Генерал Бридлав е загрижен за нас

Въпреки че през последните месеци станахме свидетели на очевидно, макар и относително затопляне на отношенията между Русия и САЩ, редица представители на американските политически и военни кръгове продължават да нагнетяват вербално напрежение между двете страни. И ако готвещият се вече за дълбока пенсия сенатор Джон Маккейн е така известен с войнствените си изказвания, че никой не очаква от него нещо различно, то немалко хора започнаха сериозно да се притесняват, когато подобни думи излизат от устата на военните. Тук особено се отличава командващият силите на НАТО в Европа генерал Филип Марк Бридлав. Преди десетина дни той заяви, че САЩ заедно със своите съюзници се готвят за война с Русия и имат намерението да я разгромят, ако тя ги нападнела.
От изявлението на Бридлав пред Камарата на представителите на американския Конгрес не стана ясно защо Русия трябва да напада САЩ и европейските членки на НАТО, но конгресмените бяха "ограмотени" с твърдения като: "Русия е решила да бъде противник и представлява дългосрочна заплаха за съществуването на Съединените щати и техните съюзници и партньори в Европа", или като: "За да противодейства на Русия, Европейското командване заедно със съюзниците и партньорите провежда мероприятия за сдържане и се приготвя в случай на необходимост да се бори и победи". След тези бомбастични заявления "Остапа понесло" и конгресмените чуха, че Русия заедно с режима на Башар Асад "умишлено използват миграцията от Сирия като оръжие в опитите си да преодолеят европейските структури и да сломят решимостта на Европа".
След този словесен поток, съставен преди всичко от свежи идеологически клишета, Бридлав направи най-доброто, което можеше, за да успокои нервите на страничните наблюдатели, които вече си мислят, че бомбите всеки момент ще завалят от небето. Генералът си дойде на думата и поиска бюджетът на специалната програма за  противодействието на Русия за тази година да бъде увеличен 4 пъти до 3,4 млрд. долара...
Към ситуацията с агресивните заявления на хора като генерал Бридлав има два подхода. Първият е да приемате за чиста монета всичко, което се чува и случва - кой кого ще напада, колко танка пристигали, колко самолета, какви бази щяло да има край границите на Русия и т.н. Интересното е, че ефектът тук е двустранен - законодателите, например в САЩ, отпускат повече пари за отбрана, фирмите от военнопромишления комплекс са доволни, патриотичната общественост също, васалните политици в Източна Европа получават фалшиво усещане за лична сигурност.
От друга страна се разчита, че такива заявления и действия ще накарат противниковата страна - в случая Русия - да направи поредица от грешни ходове, породени от истерична свръхреакция на фантомната заплаха, които ходове да доведат до политическо поражение. Американците имат основания да смятат, че могат да спечелят по такъв начин. В СССР навремето приеха сериозно т.нар. надпревара във въоръжаването, която, по мнението на мнозина историци, и счупи гръбнака на съветската икономика, а оттам на цялата свръхсила. Но както казват самите руснаци: "Два пъти не можеш да влезеш в една и съща вода". Факт е, че въпреки голямото напрежение между Русия и Запада от страна на Москва не се предприема увеличаване на военните разходи извън заложеното в програмата за превъоръжаване до 2020 г. Дори поради икономическата криза някои оръжейни поръчки бяха отложени за след тази дата. Това означава, че специално в Кремъл нямат намерение да се връзват за втори път на американските уловки, при това в по-лоши условия, отколкото в средата на 80-те години на XX век.
Другият подход е с по-голям и здравословен скептицизъм да се отнасяме към заявленията на американския или друг натовски генералитет. Както е казал много отдавна известният френски министър-председател Жорж Клемансо: "Войната е прекалено важно нещо, за да бъде оставена на генералите". Това, което знаем за Карибската криза от 1962 г., напълно потвърждава думите на Клемансо, а да се разсъждава на глас за война между ядрени държави днес е най-малкото безотговорно, а най-вероятно е да става дума за меркантилни хора със скрити намерения.
Сценариите, при които страдащи от разни фобии военни правят нещо на своя глава, не са чак толкова много. През 1964 . великият кинорежисьор Стенли Кубрик описва най-правдоподобния от тях в сатирата "Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба". В този признат за един от най-великите филми на всички времена психически нестабилен генерал от ВВС на САЩ нарежда атомен удар по СССР и въпреки всички опити на политиците да оправят нещата светът загива в ядрения апокалипсис. Между другото, Бридлав също е генерал от ВВС, но това в кръга на шегата.
Извън черния хумор обаче расте броят на гласовете, които твърдят, че американската стратегия за сдържане на Русия е претърпяла неуспех. Реанимирането на стари страхове - за "руската заплаха" например, военни заплахи - изграждане на нови бази, разконсервирането на стари, изпращането близо до руските граници на самолети, танкове, бронирана техника, оръдия, гарнирани с истерични глупости, говори по-скоро за липса на стратегия, отколкото за наличието на такава. Разбира се, струпването на военна техника и персонал на САЩ край руските граници, макар и в малки количества, носи потенциална заплаха. Това е глупаво да се отрича. Но опасността тук е по-скоро от непредвидими инциденти и от преднамерените провокации на трети страни. Реални са например опасенията, че при изпращане на американски военни в Украйна те могат да бъдат въвлечени в конфликта в източната част на страната, в т. ч. и чрез провокации от страна на местните нацисти. Такива опасения, макар и в по-малка степен, има и за Прибалтика.
Въпросът е какво дават военните заплахи спрямо Русия? Засега май нищо. За времето от март 2014 г. се случи точно обратното. Не НАТО, не САЩ, а Русия бе тази, която за пореден път се утвърди на световната сцена с помощта на доста ограничено използване на военна сила. Никой от американските и западните политици, за тези от източните държави е безсмислено да се говори, не казва какво ще се случи, след като всички закани - военни, политически и икономически, бъдат изпълнени, а Русия не реагира според техните очаквания. Такъв отговор не може и да има. Последният довод в политиката са винаги оръдията, но на никой не му се умира в адските пламъци на ядрените експлозии, а Москва вече показа, че е настроена максимално решително, когато става въпрос за националните интереси на Русия. Поради това от две години насам сме свидетели на действия, които са по-скоро палиативни, целящи да поддържат имиджа на САЩ и НАТО, като пътьом редица държави се опитват да решават вътрешните си проблеми. В Полша например според политолога Якуб Корейба се опитват да накарат САЩ и НАТО да им поемат част от военните разходи, за да пренасочат средства към социалните сфери. Добър опит, но едва ли ще се получи на фона на кризата, която така и не си отиде напълно след 2009 г. 
Заплахите, които днес реално виждаме с очите си, не са руски танкови колони от изток, насочили се в някое възпалено въображение към Ламанша, а колони мигранти от мюсюлманския свят, насочили се към сърцето на Европа, носещи заплахи, които политкоректните политици и медии дори не смеят да произнесат. Заплахата за преодоляване на европейските структури, както се изразява ген. Бридлав, не идва от митичната руска "пета колона", а от поредица от политически грешки на европейските лидери и желанието на някои от тях да доминират над другите, и от щенията националните интереси да бъдат низвергнати за сметка на "общоевропейските". Ако има нещо, което ще навреди на трансатлантическите отношения, то това ще бъде кризата със Споразумението за инвестиции и търговия, а не митичните руски агенти, които рутят единството между американци и европейци.
На този фон попълваните с хора и техника американски бази близо до Русия изглеждат нелепо и може да станат паметник на глупостта. Да не забравяме, че СССР също бе струпал десетки и стотици хиляди войници, безчет танкове и бронетранспортьори и оръдия в Източна Европа, и всичко това се разсея като лятна мараня, след като проблемите на самия съюз го погълнаха. Историята понякога се повтаря, за да накаже високомерието на довчерашните надменни победители. Американските военни и политици трябва да помислят за превратностите й, а не за "сдържането на Русия", от която вече имат нужда.

Обвиненията на ген. Бридлав, че Русия и Сирия използват миграцията срещу Европа, не отговарят на действителността, убедено твърдят френски военни експерти пред сп. "Атлантико". Думите на генерала са груба пропаганда, отбелязват специалистите