Балканите в окото на бежанската буря

Септември 2015 г.: Австрия и Германия отвориха границите си, за да приемат хилядите бежанци от Близкия изток, които бяха блокирани в Унгария. Будапеща бе подложена на яростна критика, че не допуска отчаяните хора на своя територия, и издигайки стени, за да овладее ордите прииждащи хора, не действа спрямо европейските принципи. Германският канцлер радушно и напълно в духа на солидарността и хуманността отвори широко врати и покани търсещите по-добър живот в своята родина. Прави си дори селфита с младежи, бягащи от страните си. После и тя наложи ограничения на мигрантския приток. Днес това правят и редица други европейски страни, особено тези от т.нар. Балкански маршрут, които са подложени на най-голям натиск. И пак нерядко са обвинявани в едностранни решения. Лидерите на ЕС продължават да настояват за намирането на общоевропейско решение, докато кризата на Балканите се разраства с всеки изминал ден. Това решение обаче трябваше да е постигнато преди доста време...
Март 2016 г.: хиляди мигранти са блокирани на гръцко-македонската граница. Днес обаче фрау Меркел не е толкова гостоприемна както няколко месеца по-рано и заявява, че Германия няма да приеме струпалите се между двете балкански страни хора и Гърция трябва да се погрижи за тях и да им осигури подслон. А тя от своя страна изнемогва. Но шумно прокламираната солидарност, опит за демонстрирането на която бе направен по-рано, липсва от страна на европейските партньори и проблемното дете на ЕС не спира да получава упреци, че не охранява добре външната граница на съюза. Доскоро заплашвана с излизане от еврозоната, днес Гърция има три месеца срок да подобри граничния контрол и процедурите при приемането на мигранти, в противен случай може да бъде принудена да напусне Шенген. На практика днес, след като редица членки възстановиха контрола по границите си, Шенгенската зона не функционира и всички призиви за нейното спасяване звучат неадекватно на фона на мигрантското цунами, безспирно връхлитащо Стария континент. Днес на карта е поставено

бъдещето на европейския проект

защото тектоничните явления (по израза на президента на Европейския съвет Доналд Туск), на които ставаме свидетели, далеч се разминават с основни принципи на ЕС. Туск, между другото, е от нарастващия брой високопоставени европейски политици, които претърпяват метаморфоза в стил Виктор Орбан. Преди ден, изненадващо заради контраста с предишни негови изказвания, той заяви: "Не идвайте в Европа... Не вярвайте на трафикантите. Не рискувайте живота и парите си. Всичко това ще бъде за нищо." А дали тези прозрения не са твърде закъснели?
Докато в началото на кризата объркаността и безпомощността на ЕС можеха да бъдат отчасти оправдани, то днес са страшни заради тежките последствия, които вече са налице. Равносметката досега е трагична - броят на спешните срещи на европейските лидери е обратнопропорционален на взетите и реализирани решения. По-страшна е все по-ясно очертаващата се идея за превръщането на Балканите - този взривоопасен регион, в буферна зона, която да пази вътрешността на Европа от прииждащите. Да пази същите тези страни, които прокламират европейската солидарност, същия този германски канцлер, който ги покани безусловно у тях и им създаде усещането, че Европа, в частност Германия, е длъжна да ги приеме. В края на миналата година проведената по инициатива на председателя на ЕК Жан-Код Юнкер среща на ЕС с балканските страни отново не произведе никакви резултати, освен че в нея се промъкна именно тази идея. Днес предложенията на ЕК за охрана на външните граници на ЕС само затвърждават опасността Балканите да се превърнат в голяма гореща точка за бежанци.
Именно тези опасения бяха повод за организираната от делегацията на българските социалисти в Европейския парламент по инициатива на Илияна Йотова конференция "Бежанската криза в ЕС - гласове от Балканите". Тя събра в Брюксел представители на европейските институции, академици и преподаватели от България, Македония, Сърбия и Хърватия, журналисти, които поставиха основните проблеми пред ЕС, произтичащи от безпрецедентната криза, и очертаха възможните й решения.
"Повече от половин година Балканите са в окото на бурята", заяви Илияна Йотова, която е зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП. Тя изтъкна, че Европа подцени риска още по времето на Арабската пролет. Йотова е убедена, че

европейските институции не можаха да се наложат като лидери в решаването на кризи

По думите на българския евродепутат ЕС се фокусира върху последствията, а не върху разрешаването на проблемите в техните корени. Йотова е убедена, че политиката на парче не води до успешни резултати, тъй като поражда проблеми на други места - след трагедията в Лампедуза вниманието на ЕС се насочи към Средиземноморието, днес е към Балканския маршрут.
Представеният пред вътрешната парламентарна комисия проект на ЕК за охрана на външните граници на ЕС за пореден път потвърждава, независимо от всички клетви, както подчерта Йотова, че вниманието на Европа продължава да бъде насочено предимно към Шенгенското пространство. В него обаче не са включени три страни, които са членки на ЕС - България, Румъния и Хърватия.
Що се отнася до Шенген, президентът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев, който също присъства на конференцията, подчерта, че е скандално три държави, които допринасят за общата сигурност, все още да не са членки на зоната без граничен контрол. Д-р Бойко Маринков от Института по балканистика към БАН пък изрази двете мнения на колектива, изработил проекта-прогноза за очаквания през следващите години мигрантски наплив. Според част от тях в краткосрочен план не е изгодно включването на България и Румъния в Шенген.
Безпрецедентната мигрантска криза разделя все повече Европа и по-ясно повдига въпроси за бъдещето на ЕС. Това бе едно от основните послания на конференцията, подкрепено и от лидера на ПЕС. По думите на Станишев ЕС страда от криза на идентичността и солидарността. "Твърде много граждани се чувстват изоставени от ЕС и от собствените си държави, тъй като от 5-6 г. няма солидарност сред страните членки.

ЕС се превърна в носител на болка"

подчерта Станишев. Според него мигрантската криза е феномен, който капсулира европейските страни, които от своя страна не виждат работещо решение на европейско ниво. "Само съчувствие не е достатъчно, европейските граждани искат да видят, че техните страхове са адресирани... ЕС трябва да мине на ново ниво на интеграция или да се дезинтегрира - това са двата избора, пред които е изправен", изтъкна лидерът на ПЕС.
"Започнахме да приемаме ЕС за даденост... Истинският тест е, когато нещата са сложни и трудни. ЕС не е само да се усмихваш и да си сътрудничиш, когато всичко е наред и няма проблеми", подчерта Тонино Пицула - ръководител на Делегацията на хърватските социалдемократи в Европейския парламент. Проф. д-р Ветон Латифи от Македония пък определи мигрантската криза като вид тест за Европа, който изисква нов ангажимент и нова стратегия.
Изтъкнати бяха основните причини, довели до отприщването на този безпрецедентен мигрантски наплив, който по думите на Хенри Кисинджър, цитиран от Сергей Станишев, не е бежанска криза, а преселение на народите. По думите на доц. д-р Костадин Грозев от Софийския университет настоящата криза е резултат от редица дисбаланси и низ от провалени политики. "За втори път Европа се издънва след неадекватното си поведение при разпада на Югославия", подчерта д-р Боби Бобев от БАН.
Съществува реална опасност Балканите да се превърнат в голяма гореща точка за бежанци. За това алармираха участниците в конференцията. "Балканите са една изключително пъстра мозайка и всеки натиск отвън може да има взривоопасни последствия", подчерта постоянният представител на България към ЕС Димитър Цанчев. От своя страна Сергей Станишев изтъкна, че превръщането на Балканите в

"резерват за бежанци"

или ограждането на Гърция и оставянето й да се справя сама с проблема не са решение. "Опитът за създаване на буферна зона на Балканите е погрешен подход с тежки последствия", подчерта проф. д-р Искра Баева от Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Имаме нужда от решения, а не само да дефинираме проблема, изтъкна посланикът на Хърватия в ЕС Мато Шкрабало, който призова за защита на всички европейски държави, а не само на Шенгенска Европа. Всички участници в конференцията бяха единодушни, че изграждането на стени няма да реши проблема, защото бежанците винаги ще намерят алтернативни маршрути, за да стигнат до желаната дестинация. Или както изтъкна Станишев, стените са лъжлива политика, тъй като няма стена, която да не може да бъде преодоляна. "От огражденията няма смисъл, необходимо е укрепване на външните граници на ЕС", категоричен е доц. д-р Иван Първев от СУ.
За опасност от откриване на алтернативен балкански път през Черна гора и Албания алармира проектът прогноза, изготвен от Института по балканистика на БАН и представен от д-р Бойко Маринков. Според изчисленията затихване на арабско-азиатската вълна се очаква чак през 2040 г., а до 2018 г. в Европа се очакват от 1,3 до 1,5 млн. мигранти годишно. В същото време се очаква и засилен мигрантски поток от самите Балкани към вътрешността на Европа. В проекта е направена геополитическа оценка на балканския път на миграцията, като се подчертава, че тези процеси допълнително натоварват вътрешните вибрации в страните на Балканите и вътрешната нестабилност се засилва и от миграционната вълна.
Както изтъкна и д-р Маринков, основният проблем е

липсата на единна политика на ЕС

"Кризата, на която ставаме свидетели днес, ясно показва, че усилията до този момент не дават резултати", подчерта от своя страна посланик Димитър Цанчев. Илияна Йотова изтъкна, че почти нищо от заявените 17 точки на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер за справяне с кризата не е изпълнено. Политиката на т.нар. горещи точки не функционира, тъй като работят едва три, и то слабо. "Квотното разпределение на практика е провалено", подчерта българският евродепутат.
Съществуващите мерки и правила не отговарят на настоящата криза, изрази своята теза хърватският посланик в ЕС, която бе подкрепена от всички участници в конференцията. По думите на проф. Искра Баева Дъблинският регламент е правен за друго време. "От година и половина настояваме за промяна на Дъблинския регламент... Ще продължаваме да настояваме за промяна в частта му за страна на първи прием", подчерта евродепутатът Илияна Йотова.
За общоевропейско решение и сътрудничество между европейските страни призоваха участниците в конференцията. Експертите от Хърватия, Сърбия и Македония бяха единодушни, че никоя страна не може да се справи сама с тази безпрецедентна криза и са необходими общи действия. Защо обаче толкова дълго време отнемат реалните действия, пита политическият експерт от Македония проф. д-р Зоран Илиевски. Той изтъкна парадокса на настоящата ситуация - Македония регистрира идващите на нейна територия, но няма къде да предаде данните, защото не е включена в базата за обмен на данни. "20 млн. евро е похарчила Македония от началото на кризата, а е получила обещание за 10 млн., които все още не е получила", подчерта Илиевски. Проф. д-р Владимир Гречич изтъкна, че Сърбия подкрепя конструктивния подход, но ще действа като Австрия и Германия и няма да пропуска мигранти, за които е получила сигнал, че няма да бъдат приети от следващите по пътя им страни.
Докато разделението сред европейските страни е факт, през последните месеци се наблюдава

подобряване на регионалната координация

на страните по балканския път, заяви посланикът на Сърбия в ЕС. Македонският му колега Андрей Лепавцов подчерта, че въвеждането на дневен таван на прием в тези страни трябва да става след предупреждение от 5 дни по-рано. Той информира, че в Македония се наблюдава обратен приток - над 800 мигранти, най-вече от Афганистан, са се върнали в Македония и центърът в Куманово е достигнал капацитета си.
Като ключова в разрешаването на кризата бе определена ролята на Гърция за опазване на външните граници на съюза. От друга страна, Турция е основен фактор при стимулирането, разпределението и експортирането на мигрантската вълна. В края на миналата година ЕС и Анкара постигнаха споразумение, според което Турция трябва да ограничи мигрантския поток към Европа в замяна на финансова подкрепа от страните членки и редица облекчения при преговорите със съюза. Днес погледите са вперени в Брюксел, където се провежда среща на високо равнище между ЕС и Турция, посветена на мигрантската криза. "Споразумението с Турция трябва да бъде балансирано, Европа не трябва да приема да бъде рекетирана" - това мнение, изразено от президента на ПЕС Станишев, бе подкрепено от останалите участници в конференцията. Доц. д-р Първев подчерта, че

ЕС трябва да преосмисли външната си политика

по отношение на Турция. Участниците в конференцията бяха единодушни, че пасивността на ЕС и липсата на воля създадоха тези конфликти на границите на Европа. Сред основните проблеми пред европейските страни е и каналджийството, което по данни на Европол годишно генерира приходи в размер от 3 до 4 млрд. евро, както изтъкна модераторът на конференцията Александър Станчев. В същото време 40 хил. души на територията на ЕС са заподозрени в незаконен трафик на мигранти.
Най-важният проблем, който ЕС не решава, е адаптацията на новодошлите към европейските общества, както изтъкна проф. Искра Баева. Европа няма отговор на въпроса с интегрирането на хората с различни ценностни системи и очевидно мултикултурният модел, прокламиран гръмко от канцлера Ангела Меркел, не се състоя. Редица събития през последните месеци в различни части на Европа го доказват. В същото време все по-оправдани стават и страховете сред европейския гражданин, че стоящият срещу него в метрото различно изглеждащ човек може да е потенциален терорист. Дори и да говорим за стереотипи в този случай, то е много трудно те да бъдат разчупени. От друга страна, виждаме, че сред извършителите на кървави атентати на територията на Европа са трето поколение европейски граждани, които обаче не са успели да се интегрират в европейските общества и са се гетоизирали.
По думите на проф. Румяна Михнева от СУ е необходимо да бъде поставен акцент върху процеса на интеграция. В изказването си тя подчерта

инфилтрирането на нетрадиционен за региона ислям

като даде за пример Пазарджик.
Призиви за активни действия прозвучаха от всяко изказване на конференцията. "Времето изтича, хуманитарната ситуация се влошава", алармира посланикът на Хърватия в ЕС. "Всяко забавяне ще доведе до по-тежък проблем", подчерта македонският му колега. "Време е да си извадим главите от пясъка", призова доц. д-р Грозев от СУ. По думите му този род конференции са вид мозъчни атаки, които трябва да подтикнат към действия, стига да има кой да ги чуе. Посланикът на Хърватия от своя страна подчерта колко е важно да се чуе мнението не само на правителствата, но и на експерти, на хора от практиката, за да съумее ЕС да вземе общи и ефективни решения. Доц. д-р Първев предложи да се създаде европейска мрежа от експертни центрове.
Всички участници бяха категорични, че ЕС трябва да се съсредоточи върху решаването на корените на кризата и да участва активно в процесите по умиротворяване на размирните региони. "Ако ЕС не изнася сигурност, ще внася несигурност", подчерта Сергей Станишев.
Очертават се две тенденции при опитите за разрешаване на мигрантската криза: немският вариант и все по-плътното затваряне на гръцката граница и превръщането на Гърция в огромен бежански лагер, обобщи евродепутатът Илияна Йотова. Очевидно е, че нито един от тях няма да постигне работещо решение. Закъснелите действия на Европа доведоха до тук. Вече е наложително да се действа. И да се чува гласът на Балканите, и техните лидери да не слушат безропотно какво ще им спуснат от Брюксел, а да участват активно във формирането на европейската политика. В противен случай рискуват наистина да превърнат региона в "резерват за бежанци".

ЕС закрива "Балканския маршрут"

Европейският съюз планира драматични промени с цел разрешаване на мигрантската криза, сред тях е и пълното закриване на т.нар. "Балкански мигрантски маршрут". Това пише австрийското издание "Стандарт". Вестникът се е добрал до документа, който ще бъде обсъден на днешната среща на върха в Брюксел.
Документът предвижда Гърция веднага да създаде 50 хил. места за потенциални търсещи убежище - срещу това Атина ще получи помощ от ЕС. Мигрантите, които нямат шанс да получат убежище, ще трябва веднага да бъдат връщани в Турция, пише "Стандарт". Изданието подчертава, че маршрутът през Западните Балкани ще бъде закрит.
Голяма част от мерките, които ще бъдат приети, се основават на споразумение, което трябва да бъде прието с Турция. Турция веднага трябва конструктивно да участва в контрола на външните граници в Егейско море и всички мигранти, които не могат да получат убежище в Европа, да ги приеме обратно, съгласно споразумението за реадмисия.
Другата част от плана се отнася за сигурността и той предвижда спешно изпращане на служители на ФРОНТЕКС в Гърция, по границата с Македония и Албания.

Австрия отказва още квоти

Австрия отказва да участва в разпределението на мигрантите от квоти, заяви министърът на отбраната Ханс Петер Доскозил, цитиран от Ройтерс. По думите му, страната и сега си върши работата и приема много бежанци.
"Ние вземаме лъвски дял от мигрантите и ще приемем 37 500 лица, търсещи убежище, само през тази година", каза австрийският министър. "Сега призоваваме и другите да си свършат работата. Защо Австрия да взема бежанци от Гърция? Това ще даде погрешен сигнал", каза Доскозил.

До края на месеца в Гърция вероятно ще влязат още 100 000 мигранти, предупреди еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамопулос
БГНЕС

Македонските власти наложиха допълнителни ограничения за бежанците, които се опитват да преминат границата на страната. Съгласно новите правила в Македония ще бъдат приемани само бежанци от градовете, които според македонските власти са в състояние на война. Новите ограничения означават, че бежанците от сирийския град Алепо могат да преминат в Македония от Гърция, но мигрантите от Дамаск или Багдад няма да бъдат приемани
БГНЕС