Интернет уби вестника

Ужасен, ужасен ден за печатните издания във Великобритания. Така вестник "Съндей мирър" реагира на новината, че "Индипендънт" спира да излиза на хартия. "Гардиън" бе още по-емоционален: "Индипендът" - вестник, убит от интернет.
Преди седмица ръководството на медията обяви, че на 20 март ще е последният печатен брой на седмичника "Индипендънт он съндей", а на 26 март всекидневникът "Индипендънт" ще излезе за последно на хартия. По този начин "Индипендънт" ще стане първото британско издание с национално покритие, което минава изцяло в дигитален формат.
Ръководството на вестника опита да съобщи позитивно новината, като обяви, че става "първият национален вестник, който залага само на дигиталното бъдеще".
Причината, която стои зад това решение, е икономическата нерентабилност. В разцвета си основаният през 1985 г. вестник се е радвал на тираж от 400 хил. броя, днес е 40 хиляди. През 2010 г. "Индипендънт" направи електронно издание, което бе насочено към по-младите читатели, което в началото се продаваше толкова бързо, че спомогна за финансирането на печатното издание. Сега обаче и тези продажби са в застой.
Амбициите на собственика Евгений Лебедев са да превърне "Индипендънт" в световна дигитална марка. "Изправени сме пред избор - да овладеем продължаващото западане на печата или да го конвертираме в дигитален вариант и да изградим устойчиво и успешно бъдеще", заяви Лебедев.
"Индипендънт" ще открие нови кореспондентски бюра в Европа, Близкия изток и Азия и ще разшири дейността си в САЩ, а от сайта се очаква да бъде печеливш и тази година да увеличи печалбата си с 50 процента. Сайтът, който ще бъде развиван занапред, е сравнително с малко читатели - около 2,8 млн. дневно и 58 млн. месечно. Предстоят съкращения сред редакционния състав от около 150 постоянно ангажирани служители.
"Индипендънт" не е единственият вестник във Великобритания, който се бори за своето съществуване. "Гардиън Медиа груп" миналия месец заяви, че трябва да намали разходите си с 20 процента заради финансови затруднения. Това се дължи на спад в печатната реклама, както и на високата цена, която се плаща за международната експанзия.
Какво означава означава новината за спирането на хартиеното издание на "Индипендънт" за печатната журналистика? Дали е обречена на бавен и необратим упадък под натиска на интернет и новите технологии? Ще изместят ли технологиите изцяло остарелите вече хартиени носители на информация? Предвид редицата проблеми пред печатните издания днес, дали единственото средство за оцеляване не е обслужването на нечий интереси, а не стремежът за правене на качествена журналистика? Тези въпроси с пълна сила стоят и пред българските печатни издания.
Като стана дума за качествена журналистика, трябва да се отбележи, че тя струва скъпо. Освен това е предназначена за отбрана аудитория. Например британският таблоид "Сън" се радва на най-големи продажби на Острова и струва само 40 пенса. Докато вестник "Индипендънт" струва 1,6 лири. Пределно ясно е защо "Сън" може да си позволи такава ниска цена - защото разчита на тиража, който е толкова голям заради интереса към съдържанието на вестника. Защото шокът, пикантната информация се продават по-лесно и много повече.
По-радикално настроените смятат, че съдбата на "Индипендънт" очаква всички печатни медии. Пред Би Би Си един от съоснователите на вестника, Стивън Глоувър, твърди, че това е началото на края на печатните издания. "Файненшъл таймс" и "Гардиън" също може да спрат да излизат в рамките на следващите години. До 10-15 години няма да има много печатни вестници, предрича Глоувър.
Действително редица примери потвърждават тази мрачна тенденция. Главният редактор на "Ю Ес Ей Тудей" Дейвид Калауей неотдавна заяви, че вестникът може да спре да излиза на хартия в следващите пет или шест години. През 2014 г. за шестмесечен период той отбеляза спад от 17 процента в тиража си в сравнение със същия период за предходната година. Това налага и съкращения на служителите.
Вестник с история колкото на Канада също спира да излиза на хартия. През януари "Гуелф Меркури", създаден през 1867 г., публикува последния си печатен брой. Тази стъпка се наложи отново заради финансови затруднения, тъй като абонатите му са паднали до 9 хиляди. "Спадът на рекламата през последните години направи невъзможно оцеляването на печатното издание на вестника", обясни издателят.
Френскоезичният вестник "Ла Прес", който излиза в Канада, от януари остана само с един печатен брой - в събота. След 133 години на издаване на печатни издания базираната в Монреал компания "Пауър корпорейшън" се пренасочва към онлайн издание. Цифровото издание има аудитория между 225 хил. и 240 хил., което е около три пъти повече от печатното.
Спад в тиража, съкращения, намаляване на приходите от реклама - това са симптомите, предшестващи смъртта на вестникарската индустрия. Като че ли времето, когато вестниците контролираха предоставянето на новините, отдавна е отминало. Очевидно бъдещето на вестникарската индустрия в цифровия свят е застрашено.
През XXI век основен критерий за успешност на информационните канали е оперативната ефективност и актуалността на съдържанието. Това принуждава читателите да се обръщат все повече към цифровите медии в ущърб на традиционните вестници. Изглежда, че вестникът няма големи шансове да оцелее при тази смазваща конкуренция с интернет.
Интернет определено улесни живота на хората - защо да ходят до павилиона, за да си купят вестник, като могат да го четат онлайн, и то безплатно - в най-добрия случай. Заедно с това виртуалното пространство предлага неизчерпаем поток от информация - актуалните новини много по-бързо достигат до хората, освен това самите те могат да се превърнат в репортери. Дигиталното пространство е по-достъпно, по-гъвкаво, по-интерактивно, по-забавно, по-свободно.
Всичко казано дотук е факт. Съгласете се обаче, че докато традиционните вестници предлагат добро съдържание, ще имат успех. А не е лесно да се замени усещането да разлистиш вестник, списание или книга в хартиен вариант, отколкото на айфона. Навярно това трудно би се проумяло от чедата на технологичната ера, които нонстоп се взират в какви ли не мобилни устройства. Но не можем да допуснем тоталното изчезване на традиционните печатни медии. И не - мишката няма да изяде книжката! Ако не искаме и ние да се превърнем в машини.


Технологиите - помощ или заплаха

Все повече редакции прибягват до роботи, за да произвеждат автоматично журналистически материали. И ако "Лос Анджелис Таймс" е разработил свой собствен алгоритъм, някои технологични компании, специализирани в областта на лингвистиката, като например френската "Силлабс", идват на помощ на медиите. Само за местните избори е пуснала 1,3 млн. статии за 24 часа за Радио Франс, вестниците "Монд", "Паризиен" и "Експрес".
 "Роботите журналисти" не са нито роботи, нито журналисти. Те нямат нищо общо с журналистите, освен ако работата на последните не се ограничи до редактиране на статии. Те не са и роботи в смисъл на машини за извършване на дейности, не са хуманоиди, не са и механични ръце, които пишат върху клавиатура. Всъщност става въпрос по-скоро за софтуер и алгоритми, за програмирана изчислителна сила. За да могат да функционират, в програмата трябва да бъдат вкарани голямо количество структурирани данни. Машината не разбира текста, тя реагира в най-добрия случай на някакви внесени материали. Това обясняват Клод дьо Лупи, основател на "Силлабс",  и Ерван Гоше, директор на компютърния отдел на "Франс блу", цитирани от БГНЕС.
От няколко години медии като "Монд" публикуват изборни резултати и така заеха първите места по отношение на предоставена справочна информация. В Радио Франс досега нямаха средствата да го правят. С този софтуер може да постави първата тухла в новото редакционно предлагане.
Следващият етап е по-тясно сътрудничество между хората и програмите, но също така и най-вече между различните професии - от журналиста през лингвиста до разработчика на софтуер, като всеки допринася със своята специалност. В крайна сметка машините ни изправят пред едно човешко предизвикателство - това да се научим да се слушаме и да обединяваме нашите сили и знания, пише БГНЕС.

Интернет помрачи живота на печатните издания
 

"Индипендънт" ще стане първото британско издание с национално покритие, което минава изцяло в дигитален формат