На Кораба на мечтите

Близо 1/4 от родителите ни преживяват с до 157,44 лв. Това е минималната пенсия за възраст и осигурителен стаж у нас. За тази пенсия, увеличена с цели 3 лв. през лятото на м.г., правителството гордо се би в гърдите. Може 40 години ден след ден една жена да е изпълнявала и преизпълнявала дневната норма за шиене на яки на ризи, но на старини получава тази мизерна сума. Така погледнато е ясно защо огромна част от българските пенсионери, отнесли на плещите си и Втората световна война, и купонната система, днес са намръщени, сърдити и ядосани на света. Те не могат да си позволят да отидат дори до съседния град на лекар, камо ли като западните си връстници да се насладят на заслужената почивка и да направят поне един круиз до екзотична страна. Защото със 157 лв. месечно няма как човек да се качи на Кораба на мечтите.
Ясно е защо пред тази перспектива все повече млади хора напускат страната. Смешен е плачът на бизнеса, че у нас младите нямат адекватно образование и квалификация. Същият този бизнес не дава адекватна заплата на онези с адекватното образование.
А дали поне един български политик се е опитвал поне един месец да преживее със 157 лв.?