Нахъбване

Като се прекатури колата, пътища много, казваше баба ми и додаваше назидателно: "опичай си акъла, докато е време". Сещам се за думите й всеки път, когато чета поредната новина около лелеяния от премиера Борисов газов хъб. Ей на, вчера в Иран българската делегация на енергийното министерство е обсъждала възможности за доставка на газ от там. Бил е представен и проектът за изграждане на газово-разпределителен център "Балкан", т.е. за хъба Му. Също вчера стана ясно от изявление на руски зам.-министър на енергетиката, че България активно искала възобновяване на преговорите за газопровода "Южен поток". То хубаво, ама колата отдавна е прекатурена. Още от декември 2014 г. Ние също помогнахме. Да не забравяме. После ритуално поднесохме на тепсия и малкото останал ни суверенитет, предоставяйки на Европейската комисия да решава кое за нас е добре и кое зле, кое е в наш интерес и кое не е, да има ли "поток" или не. След като сторихме това и прехвърлихме отговорността на брюкселските чиновници, зад гърба им, оказва се, настояваме за възобновяване на преговорите. Всуе... Късно е, либе, за китка.
ЕК обяви, че подкрепя строителството на Трансадриатическия газопровод (ТАП), който ще докарва синьо гориво от Азербайджан, но заобикаля страната ни. България има споразумение за азерски газ, но количеството не е достатъчно, за да покрие дори нашите нужди. За транзит към трети страни не може и дума да става. Какъв хъб, какъв газоразпределителен център, какъв "Балкан", като няма газ? Това обаче не смущава премиера Борисов, нито енергийния Му министър. Миналата седмица те фанфарно прерязаха лентата на ремонтираната срещу 70 млн. лв. газокомпресорна станция "Лозенец", опитвайки се да убедят (кого ли?), че страната има капацитет за хъб. И обещаха да похарчат още десетки милиони за ремонти на газотранспортната инфраструктура. Всичкото това заради пустата Му мечта за хъба и желанието да се стигне някак неуловимото. Колкото и да се стараят обаче, не става. Номерът не минава. Вече не.
Тихомълком тези дни Комисията за енергийно и водно регулиране удължи Пазарния тест на интерконектора с Гърция. Защото няма заявен интерес. Това е третият опит. Никой не иска да резервира преносен капацитет, т.е. да внася или да транзитира газ през България. Ни от Египат, ни от Катар, ни от Азербайджан, Туркменистан и откъдето се сетите. Въпреки клетвите и обещанията на политиците. България е аут от газовите магистрали. Няма я вече на газовата карта на Европа. Факт. Това обаче няма да го чуете от премиера Борисов. От него само приказки за диверсификация, газови магистрали и хъбове. Нахъбихме се. То се видя.