Дискриминация: чуждият бизнес ще съди държавата, тя него - не

Ивайло Попов е роден в София. Завършил е правна паралелка в столичното 151 СОУ. Магистър по право на ЮЗУ "Неофит Рилски". Член е на Управителния съвет на сдружение "За земята" (създадено 1995 г.), в което работи като координатор проекти, както и на консултативната група по храна и земеделие на Friends of the Earth.


"97% от участвалите в гражданската консултация 150 000 европейци не са съгласни с ISDS механизма. Той обслужва единствено големия бизнес".


- Г-н Попов, вие следите отблизо случващото се около преговорите между САЩ и ЕК по готвеното Споразумение за Трансатлантическа търговия, инвестиции и партньорство (ТТИП). Тази седмица в Брюксел обсъждаха механизма за разрешаване на спорове "инвеститор-държава", публично известен като ISDS. Участвал сте в гражданските консултации по тази част от ТТИП. Как се случи това?
- Когато в Европа започна да се говори за ТТИП, казвам Европа, защото в България темата и до ден-днешен не е много популярна, един от централните проблеми беше този около разрешаването на спорове инвеститор-държава. Публичният натиск беше сериозен, особено след искове в международните арбитражи като този на шведската компания Vattenfall срещу Германия. Европейската комисия беше критикувана много и с право, защото в публичното пространство нямаше почти никаква информация за преговорите по ТТИП. Тогава чиновниците, за да симулират откритост, решиха да стартират гражданска консултация. На практика обаче тя беше структурирана така, че широката общественост да не може да участва.
- Как чиновниците успяха да игнорират гражданите?
- Всичко беше направено изключително технически. Дори за хора като мен, юристи, беше сложно да се ориентираме.
- През интернет ли беше организирана консултацията?
- Да, като всички други граждански консултации на ЕК. Работата е в това, че повечето от въпросите бяха неразбираеми, освен за юристи, работещи в арбитражи. Отсъстваше най-простият възможен въпрос: "Искате ли да има ISDS или не?"
- Колко българи се включиха в тази консултация?
- Не мога да кажа със сигурност, понеже имаше само обобщени данни за това кой как е гласувал и какви са становищата. Това, което ние от "За земята" и партньорите ни направихме, е, че се опитахме да "преведем" въпросите на ЕК на достъпен език. Изградихме онлайн система, в която те можеха да се четат, да се пишат мнения, и отговорите автоматично се "наливаха" на съответните места в комисията, от което тя не беше във възторг. Това обаче не е забранено, не нарушава правилата. Резултатът от това е, че тази консултация беше една от най-публичните, с най-голямо участие, организирани от ЕК. 97% от участвалите 150 000 казаха, че не искат ISDS механизма. Разбира се, комисията коментира резултатите по друг начин.
- Как комисията представи нещата? Че гражданите не са я разбрали ли?
- Комисията каза, че хората са били критични към отделни елементи на ISDS, че тя ще се вслуша в мненията им и ще го преработи.
- Това ли доведе до "ремонта" му?
- Не само. И консултацията, и натискът от граждански организации, от академичните среди и от юристи, който не е спирал. Със становища излязоха Европейската асоциация на съдиите и Немската асоциация на съдиите и прокурорите. Европарламентът обърна специално внимание в своя резолюция от миналото лято на ISDS и имаше определени искания към ЕК. В резултат на всичко това комисията беше принудена да предприеме мерки и се стигна до предложението, което ЕК прие в края на м.г., за системата от инвестиционни съдилища. Това обаче е само имитация на реформа. Съществените неща, които винаги са ни притеснявали, не са пипнати.
- Кое е онова, което остана и което е заплаха за гражданите на ЕС?
- Системата продължава да бъде еднопосочна, т.е. само инвеститорът може да съди държавата. Дискриминацията остава. Чуждестранните инвеститори могат да заобиколят националните европейски съдилища и да отидат направо в инвестиционните, а могат да водят и паралелни дела и в едните, и в другите.
- Някои местни инвеститори нали знаете какво правят сега, регистрират си компаниите в друга държава и се ползват от механизма на ISDS?
- Точно така.
- Това не е ли интелигентен рекет?
- За големия бизнес това е масова практика. Нека не се заблуждаваме. Малкият и средният бизнес не може да регистрират клон в Щатите, да оперират през него. Всъщност малките фирми не могат да си позволят дори консултация с добри адвокати в тази материя. Това, което казвам, е, че тази система няма да обслужва малките, а големите компании.
- Тук нямаме ли вече прецедент, имам предвид делото срещу България, което се води от собствениците на фирмите заради прекратената концесия за сметопочистването на София?
- Не е съвсем така. Всички дела срещу България до момента, с изключение на едно, са на база на двустранни споразумения, в които има арбитражна клауза. Те се водят на база българския закон и договора, който е подписан. ISDS механизмът, за който говорим, действа без да има подписан договор между инвеститора и държавата. Основание за исковете ще бъде подписаното Споразумение между САЩ и ЕС - ТТИП. Това е голямата разлика. Заобикалят се националните съдилища и се отива направо в арбитраж. Каквото реши той - това е.
- Но нали новото предложение на ЕК е за двуинстанционен арбитраж?
- Да, но той е в рамките на една и съща структура. Основните елементи, които разграничават един съд от един арбитраж, не ги виждаме. Например възнаграждението на съдиите в арбитража, което е 2000 евро, е смешно малко за един юрист от Германия.  Идеята е, че ще има част от твърдо възнаграждение и част, която ще зависи от броя на делата. Колкото повече дела, толкова по-висок хонорар, понеже той се определя като процент от внесените такси. Запазва се порокът съдиите да имат материален интерес от водене на повече дела. И сега обърнете внимание как се затваря кръгът. Когато производството е еднопосочно, т.е. когато само инвеститорът може да завежда дело и онези, които решават делата, са заинтересовани исковете да са повече, те си стават взаимно "полезни", колкото и грубо да звучи.
- Може да е крайно като позиция, но не излиза ли, че държавите могат да се окажат "заложници" на компаниите-инвеститори? 
- Когато държавата подписва договор с чуждестранен инвеститор, тя решава да има ли клауза за арбитраж в договора или не, т.е. това е политическа отговорност на длъжностните лица, подписали договора. При сключване на споразумението за ТТИП с ISDS в него тази функция на държавата вече се изплъзва от ръцете й.
- Ако Споразумението за свободна търговия между САЩ и ЕС бъде подписано, означава ли това, че чужди инвеститори могат да съдят България за това, че тя е променила например размера на минималната работна заплата?
- ЕК твърди, че правото на страните да регулират в интерес на обществото е гарантирано. Правният анализ обаче сочи друго. В новия вариант на ISDS пише, че страните ще имат право да предприемат "необходимите мерки" за постигане на "легитимни цели".
- Какво означава това?
- Там е работата, че няма легална дефиниция. Идеята на израза "необходими мерки" е да не се въвеждат свръхмерки. "Легитимните цели" са крайно неясно дефинирани, но най-общо казано са такива, които обществото и държавата ги искат, като например по-добро образование, по-качествено здравеопазване, защитена околно среда, социални и трудови права. Понеже няма дефиниция нито за "необходимите мерки", нито за "легитимните цели", инвеститорите ще могат да завеждат дела и да претендират, че въведените регулации представляват косвена експроприация на инвестициите им. Тежестта на доказателствата дали са легитимни целите и дали са необходими мерките пада върху държавата. Още по-генералният проблем е в това, че в крайна сметка решението кои цели са легитимни и кои мерки са необходими ще ги вземат арбитрите. С други думи, една извъндържавна система ще има право да се произнася по отношение на политиките, които са от обществен интерес.
- Това означава ли, че всяко действие на националния парламент ще може да бъде игнорирано?
- Точно това се коментира в становищата на юристите, които бяха публикувани. Ако сега инвеститор осъди държавата заради някакъв пропуск в закона или недоглеждане, то парламентът може да промени този закон и да избегне последващи съдебни дела. Подписването на споразумението за ТТИП с клаузата на ISDS в него затваря тази възможност.
- Искате да кажете, че за нас ще остане единствено възможността да изпълняваме?
- Да. Но има и друго, което също е не по-малко опасно. Самото съществуване на този механизъм за решаване на спорове има "охлаждащ ефект" поради страха на правителствата. Класически пример за такова "охлаждане" е делото на Philip Morris срещу Австралия. Нова Зеландия и Малайзия са искали да въведат сходни политики срещу тютюнопушенето, каквито е въвело австралийското правителство, но когато е заведен искът на тютюневия гигант срещу Австралия, те спират всичко. Има доказателства, че наличието на този механизъм действа сдържащо най-вече върху здравни, екологични и социални политики. Преди да заведат жалба, инвеститорите обикновено преговарят, но дори да заведат иск в арбитража, много често той приключва не с осъждане, а със споразумение. Не се лъжете обаче. Споразумение не означава, че всичко е наред. Държавата пак губи, но може би загубата е по-малка, отколкото ако се извърви процедурата докрай. При такъв тип еднопосочен механизъм като ISDS държавата няма шанс, като влезе в него, да спечели нещо.