Изкуственото политизиране на една трагедия

Петър НАУМОВ

През последните един-два месеца нeколцина депутати от Синята коалиция сондират възможността (включително, консултирайки се с външното министерство) да подготвят и предложат в Народното събрание проекторезолюция за глада в Украйна от началото на 30-те години на миналия век (т.нар. гладомор или голодомор), определяйки тези трагични събития като "геноцид на украинската нация" и стремейки се косвено да хвърлят вината за тях върху Русия.
Интересно е, че тези хора се опитват да повдигнат у нас един въпрос, който напоследък не се разисква дори в самата Украйна, да не говорим, че истината за него е, общо взето, известна и няма нищо общо с митовете за "съзнателното изтребление на украинския народ".
Както е известно, "гладоморът" е

социална катастрофа

в чиято основа е масовият глад, засегнал значителни територии на някогашния Съветски съюз и довел до значителни човешки жертви. Причина за тази трагедия е злощастното съчетание между крайно неблагоприятните климатични условия, политиката на увеличен износ на селскостопански продукти в чужбина (с цел да се осигури вносът на необходимите за индустриализацията на страната технологии) и началото на кампанията за колективизация на селското стопанство, стартирала в началото на 30-те години, като гладът придобива особено сериозни мащаби през 1932-1933 г.
Доскоро обаче крайните украински националисти и кръгът около бившия президент на страната Виктор Юшченко се опитваха да представят "гладомора" като съзнателно осъществяван от властите в Москва "геноцид" срещу украинското население, с цел да "бъдат смазани всички опити за отстояване на неговото национално самосъзнание и стремежът за създаване на самостоятелна украинска държава". В подкрепа на своята теза те посочват големия брой умрели от глад на територията на Украйна, твърдейки, че броят на жертвите на глада в другите съветски републики е бил неизмеримо по-малък.

Истината обаче е съвършено различна

Крайните украински националисти твърдят, че през 1932-1933 г. само в Украйна от глад са умрели между 7 и 10 млн. души. Което не просто е невярно, а е направо абсурдно. Повечето сериозни изследователи посочват, че броят на жертвите на цялата територия на Съветския съюз е бил около 2,5 млн. души, други пък смятат, че те не са били повече от милион. Това, разбира се, е огромна трагедия, но дали дава някакви основания да се говори за "геноцид на етнически принцип", съзнателно осъществяван срещу украинската нация?
Отговорът е отрицателен. Данните сочат, че "гладоморът" е засегнал най-вече Русия, а в по-малка степен Украйна и някои други съветски републики. При това в самата Украйна той е засегнал най-вече източната й част, където преобладаващото население са етнически руснаци, докато в западните райони жертвите му са били много по-малко. Тоест не може да се твърди, че става дума за някакъв "геноцид", осъществяван на етнически принцип. Между другото, редица историци и експерти посочват, че пряко отговорните за "гладомора" на територията на Украйна тогавашни болшевишки ръководители в Киев (като премиера Влас Чубар например) са същите, които най-активно са осъществявали политиката на изкуствена "украинизация" на руското население в източната част на страната, опитвайки се по този начин да ускорят формирането на "украинска нация".
Всъщност идеята за голямата историческо-пропагандна игра на "оранжева" Украйна срещу Русия, в чиято основа бе поставена и тезата на "гладомора", беше подхвърлена навремето от неколцина британски и американски "съветолози". Така още през 1986 г. се появява книгата на американския историк Робърт Конкуест "Скръбна жътва" (The Harvest of Sorrow: Soviet Collectivization and the Terror-Famine), а след това темата е подхваната и от американския съветолог Джеймс Мейси (1952-2004).

Подемайки техните тези

и опитвайки се да ги използват за целите на конфронтацията си с Москва, бившият украински президент Юшченко и кръгът около него, съзнателно игнорираха мнението на редица други западноевропейски и американски изследователи на проблема за "гладомора", като например историците Марк Таугър, Ричард Денис, или Майкъл Елмън, които доказват в трудовете си, че в трагедията от 1932-1933 г. липсват етнонационални мотиви. Така според професора от Университета на Западна Вирджиния Марк Таугър сред причините за глада са били на първо място изключително лошата реколта през 1932-а, а на второ - общата криза на съветската система - икономическа и управленска. Той посочва, че през различни периоди от световната история аналогични събития са се случвали в Ирландия, Индия, Русия и Африка. В тази връзка Таугър подчертава, че законодателната инициатива на Юшченко за въвеждане на наказателно преследване срещу онези, които не приемат идеята за "геноцида на украинската нация", не може да се разглежда иначе, освен като грубо нарушаване на човешките права и забрана на научните изследвания в тази сфера.
Опитите на кръга около предишния украински президент да "приватизира" общите за много от народите от разпадналия се СССР трагични исторически страници, бяха оценени още навремето от повечето специалисти като

политически спекулации

които, от чисто морална гледна точка, са оскърбление за паметта на милионите жертви на трагедията от 30-те години на миналия век. Самите украински историци оценяват броя на умрелите от глад на територията на Украйна на 600-800 хиляди души и смятат цифрата 10 млн. жертви на "гладомора", лансирана от Юшченко, за абсурдна. Директорът на украинския филиал на Международния институт за хуманитарно-политически изследвания (и един от бившите лидери на украинското дисидентско движение) Владимир Малинкович я определя като "крайно политизирана". Досега украинските учени не са намерили документални потвърждения на тезата за "съзнателно осъществяван геноцид на етнически принцип срещу украинския народ". Според експертите от Историческия институт на Националната академия на науките на Украйна "не е възможно да се установи делът на етническите украинци сред общия брой на умрелите от глад в републиката".
Между другото, самият Юшченко и кръгът около него, също биват обвинявани от противниците си в Украйна, че по време на управлението си са осъществявали откровено антинационална политика, в резултат от което в страната се е създала катастрофална демографска ситуация. На Международната конференция, посветена на преодоляването на бедността, организирана от Програмата за развитие на ООН, бяха цитирани данни, според които

1/3 от украинците живеят под официалното равнище на бедност

а за 20-годишния постсъветски период населението на страната е намаляло с 10% и продължава да намалява. В същото време през периода от 30-те до 50-те години на миналия век, въпреки глада и войната, то е нараснало с 16%.
Впрочем въпросът за "гладомора" беше разискван много сериозно през април 2010 г. от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). По време на заседанието на ПАСЕ сегашният президент на Украйна Виктор Янукович изрично подчерта, че "гладоморът" е засегнал и Украйна, и Русия, и Беларус, и Казахстан. Смятаме обаче за неправилно и несправедливо той да бъде квалифициран като осъществяване на геноцид по отношение на конкретен народ, включително и на украинския, изтъкна президентът. Впрочем тук е мястото да напомня, че дори предишният украински президент Виктор Юшченко, известен с антируските си възгледи, заяви през 2009 г., че Русия няма нищо общо с масовия глад от 1932-1933 г.
В крайна сметка на заседанието си от април 2010 г. ПАСЕ отхвърли всички поправки, предложени от нейната правна комисия, според които "гладоморът" трябваше да бъде признат за "геноцид срещу украинския народ". Както вече споменах, срещу тези поправки се обяви и самият украински президент Янукович. На свой ред, коментирайки речта на Янукович в Страсбург и най-вече частта й, посветена на "гладомора", руският външен министър Сергей Лавров също напомни, че жертва на глада от началото на 30-те са станали и руснаците, и украинците, и казахите и други народи, живеещи на територията на тогавашния Съветски съюз.
"И това, че този факт беше потвърден от президента на Украйна не бива да се приема за сензация, подчерта Лавров, защото това просто означава

възстановяване на нормалния, разумен и обективен подход към историята"

На свой ред ЮНЕСКО, признавайки факта, че в началото на 30-те години на ХХ век в Украйна и други бивши съветски републики от глад са умрели стотици хиляди души, отказа да дефинира това като "геноцид". Въпреки усилията на предишния украински президент Юшченко Генералната асамблея на ООН също отказа за включи в дневния си ред приемането на резолюция "В памет на глодомора от 1932-1933 в Украйна". Не получи сериозна подкрепа и декларацията "За честване на 75-годишнината от гладомора" от 2008 г.
На този фон изглежда повече от странно, че някой в България се опитва отново да спекулира с темата за т.нар. гладомор. И то на фона на ясно изразеното становище на самите украински власти, както и на европейските институции, че в случая и дума не може да става за какъвто и да било "етнически геноцид", съзнателно осъществен срещу конкретна нация. Очевидно сме свидетели на поредния опит да се провокира изкуствено изостряне на отношенията между България и Русия.
Което обаче едва ли е от полза за собствените ни национални интереси.