Борисов вижда, че моралните основания за властта му изчезват

Арман Бабикян е роден във Варна през 1967 г. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури и СУ "Св. Климент Охридски", специалност политология. Радиожурналист, работил за БНР и радио "Свободна Европа", създател на "Канал Ком", управител на радио "Атлантик".

"Можем да ознаменуваме връщането на цветановщината в политиката "

- Г-н Бабикян, премиерът Борисов обяви в Сандански, че ГЕРБ няма повече да бъде "боксова круша" и да търпи реформаторите. Измори ли се да бъде добър?
- Най-вероятно да. Сигурно му е омръзнало да му се случва това, което му се случва с Реформаторския блок, защото не вижда причини той да носи отговорност за вътрешните крамоли в блока. На публиката отдавна й омръзна, време беше и на него.
- Борисов казва, че РБ със своите 13 депутати имат 7 министри, 20 агенции и присъствие във всички бордове на държавни компании. Той сега ли го разбра това или досега му беше изгодно да не го забелязва?
- Едва ли го е разбрал чак сега, но вероятно му е изгодно да търпи това положение, защото го разтоварва от отговорност в сектори, в които нещата не вървят. Тогава е удобно да казва, че това не са министри на ГЕРБ. Въпреки че при настоящото положение на нещата все повече може да се смята, че тези министри, поне част от тях, са именно на ГЕРБ. Никой не може да отговори на въпроса кого примерно представлява министър Москов, освен себе си и личното приятелство на министър-председателя. Коя политическа сила представлява или коя политическа слабост. Формално той е от РБ, който отдавна не съществува във вида, в който влезе в управляващата коалиция. Вероятно премиерът си е осигурил мощна подкрепа от другаде, за да си позволи да каже, че му е омръзнало. Друг мотив да каже, че му е омръзнало всичко това, е желанието му да отговори на отдавнашните вълнения в редиците на ГЕРБ, които протестират срещу обширното разполагане на реформаторски министри във властта за сметка на доста уклончиво поведение и за сметка на кадрите на ГЕРБ, които не получават желани постове. Това е разумен ход във вътрешнопартиен план, ако човек иска да амбицира редиците си преди едни евентуални избори.
- Борисов беше "откровен" в негов стил, като каза "те - в бяло, а ние зависими и в черно". Това беше грубо, не мислите ли?
- Борисов, когато поиска, умее да бъде груб. Но човек когато върви към избори, няма нужда да бъде нежен към потенциалните си опоненти.
- Вие смятате, че той отива към избори?
- Би могло да се мисли, че такъв език е пътека към избори. Знак за това.
- А не ви ли се струва, че той по-скоро се опитва да изпревари някаква компроматна война, за която говори, че ще се случи до 20 дни?
- До 20 дни, до 15 дни, това е по-скоро опит на премиера да тича пред вятъра. Той самият вижда, че моралните основания за властта му изчезват едно по едно и се опитва да се предпази от всякакво разкритие по негов адрес. Все повече общественици, журналисти, коментатори започват да говорят по-свободно срещу него и политиката му, нещо, което не можеше да се каже в началото на този мандат, камо ли в първия. Страхът беше сковал всички. Тези, които не бяха сковани от страх, бяха нахранени с власт. Сега нещата са различни. Той е наясно, че ударите, които бяха нанесени върху част от финансовата олигархия в страната, няма как да не му се отразят и на него, понеже именно тези хора пък си мислят: защо ние целите в черно, а Борисов целият в бяло.
- Спирането на обществените поръчки, което премиерът представи като "борба с корупцията", също ли е част от този изпреварващ ход?
- Най-вероятно да. Аз лично не бих нарекъл това, което той прави, "борба с корупцията". Борба с корупцията не може да бъде нарушаването на законите. Обикновено борбата с корупцията се води, за да се установи върховенството на закона и почтеността на обществените отношения. Тук сме свидетели точно на обратното - самоволно прекратяване на обществени поръчки само за радост на населението, което създава особен вид фойерверки за обществена консумация, но това не е борба с корупцията. Борбата с корупцията е много по-дълбок и по-сериозен процес, който изисква усилията на прокуратура, МВР, граждански организации, изпълнителна власт, на много по-широка вълна, която може да се формулира като "граждани срещу мафията". Борисов в качеството си на кмет на София под никаква форма не реагира, когато беше прогласена нуждата от провеждане на операция "Чисти ръце" още през 2008 г. Над това се надсмиваше и тогавашният министър-председател Сергей Станишев, и тогавашният лидер на десницата Иван Костов. Тогава беше много смешно, макар и да прозвуча от трибуната на Народното събрание. Днес вече е много тъжно.
- Борисов се притесни, че заплахата да ни отделят от Румъния може да срине рейтинга му, и се захвана трескаво да демонстрира "политическа воля". Сякаш го "дръпнаха за опашката"?
- Да. Разбира се, това се случи много дипломатично и се случи именно в Брюксел. Всички вопли на тема "никой от никакво посолство нищо не ми е нареждал", са пряко доказателство за един комплексиран политик, който отговаря на въпроси, които не са му зададени. Езикът, на който се води дипломацията в ЕС, е тих, но достатъчно категоричен. Най-вероятно Борисов е чул това, което трябва, и сега за пореден път се опитва да се спаси. Той знае как да се спасява, така че разчита отново на прословутия си инстинкт повече, отколкото на реалните действия срещу тоталната корупция в България.
- Акцията на МВР от последните дни също е демонстрация за битка с корупцията. Свършиха ли фокусите в шапката на премиера?
- На хората им омръзна да гледат едни и същи номера. Тези акции, които обикновено завършват със съдебно фиаско, приличат много на акциите срещу горнооряховските лекари, ако си спомняте. Бих казал, че можем да ознаменуваме връщането на цветанцветановщината в политиката, и то в пълния й блясък.
- Мислите ли?
- Фактът, че Цветанов беше неофициално промотиран в края на миналата седмица като говорител на ГЕРБ относно намеренията на партията за кандидатпрезидентската двойка е достатъчен знак, че доверието към него е върнато изцяло, както и всички инструменти, за да действа в онзи спектър, в който беше силен през първия мандат. Нищо добро не ни очаква. Ще продължим да гледаме такива показни акции.
- Да не би да казвате, че ще се върне всичко онова, което вече познаваме - подслушването, натискът върху бизнеса?
- Аз не съм сигурен, че той си е тръгвал.
- ГЕРБ, освен че "разказват" себе си като борци с корупцията, се опитват да внушат, че благодарение на тях България е усвоила 99% от еврофондовете. Томислав Дончев каза, че страната е на печалба 17 млрд. лв. от ЕС. Онова, за което си мълчи обаче, е кой получи тези пари и в какво ги превърна?
- При това ниво на корупцията в България въпросът къде отидоха парите от еврофондовете е ключов. Подозрението на обществото е, че те са отишли точно в определени джобове. "На печалба" е доста халваджийски израз. Човек е на печалба при търговски взаимоотношения. Ако г-н Дончев се опитва да каже, че България дава своите вноски към ЕС, получава насреща определена сума пари от европейските фондове и заради това сме на печалба, може би прави някаква такава сметка. Аз не знам какво означава да сме "на печалба". Със същия успех можем да преброим колко сме пропуснали. Колко са пропуснатите ползи за предишния и сегашния програмен период, и тогава току-виж сметката излязла друга. На нас ни се представя обаче тази, която е изгодна за управляващите. 
По-важно е до каква степен икономиката ни е така настроена, че да привлича чужди инвестиции и реинвестиции както от местни, така и от чужди стопански субекти. До каква степен сме държава, която съществува "на системи" и по тях текат единствено еврофондове. В момента, в който те бъдат откачени, може да се окаже, че сме в много лошо състояние. 
- Томислав Дончев беше признал, че 80% от публичните инвестиции в страната идват от еврофондовете.
- Това означава, че ние сме икономика, която съществува като просяк пред еврофондовете. Ако утре ги няма, какво се случва с икономиката? Как ще продължим да съществуваме? Независимо от това колко бързо или бавно, почтено или не, ги усвояваме. Представете си, че ги няма.
- Този разговор не се води в обществото, нито сред управляващите.
- Ние ще се окажем в много драматична ситуация и да се хвалят с това управляващите е доста късогледо, меко казано.
- Да, но те май си вярват и непрекъснато повтарят, че са стабилни, макар че не са никак убедителни, ако потокът бежанци се пренасочи през страната ни, как ще се справят. 
- За никаква стабилност не можем да говорим. При този обем на безработица, при огромното количество работещи бедни, които едва оцеляват със заплатите си, да се говори за стабилност е цинично. Най-тихо и стабилно е на гробищата. Само там не се случва нищо. За каква стабилност можем да говорим, при положение, че хората бедстват, че се извършват въоръжени грабежи, престъпността върлува, а корупцията е стигнала безумни размери. Може да се говори за стабилност на самата власт, но това е стабилност на властта, а не на гражданите. Кое от двете е по-важно, стабилността на обществото и просперитетът му или стабилността на шепа хора, които се чувстват безопасно, защото си имат някакво мнозинство. Все повече тези две неща се разминават. А да не говорим за това, което споменахте - бежанска вълна, която нищо чудно съвсем скоро да не ни подмине. Защото ако Македония наистина твърдо осъществи намерението си да затвори границата, мисля, че ще получим поток не само от Турция, но и от Гърция.