Как швейцарците изчистиха боклука

Някога София бе една от най-чистите столици в Европа. Още в началото на 60-те години на миналия век обаче софиянци бяха принудени да платят цената на прогреса с въздуха си - заработи металургичният гигант "Кремиковци". В края на века пък дойде сметката за демокрацията - отпадналото жителство докара в столицата стотици хиляди хора и гладът започна да се задъхва от изгорелите газове на драстично увеличилия се трафик. Днес, уви, София е сред най-мръсните градове на Стария континент. Нима обаче положението е толкова безнадеждно? Възможно ли е софиянци отново да се гордеят с чистотата на града си? Може би си струва да видим как това са направили други народи, при това също в Европа.

Туристите, посетили Швейцария, традиционно се възхищават от чистотата на градовете и селата в страната, но рядко се интересуват как е постигнато това. Системата за сортирането на боклука, която вече се практикува в много страни по света, в Швейцария е постигнала направо крайности. Почти абсурд.
Сортира се всичко, което е възможно. Тази система не познава изключения - всички са длъжни да слагат боклука в съответните контейнери. Това е пълна демокрация, където участват всички. И това е пълна липса на демокрация, където не се приемат ничии възражения и дискусии: не си съгласен - плащай глоба. Този подход за рециклиране на отпадъци е възможен само в Швейцария. Манталитет. Тук всички обичат да живеят на чисто.
Фактът, че си богат, не те поставя над закона. Често могат да се видят хора, слизащи от порше и без какъвто и да било комплекс за малоценност да вадят торби с празни бутилки и да ги предават в пункта за стъклени отпадъци.
Швейцария е световен лидер по брой предавани бутилки - над 90% от празни бутилки се връщат в заводите за рециклиране на стъкло. Програмата за прием и преработка на използвано стъкло започва в страната през 1972 г. и успешно се реализира и днес.

Пари за върнатите бутилки могат да се получат само в някои магазини. В повечето случаи, тези които връщат празните бутилки, не получават за това нищо. В същото време обаче те са длъжни да свалят капачките и да сортират бутилките според цвета на стъклото. Белите, кафявите, зелените - всички трябва да са отделно.
Хартията се преработва отделно от картона (рециклирането на картона е по-скъпо), затова швейцарците трябва предварително да сортират и хартиените отпадъци. Почти една трета от печатната продукция, произведена в страната, се връща в пунктовете за вторични суровини.

Тук никой няма и да си помисли да изхвърли на боклука използваните батерии. Затова 60% от всички продавани в Швейцария батерии се предават в съответните пунктове и не се изхвърлят в кофата за боклук.
Отделно се предават бутилки, отделно - стари електроуреди и битова техника, отделно - строителни отпадъци, отделно - луминесцентни лампи, отделно - консервни кутии (предаващите ги са длъжни сами да ги пресират с помощта на магнитна преса), отделно - трупове на животни (за това трябва да се плати, но е забранено сам да ги погребваш), отделно - остатъци от растително олио, отделно - от машинно масло (самостоятелната смяна на маслото в собствения автомобил е строго забранена - това ще направят вместо вас на определени места срещу 50 франка). Само от изброяването на нещата в списъка вече му става страшно на човек.
Може и да не се прави това, а да се изхвърля всичко в кофата за боклук, ще кажете вие. Може. Тогава обаче ще трябва да платите данък за всеки килограм отпадъци. На всяка торба с боклук се слага етикет, свидетелстващ, че данъкът е платен. Пет килограма боклук струват 2-3 франка (цената варира в зависимост от кантона). Ето защо повечето местни жители предпочитат да занесат в пунктовете за вторични суровини всичко, което е възможно - там няма да ви искат пари за стария компютър или детска количка.
Съществува дори един преувеличен пример, за това как правилно да се изхвърли използвана торбичка чай: етикетът - при картона, самото пакетче - при старата хартия, чаените листа - в компоста, кламерът - при използваните метали, а конецът - в маркираната торба с боклук. Би могло да се каже, че това е шега... но не и в Швейцария.
Имало е, а и сега има хитреци, опитващи се да се отърват от отпадъците, без да слагат маркировка за платен данък. Но и на такива са им намерили цаката - сметната полиция. С помощта на модерни технологии специалисти анализират боклука, оставен не на правилното място или без да му е платен данъкът - намират нарушителя и го глобяват. А глобите са солени. "Нойе цюрихер цайтунг", например, написа за един случай, когато човек на път за работа просто изхвърлил от прозореца на колата си торби с домашния боклук. Полицията го изчислила. Нарушителят бил осъден и глобен: 6000 франка за утилизация на отпадъците и почистване на трасето, 3000 франка за нарушаване на закона и 530 франка съдебни разходи. Общо, 9530 франка за хитруване! Доста жестоко наказание според швейцарския манталитет, където се почита и се пази всеки франк.

През 80-те години на миналия век, когато сортирането на боклука бе въведено само в югоизточната част на страната, се разпространи т.нар. сметен туризъм. През почивните дни хората пълнеха багажниците на колите си с натрупания през седмицата боклук и отиваха в другата част на Швейцария на пикник. А по пътя си изхвърляха боклука безплатно. Случвало се е само в Цюрих за един ден да докарват над 3000 тона "нелегални" торби с боклук. Затова на всички кантони и общини им се наложило набързо да приемат данък смет.
Само преди 35 години екологичното положение в Швейцария е било катастрофално - всички реки и езера са били замърсени с фосфати и нитрати, земята - с тежки метали, биоразнообразието заплашително намалявало, а увеличаващото се потребление произвеждало огромно количество боклук. Хората се задъхвали от собствения боклук, от производствените и селскостопанските замърсители. Именно през 80-те години на ХХ век се поставя въпросът за приемането на нова екологична политика, която започнали да изпълняват по швейцарски педантично. Минават три десетилетия, но резултатът задминава всички очаквания. Днес Швейцария е една от най-чистите страни в света, с развит обществен транспорт и чист планински въздух. От всяко езеро и, разбира се, от всяка чешма може без риск да се пие водата.

А причината за този успех? Причината е в това, че държавата - това са те. Швейцарците си поръчаха да почистят страната си и успяха. Изводът е ясен: хората поискаха, хората направиха! Дали и ние можем?