Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

20 Октомври 2018 | Събота
 
вход регистрирай се

На първа страница

Истории от Тютюневия град

  3095   0

a
a

Събитието отпреди два дни

В четвъртия от празничните дни във фейсбук получих съобщение "Знаете ли, че разрушават склада на "Одрин" №8?", пишеше приятелка от ФБ, познавач и защитник на културното наследство на Пловдив. След половин час бях там, междувременно звъннах и на колеги. Дойдоха телевизионни екипи, имаше представители на граждански организации, хора, живеещи и работещи в съседство. Доста им е било трудно на работниците, наети за срутването - складът е солидна постройка със здрава дървена конструкция, варварски са чупили греди и дърветата пред нея, търкаляха се заедно с купища тухли фрагменти от красивата фасада, счупена ваза, която украсяваше един от етажите... Човекът, който наблюдаваше извършването на рушенето, представил се като Николай Николов, не пожела да покаже разрешително, не отговори на въпроса кои са инвеститорите, не преустанови работата на крана дори когато го уведомихме, че на първия етаж, в бивша аптека, има ценни стенописи на големия български художник Вълчан Петров. На първо място се разискваше въпросът - "Е ли или не е паметник на културата срутваната сграда?"
Тя е паметник на културата по всичките си архитектурни белези, но съдбата и човешкото безхаберие не са я пожалили. Още преди години е допусната грешка и за паметник на културата е записан склад на същата улица, но без архитектурни достойнства. Преди време е внесена поправка, но приемането й, макар и документирано в НИНКН, не е стигнало навреме до община Пловдив. Още миналата година е подписано строително разрешение в общината. И както много често се случва в нашата мила Родина, лявата ръка не знае какво прави дясната. Зам.-кметове и кмет се оказват изненадани. Засега жива верига от архитекти, журналисти, млади хора стопира доразрушаването на склада. Главният архитект Румен Русев не отрича, че е подписал строителното разрешение. Към онзи момент нямал законови основания да откаже. Кметът Иван Тотев заяви, че ще бъдат търсени всички законови средства, за да да не се случи строежът и дори да бъде възстановена фасадата. Прокуратурата се е самосезирала. Ще бъде извършена проверка. Междувременно се разбра, че инвеститор на проекта е "ПИ ДЖEЙ ТРЕЙД" АД с изпълнителни директори Александър Николич, Десислава Колева, Георги Бранеков. Фирмата, напомнят пловдивчани, е свързана с тръгналото преди време събаряне на кино "Космос", което също предизвика широко обществено негодувание и закрила на сградата. Кино "Космос" също ще бъде един от важните проекти на "Пловдив 2019", както и Тютюневият град.  

Началото

През 1923 г. в Пловдив съществуват 30 тютюневи къщи, които разполагат с 32 склада за манипулация и съхраняване на тютюни, от които 20 са построени за тази цел. Те представляват 4-5-етажни масивни сгради, изградени в централната част на града. През 1929/30 г. вече стотина фирми и индивидуални играчи се заявяват като тютюнотърговци.
Триъгълникът между улиците "Иван Вазов", "Христо Ботев" и "Авксентий Велешки", между Централна и Сточна гара, е истинско тютюнево градче. Някога, вървейки по тези улици, мирисът на тютюн натрапчиво дразнеше ноздрите ни.
Но тютюневи складове е имало и по булевард "Руски", по улица "Васил Априлов" и прилежащите "Филип Македонски", "Любен Каравелов", "Кавала", по Коматевско шосе. Складът на Каишеви е бил точно срещу Централна гара, на Марко Белчев - на мястото на "Машпроект"...
Тютюнева фабрика "Левски" (1917-48) се е издигала на "Гладстон", върху част от днешния Градски дом на културата - тя е принадлежала на фамилията Обрейкови, Андон Станев, Дочо Ангелов... До неотдавна можеше да се видят и складовете по улица "Борис ІІІ", днес вече са преустроени за жилища и офиси.
Запазена е сградата на Сахат тепе, която е строена по поръчка на тютюнотърговеца Ставридис, после я купил Карло Вакаро, след това става фабрика "Петър Дяков".
През 1890 г. на източния склон на Сахат тепе е построена от Димитър Ставридис и Димитър Мардас фабрика "Орел" за тютюн и папироси. През 1892 г. двамата правят първите български пури, рекламирани на Първото българско изложение. След смъртта на Ставридис през 1901 г. неговата половина и самата фирма "Орел" се купуват от Карло Вакаро.
Мардас остава във фирмата до 1904 г., след което създава ново предприятие "Цар Иван Асен Втори". За тютюневата фабрика Вакаро доставя нови вносни машини и я механизира до тип "западноевропейска". Недалеч е бил салонът при хотел "Шести август" - използван за представления и кинопрожекции, но през 1911/12-а е обърнат в склад от Едмондо Вакаро.
Тютюн е складиран и в къщата на д-р Стоян Чомаков - днес постоянна експозиция на знаменития художник Златю Бояджиев. Тютюнотърговецът Антонио Коларо превърнал в склад дори красивата къща на Аргир Куюмджиоглу - сега Етнографски музей, но общината е изкупила имота и го запазила за бъдещите поколения.
Цели квартали с тютюневи складове, строени така, че и днес представляват интерес с местонахождението и здравия си градеж. Респектират с обемите си, някои и с украсата си. Изразяват воля за успех, за надмощие в една напрегната конкуренция.

***
Арх. Румяна Пройкова: Тютюневите складове са представители на големите обществени сгради наред с другите административни учреждения като община, милиция, наред с училищата. На фона на нискоетажния град от началото на ХХ век тютюневите складове израстват със своите внушителни импозантни обеми и дават спецификата на градската картина. Те са представители не само на производствено-складови сгради, техните инвеститори, проектанти и строители с особено усърдие са изследвали не само функционалната организация на производствения процес, но също така грижливо са оформяли архитектурния образ на тези сгради. Фасадната им специфика произтича от тяхната пространствено-планова схема - това са тежки, монументални обеми, обикновено неразчленени, но в замяна на това с грижата за една пластична декорация на фасадите, както забелязваме повсеместно. Почти винаги те са различни. В едни от тях фасадната плоскост е третирана в духа на вертикализма, съответстващ на западния постмодерн. В други сгради гладката фасадна повърхност е декорирана пищно. Архитектурата на тютюневите складове се отличава и с особена специфика на интериорите. Това са огромни, внушителни по размера си единно третирани етажни пространства, които впечатляват с мощна дървена конструкция - дървени греди, дървени колони, дървени покривни конструкции, образци на дърводелското майсторство.

***

СКЛАДЪТ на улица "Одрин" №8 е принадлежал някога на фирмата на Чапрашикови "Ориенттабако", сетне, след учредяването на Държавния тютюнев монопол, става част от капитала на Тютюнев комбинат "Родопи", после Пловдив БТ (Булгартабак Пловдив). Той е една от най-красивите сгради в Тютюневия град заедно с богато декорираните складове на Димитър Петров Кудоглу. Четириетажна сграда с четириъгълни кули в двата си края по улица "Одрин", дъгообразни прозорци и щукатурка на фасадата. Прилича на част от крепост или замък. На първия етаж в голямо помещение, някога ползвано като аптека, стените и колоните са изрисувани от големия художник Вълчан Петров на теми от фармацията. Сградата е част от културната история на Пловдив и от така наречения от мене Тютюнев град. Още преди четири години предложих проектът за изчезващия Тютюнев град да влезе в апликационната книга на Пловдив в кандидатстването му за титлата "Европейска столица на културата 2019". Ето какво са записали младите колеги от екипа:
"Да подкрепим Тютюневия град"!
Първата стъпка към преосмислянето и опазването на тютюневите складове е да се повиши осведомеността сред гражданите. Планираме да организираме презентации, лекции и дискусии за историята и архитектурата на района. Първите планирани събития ще се проведат през юли 2014 г., когато българската писателка и изкуствовед Пенка Калинкова ще представи документалния си филм "Истории от Тютюневия град" и ще води обиколка из района. Ще създадем изложба с архивни снимки, отпечатани в голям формат, по фасадите на сградите, така че да запознаем минувачите с тяхното минало. Планираме да организираме и периодични дискусии за бъдещето на тези сгради.
Втората стъпка ще бъде стартирането на краудфъндинг кампания, която да набира средства за закупуването на поне една от сградите и трансформирането й в център за изкуство и култура."
И т.н.
Проектът мина през първата си фаза, време е да влезе и във втората. Случилото се в Пловдив ни радва със силните прояви на гражданско чувство и съпричастие, но в същото време поставя отново въпроса за предложените промени в Закона за културното наследство, които дават право на общините да се разпореждат със своите паметници на културата. Наистина ли те са в състояние да се грижат, няма ли някоя друга госпожа в общината да предреши съдбата на един или друг паметник на културата? И защо винаги действаме на принципа "След дъжд качулка"? Това занимание ни коства най-вече повече пари. Освен раните, които остават върху духовното ни наследство. Няма да впечатлим гостите от Европа и света с поредния лъскав хотел, ще ги трогнем с усилията и резултата от тях в опазване и грижа за културно-историческото ни наследство. Това - да, това наистина ще ги впечатлява.
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"