под вода друга част от прясно ремонтирания участък (след магазин "Метро"). Скандалното е, че точно там ремонтът е правен уж за да се отстранят именно проблеми с наводняването. Столичната община побърза да извини фирмите-изпълнители, като обясни, че причините са не калпавото строителство, а непочистената в дълбочина канализация. И стовари отговорността върху "Софийска вода". 

"Златните" магистрали на България

Ако не с друго, периодът на управлението на Борисов ще остане в историята с магистралостроенето. Не че магистралите са евтини, не че строителството е качествено. Просто премиерът намери в асфалта и еврофондовете единственото упование за прикриване на личната си безпомощност, липса на визия за държавата и отсъствие на номинален управленски капацитет.
"Евтината" магистрала "Тракия", гордостта на Борисов, вече блести позлатена. За лот 4 (отсечката между Ямбол и Карнобат) имаше отделна тръжна процедура за избор на строител, който да изпълни допълнителни дейности, свързани с преовлажнените почви в региона. Консорциум "Тракия - 4" предложи за 49-километровата отсечка цена от 174,7 млн лв. или средно 2,2 млн. евро/км без ДДС. Известно време регионалното министерство (тогава министър е Росен Плевнелиев) и Агенция пътна инфраструктура се кълняха, че оскъпяване няма да има, нито анекси към договора. Да, анекси нямаше, но оскъпяване имаше и то какво - с цели 24,7 млн.лв. наши бюджетни пари. Те бяха дадени на "Напоителни системи" (13,104 млн.лв.) за отводнителни мероприятия, а "Пътна инфраструктура" пусна търг за "стабилизиране на преовлажнени почви". Шефът на АПИ Лазар Лазаров успокоява, че парите ще бъдат признати от Брюксел и възстановени, но по-късно на депутатски въпроси към Лиляна Павлова (която вече бе сменила Плевнелиев на поста) остават без отговор. Т.е. 25 млн.лв. са си за сметка на българския данъкоплатец - принос за покриване на щетите от глупостта на управляващите и непрофесионализма на строителите. 
Друг участък от АМ "Тракия" на лот-2 отсечката Стара Загора - Нова Загора, дълга 31.80 м, беше построен срещу сумата от 114,8 млн.лв. без ДДС от Обединение "Магистрала Трейс", което прави 3,6 млн.лв. без ДДС на километър. Още първите 6 месеца след пускане на трасето платната са набраздени от коловози. Три години след откриването на участъка настилката му се подменя (есента на 2015 г.) и въпреки това резултатът е плачевен. Което вещае ремонти и занапред. Виновни обаче няма. Виновен е климатът, който се променя...
През април 2015 г. кабинетът отпусна 100 млн. лв. за спешни ремонти на 100 км силно амортизирани участъци на АМ "Тракия" и "Хемус". По милион на километър и то само за ремонт, което значи, че или много се краде или се строи некачествено. Което и да е вярно, все е отчайващо. Същия месец са констатирани пукнатини и по АМ "Струма". Трасето е едва на 2 години. От АПИ се оправдават със снега, от фирмата-строител със свлачищата. Виновни няма. Лот 4 на същата магистрала се цепи, още преди да са поставени мантинелите, седмица след откриването.
Тези дни, само три месеца след откриването пропадна струващата 160 млн.лв. АМ "Марица" на 36 километър в участъка Оризово-Димитровград. От АПИ се оправдаха със снега и преовлажняването на почвата. Преди години (през 2012 г.) само 9 месеца след откриването на друг участък Харманли-Свиленград, магистралата пропадна в отсечка до Любимец. Росен Плевнелиев, тогава министър на регионалното развитие, заяви, че далеч не е негова работа да обяснява защо става така. 

В страната същите "успехи" като в столицата

Ремонтите, организирани от гражданите за европейско развитие, покриват цялата страна. Харченето на пари е като за последно, сроковете са минимални, а резултатите впечатляващо едни и същи - катастрофални. В морската столица общината хвърля 11 млн.лв. от парите на варненци за асфалтиране на булевардите "Сливница" и "Владислав Варненчик". Дни след ремонта гръмна магистрален водопровод под "Сливница" и отнесе настилката. В суматохата стана ясно, че подземната инфраструктура не е ремонтирана, а и защо ли да се сменя, след като избирателите не я виждат?
В Русе, месеци преди да завърши реконструкцията на бул. "Тутракан", част от трасето се цепи. Ремонтът струва 6,26 млн.лв., осигурени от ОП "Трансгранично сътрудничество България - Румъния", държавния бюджет и общината.
Пловдив се прочу с ремонтите на пеещите си фонтани. Пет месеца след тържественото им откриване градската управа започва ремонт на ремонта. Водното съоръжение, което струва на общината 3 млн.лв., дава дефекти в изолацията веднага след рязането на лентата. Преди нея се компрометира боята, която се лющи. Авторът на проекта арх. Петко Прокопиев твърди, че при строителните работи са допуснати четири дефекта. Вероятно ремонтите ще продължават.
Велоалеите в Плевен станаха нарицателно за предизборно отбиване на номера. Вместо да ги изградят, изпълнителите просто рисуват някакви жълти линии, които загрозяват улиците и оставят място за пешеходците. Градският площад, който беше ударно ремонтиран за местния вот, остана целият под вода при първия проливен дъжд. Това лято, ако сте в града и видите, че работник полива растителността около фонтаните с маркуч, не се чудете. Монтираната поливна система не работи. Бутафорна е, но е надлежно отчетена пред Брюксел!

Българският "Лувър" 8 месеца след ремонта, струващ 27 млн.лв.

"Зелените" релси на пл. "Руски паметник" в София

Дупката на бул. "Черни връх"

Ремонтът на НДК, плочите са си същите, тук-там замазани и префугирани

Нарисуваните велоалеи в Плевен