Европейската интеграция се връща в обратна посока

ИСКРА БАЕВА е родена на 12 януари 1951 г. в София. Завършила е история в Софийския университет. Сега проф. д-р Баева преподава съвременна история, история на международните отношения в Историческия, Юридическия и Факултета по журналистика в СУ. Сред по-важните й публикации са "Източна Европа след Сталин, 1953-1956", "Българските преходи 1939-2010" (заедно с Евгения Калинова), "България и Източна Европа", "Източна Европа през ХХ век", "Социализмът в огледалото прехода". Искра Баева е автор и на първата критична биографична книга за Тодор Живков.


"Турция е много опасен играч"

- Коя е основната грешка, която допусна ЕС при овладяването на мигрантската криза, за да се стигне до ситуацията, на която сме свидетели днес?
- Ще започна с причината за мигрантската криза, която се корени в това, че САЩ и Европа се увлякоха по миражи като т.нар. Арабска демократична революция, подпомагането на процеси, които на практика разбиха два големи геополитически района, каквито са Северна Африка и Близкият изток. Специално за Северна Африка това се случи по инициатива на европейските държави. Принципната грешка тук е, че големите европейски държави действаха, без да мислят за последиците, които изпитваме сега ние. А първата вълна от последиците залива точно нас, въпреки че нямаме никаква роля в създаването й.
Втората грешка е идеята, че Европа може да продължава, без да се дава сметка докъде, със старите методи на интеграция, привличане на мигранти извън европейското пространство. Едва през новия етап в международните отношения, чието начало бяха терористичните актове в САЩ на 11 септември 2001 г., Европа започна да изпитва последиците от този модел на интеграция. Недоволството на гетоизираните чужди на Европа граждани, които не се чувстват европейци, намери посока след терористичните актове в САЩ. Смятам, че тези повтарящи се през няколко години, даже през няколко месеца, терористични актове продължават идеята за борба срещу западната цивилизация.
Това, което виждаме сега, е само върхът на айсберга. Той започна да нараства много преди това, още от времето на арабските революции, стимулиран от грубата, арогантна намеса на европейските държави в региона на Северна Африка, но и в Близкия изток.
Друга принципна грешка на Европа е разделянето й на няколко скорости и това, че големите европейски държави се държаха като морални съдници на Източна Европа. Фаталната реакция на Меркел се дължеше точно на това, на опит да покаже колко хуманни, колко истински европейци са западните държави, а ние, източните, сме варвари и диваци. Но на резултата ставаме свидетели всички.
- Провали ли се напълно мултикултурният модел, гръмко прокламиран именно от германския канцлер?
- Напълно се провали, и то не само в Германия, провали се във Франция, във Великобритания. Смятам, че мултикултурализмът, което представлява опит да се стимулират различията, мигрантите от други континенти да поддържат своята култура, да живеят и да се държат така, сякаш продължават да са в своите държави, беше принципно погрешен. Европа затова е Европа, затова е символ на хуманизма, защото трябва да налага своите правила на хората, които живеят на европейския континент, а не да допуска действията на други правила, които създават язви в европейското тяло.
- Говорейки за Европа на няколко скорости, как виждате бъдещето на ЕС - по-голяма интеграция или дезинтеграция?
- Като че ли европейската интеграция се връща обратно. Навремето е тръгнала от едно ядро и се е разширявала, а днес се свива, капсулира се обратно в това ядро. Ако това се утвърди, би било фатално за европейската идея. Идеята на обединена Европа е да обхване целия континент и през 90-те години беше точно така. Сега върви обратен процес. До 2020 г. Евросъюзът няма да приема нови членки, а след това кризисното състояние може би няма да позволи ново разширяване.
Що се отнася до нас, на Балканите, като че ли по-старите, по-развити държави искат да отделят този регион като карантинна зона, онова, което след Първата световна война се нарича санитарен кордон, а след Втората световна война - съветска зона на влияние. Западна Европа, като че ли се опитва отново да ни превърне в карантинен сектор, който да понесе новия основен удар.
- Да я пази нея. За какви споделени европейски ценности говорим тогава?
- Европейската интеграционна идея като всяка прекрасна идея изживя слънчевия си детски период и сега, сблъсквайки се с трудностите, вижда, че егоизмът на националните държави като че ли надделява над идеята за интернационализма.
- Как приемате действията на страните от Вишеградската четворка, които срещат доста упреци от страна на Брюксел? Предлаганите от тях политики не са ли естествена последица от липсата на работещо общоевропейско решение?
- Така е. Смятам дори, че опитът на централноевропейските държави да изработят обща политика е спасителен за тях, а е полезен и за Европа. Обединението на тези държави, изработването на общи позиции ги прави много по-ефективни участници в европейското сътрудничество, защото техният глас вече се чува.
В обединена Европа съществуват такива регионални общности - всички знаем за по-близките отношения между Германия и Франция, за Северна Европа, която действа и мисли по един начин. Защо трябва да е изненада, когато Централна Европа се опитва да постигне същото?
- Защото действията й не следват наложените политики.
- Да, защото това не ги устройва, но е важно. Дори смятам, че трябва да се опитаме ние, на Балканите, да установим по-близки отношения с Централна Европа. Да направим блок на източноевропейците, на новите членки, който да защитава специфичните интереси на нашите държави.
- Как коментирате ситуацията, в която е поставена Гърция като страна, подложена на най-голям мигрантски натиск? До неотдавна я сочеха с пръст заради финансовата криза, сега отново е в полезрението на европейските лидери заради слабата според тях охрана на външната граница на ЕС.
- Именно гръцкото участие липсваше на тази конференция (проф. Баева взе участие в организираната от Илияна Йотова в Брюксел конференция "Бежанската криза в ЕС - гласове от Балканите" - б.а.). Смятам, че и ние трябва да сме особено чувствителни към този проблем, тъй като България често пъти е изпадала в ситуацията да бъде изолирана от всички свои съседи и да се намира в кръгова отбрана. Така че не би трябвало да допускаме това положение и за Гърция. Някои атаки срещу нея са много основателни, особено действията по границата от страна на гръцките власти. Но ние трябва да покажем, че разбираме положението на една страна от нашия регион, изправена пред такъв проблем. Трябва да й се помогне, защото и ние може да се окажем в същата ситуация. Струва ми се, че балканското обединение несъмнено трябва да включва Гърция.
- Безспорно ключово значение за овладяване на кризата има Турция. Не клекна ли в крайна сметка ЕС пред Турция (интервюто е взето преди важната среща между Анкара и ЕС)?
- Напълно съм съгласна. Турция е много опасен играч, особено сега, защото тя е в състояние на вътрешна криза и на вътрешна трансформация. За да задържи вътрешния контрол, Ердоган е склонен на крайни действия във външната политика, за съжаление по отношение на ЕС, на България и най-вече на Гърция. ЕС би трябвало да защити нашия регион от потока мигранти от Турция. Не да прави мили очи на Турция и да й обещава само помощи, с цел тя да не допуска мигрантите към нас. ЕС трябва ясно да постави условията при преговорите с Турция, да се договарят не само помощите и нейните привилегии, но и нейните задължения. ЕС не бива да прави компромис на всяка цена.
- Какви са вероятните изходи от кризата? Какво следва?
- Има няколко изхода и единият е лош. Той води до дезинтеграция на ЕС. Повечето анализи понякога дори сгъстяват краските, рисуват по-черна картина на действителността, но го правят с цел да предотвратят опасностите, ЕС да ги види и да вземе мерки, да промени позицията си, да вземе адекватни решения. Европа се нуждае от категорични действия, по възможност общи, подкрепени от повече държави. Точно в големите предизвикателства се вижда дали един съюз е готов на общи действия, взаимно подпомагане или всеки ще се спасява поединично. Ако се наложи второто, трудно бихме могли да спасим обединена Европа.