Европейският съюз много бавно реагира на кризата

Проф. д-р Зоран Илиевски е преподавател в департамента по политически науки към правния факултет на Скопския университет "Св. Св. Кирил и Методий". От 2009 г. е съветник на президента на Република Македония и координатор на съвета по външни отношения. Оттогава е и ръководител на департамента по политически науки към правния факултет на университета "Св. Св. Кирил и Методий". От 2013 г. е зам.-председател на македонската асоциация по политически науки. Доцент е по политическа теория от 2014 г. Председател е на борда на Фондация "Алианс на цивилизациите", Скопие. Сред изследователските интереси на Илиевски са: национализъм и конфликти; укрепване на мира; общества в преход; посткомунизъм; европейска интеграция; съвременна политическа философия; геополитика на Югоизточна Европа.
Илиевски бе участник в конференцията "Бежанската криза в ЕС - гласове от Балканите".


"Общият европейски отговор изисква равно споделяне на тежестта"

"Необходимо е изработване на работещо споразумение с Турция"


- Коя е най-важната грешка, която допусна Европейският съюз при справянето с мигрантската криза? Ставаме свидетели на все по-влошаваща се ситуация, а в действията и позициите на европейските страни цари голямо разделение.
- Понякога очакванията ни към Европейския съюз са твърде големи. Преди всичко националните държави трябва да работят заедно, за да намерят общо решение. Евросъюзът твърде бавно реагира на кризата. А щом предприеме все пак някакви действия, ставаме свидетели на два блока, на две разделения, на две различни политики. Но както видяхме и на конференцията, нито едно от тях не гарантира успех. Все пак трябва да се фокусираме върху намирането на общо решение. А това е по-труден процес и ще отнема повече време. Не е сигурно постигането на успех, защото много от факторите не зависят от ЕС, те са външни фактори. И не става въпрос само за Сирия. В света има 58 млн. души, които мигрират заради военни конфликти, природни катастрофи или в търсене на по-добър живот. В Египет има 5 млн. души например. Това движение ще продължи. Бях много доволен да чуя проекта на моите колеги от България, който предвижда, че това преселение ще продължи и през следващите години. Отговорността за разрешаване на тази криза не е само на плещите на ЕС. Страните членки търсят решение, чакаме резултатите от срещата с Турция, насрочена за днес, за да видим дали диалогът с нея ще е успешен или не.
- А смятате ли, че споразумението с нея работи реално? Нееднократно от Брюксел изразяваха разочарование от непълното изпълнение на поетите от Турция ангажименти.
- Трудно е да се каже. Експерти и анализатори са на мнение, че все още е рано да се каже и трябва още време, за да се види дали работи.
- Но време няма!
- Така е, хора идват всеки ден, може би около 3 хил. души всеки ден пристигат в Гърция и искат да продължат своя път. Проблемът е, че Гърция не може просто да затвори морските си граници, това са хиляди километри, които в отчаянието си хората са готови да изминат. Напрежението расте и те трябва да предприемат реални мерки, тъй като виждаме, че квотната система до този момент не работи. Едва 300-400 души са разпределени. Трябва да се упражни натиск върху националните правителства да изпълнят ангажиментите, които са поели. Но това е сложен механизъм на ЕС и ще видим как ще проработи.
- Като говорим за Гърция, как оценявате отношението на ЕС към нея? Като външна граница на ЕС, подложена на най-голям натиск, получава ли необходимата помощ от своите партньори?
- Има един парадокс, що се отнася до Гърция и начина, по които влизат мигрантите. Всъщност те идват от страна членка на Шенген, след това минават през страни, които са извън зоната без граничен контрол, след това през страна членка на ЕС, но не и на Шенген - Хърватия, а след това влизат в страни членки на Шенген и ЕС. Гърция получава помощ - комисарят, отговарящ за миграцията, Аврамопулос, е гръцки политик, но тя трябва да прави повече, що се отнася до изграждането на горещи точки, до регистрация. На практика това не се случва - те оставят хората да преминават. През някои дни регистрацията е много слаба, понякога на ден се регистрират само 8% от влезлите на гръцка територия. Така всъщност нямаме представа кой отива по-нататък в Европа.
Македония има друг проблем. Тя не е в системата за обмяна на данни. Така, когато ние регистрираме хората, макар ние също да не успяваме да го правим на 100%, ние няма къде да ги пратим. И всъщност страната, която е последна дестинация на мигрантите, не знае кои са те. Ето, Германия съобщи, че е изгубила дирите на 130 хил. души, влезли в страната. Ясно е, че Шенгенската система е под сериозна заплаха, а Дъблинските правила са мъртви и всички са съгласни с това. Необходими са нови правила, защото тези са пригодени за други условия.
- Съществува реална опасност балканските страни да се превърнат в огромна гореща точка за бежанци. Как гледате на това?
- Не смятам така, главно защото мигрантите не искат да останат тук, дори в Гърция.
- Да, стремят се към Германия.
- Към Германия и други страни в Западна Европа. Но както стана ясно от конференцията, ще се появи алтернативен маршрут. Мигрантите търсят нови маршрути - през Албания и Черна гора до Хърватия. Може да потърсят път през Адриатическо море, което е доста по-трудно и опасно за прекосяване от Егейско, където на места разстоянията между Турция и Гърция са малки. Хуманитарната ситуация ще бъде поставена пред голямо изпитание.
- Какви действия трябва да предприеме Европа?
- Необходими са няколко стъпки. ЕС не може да се справи сам. Първо трябва да се постигне примирие в Сирия. Второ, необходимо е изработване на работещо споразумение с Турция, защото там има 2 млн. и 600 хил. Ако се постигне споразумение бежанците да бъдат разпределяни в европейските държави директно от Турция по квотна система, това ще намали напрежението върху Гърция. А и хората няма да предприемат опасни пътувания по вода. След това трябва да се работи със страните, приели бежанци. Това е планът на Меркел - тя твърди, че е оптимист. Въпреки това има доста трудности по пътя. И двата подхода в политиката на различни европейски страни могат да бъдат критикувани. Но общият европейски отговор изисква равно споделяне на тежестта. В противен случай всяка страна ще падне сама в трапа.
- От доста време Македония е в политическа криза. Ще успее ли да излезе от нея?
- Предстоят парламентарни избори, които са насрочени за 5 юни. Тече процес на прочистване на избирателните списъци, така че да постигнем максимална точност. Водят се дискусии за подобряване на медийната среда. Надявам се, че всички ще участват в изборите. Бяха положени много усилия за постигането на споразумение от страна на международната общност и на македонските политически сили. Очакваме наистина едни честни и добри избори.