Останаха ли майки?

Твърде непразнични мисли породи вчерашното отхвърляне от депутатското мнозинство на предложението на БСП майчинските да се увеличат с 80 лв. и от 340 лв. месечно да станат колкото минималната работна заплата - 420 лв. При това дори партията на социалния министър Ивайло Калфин - АБВ, се въздържа при гласуването. И без нито един аргумент на управляващите от ГЕРБ защо се отхвърля предложението на левите и за какво се стискат нужните едва 20 млн. лева годишно за увеличението. Всъщност ясно е защо се стискат и за най-непосветените - за своя джоб и този за "отличниците" тук и там, за онези пазители на статуквото, лично и партийно. А децата - кучета ги яли. Децата на бедна България, в която демографската криза вече е бич за нацията и не вещае скорошна промяна. Нещо, което ни нарежда пак в черната класация сред държавите в ЕС.
През 2014 г. коефициентът на раждаемост е бил 9,4%, сочи статистиката. Живородените деца в България за 5 години са намалели с 13 хиляди. На този фон излизат на преден план възрастните, които също теглят хомота на беднотията, но отдавна не са в детеродна възраст. Затова и се топим с неимоверни темпове, с близо 40 хиляди годишно. Младите не раждат заради невъзможността да отгледат децата си при липсата на най-елементарните условия и грижа от страна на държавата. Заради страха от бъдещо възпроизвеждане на сегашната бедност на самите родители. Отиват да раждат другаде по белия свят, където има солидни социални системи или пък където се създават нови системи, като в Унгария на Орбан например. Ние опит не вземаме отникъде, напротив - съсипваме и малкото извоювани в годините социални права. Нашата социална политика днес е в перманентна ваканция, през която управляващите си хвърлят капите, а управляваните гледат през сълзи случващото се.
Деца ли? Че то останаха ли майки?