Котки на пътя

Държавата няма да подпомага възстановителните дейности на жилище, засегнато от природно бедствие, ако средният доход на член от семейството е над линията на бедността - 300 лева. Това става ясно от проектонаредба, публикувана от финансовото министерство. Ако човек има и спестявания над 500 лева, също да забрави за помощта. Трябва да е платил и данъците на къщата, да няма други закъснели разплащания за едно или друго, каквито случаи днес бол.
Тогава ти остава само да седнеш и да плачеш покрай отнесения ти от стихията дом, срутил се от пожар или земетресение покрив над главата ти. Съвсем по нашенски проблемите с бедствия и последствия по неволя се решават с измиване на ръцете и икономии от човешкото нещастие в полза на изпосталялата хазна, дето и без туй се пълни от такива "богаташи" с доход на линията на бедност или със спастрени малко пари за черни дни. Опитът по света, пък и някъде у нас, показва човешка солидарност за пострадалите без дом хора, но това добротворчество е капка в морето от нещастия, които сполетяват ненадейно и заради нечие нехайство. Но някой с наплюнчен калем даже преди самото бедствие калкулира чуждото нещастие. Е, на това му се вика нов почин, но не за хвалба, а за тъга, обида и унижение. Години наред се вижда колко я е еня държавата за пострадалите на принципа делото на давещите се е дело на самите давещи си. С триста лева само темелите на нов дом не могат да се изкопаят. Една срутена стена не може да се изгради наново. Камо ли да вдигнеш къща до покрив.
Апропо - 1,5 милиона българи са бедни, в ръцете им попадат едва 7% от всички доходи в страната. А в селата и малките градчета, където всеки трети е беден, когато гръм удари, на човек не му се мисли как ехото заглъхва. Днес в България. Остава само да се молиш котка да не ти мине път.