Съкровището на Панайот Хитов

Кръстю Берберов

Много съкровища са били скрити в недрата на нашите земи, защото тук е кипял живот от хиляди години, пребивавали и преминавали са много народи. Природата е богата с планини, гори, долини и реки. В дни на опасност е имало къде хората да се укрият и да скрият най-ценното, което са притежавали. Ненапразно нашият Балкан е възпят в народното творчество като "закрилник". И неслучайно в България беше открито най-старото обработено злато в човешката история.
Съществуват какви ли не истории и легенди за скрити несметни богатства в земите ни. Една от най-невероятните е за съкровището на Вълчан войвода, което е било натоварено на 16 катъра и скрито някъде в най-странната планина - Странджа. За по-голяма достоверност всичко е скрепено и с предложението на войводата до руския император. Вълчан по специален свой пратеник предлага на Александър І да заплати, и то предварително, всички разходи по една евентуална война с Турция за освобождаването на България! В предложението са отбелязани и обезщетенията за убитите и ранените войници и даже какви да бъдат пенсиите на руските вдовици...
Случайни иманярски находки подсилват надеждите на търсачите на богатства. Като правило те се пазят в тайна по понятни причини.
В началото на миналия век едно момче бяга от вкъщи, след като изяжда здрав бой от баща си. Родният Балкан обаче не се оказва гостоприемен. Надвечер започва лятна буря и момчето едва сварва да се укрие в голяма хралупа. Утрото започва със силна изненада: хралупата е... пълна със злато! Щастливият вече младеж отива за двамата си братя. Вземат едно магаре и се връщат при "златната" хралупа.
Вечерта, минавайки през крайните квартали на Сливен, насядалите пред портите си бабички се чудят защо дисагите на магарето изглеждат полупразни, а краката на животното се огъват от тежест.
Внезапното забогатяване на това каракачанско семейство престава да буди хорското любопитство през 50-те години, когато целият този етнос е принуден да остави овцевъдството и да се засели в градовете на Подбалкана. Всички бързо си построяват масивни къщи, купуват си леки коли. Децата им стават студенти. Откъде са парите за всичко това?
Дядо ми беше бакалин. От него съм чувал, че каракачаните не ползват услугите на банки. Те живеят много скромно, купувайки само най-необходимото - газ (за осветление), брашно, сол, олио... Всичко припечелено от овцете го обръщат в злато и го крият в Балкана. И така стотици години...
Преди Освобождението хайдушките чети са единствената сила, която респектира местните турски власти и унищожава турските кърджалийски шайки. Освен това хайдутите действат като Робин Худ - вземат от богатите и раздават на бедните.
В своята книга "Как станах хайдутин" легендарният войвода Панайот Хитов пише, че като правило четата плаща за получената храна на своите ятаци. Даже дава пари в аванс за купуването на всичко необходимо, в т.ч. и за оръжие и муниции.
Когато четата зимува в Румъния, войводата поема издръжката на големия брой хъшове, които очакват да преминат Дунава с нови хайдушки чети за България.
Майката на Хаджи Димитър - баба Маринка, пътува до Одрин и до Цариград да търси свобода за мъжа си Хаджи Никола, който 4 години лежи в турските зандани. След това пътува до Гърция, за да търси двамата си най-големи сина, които са участвали в борбите за освобождението на Кипър и Гърция. И в трите случая успява да прибере в Сливен своите близки. За тези пътувания с пари й помагат брат й и двамата й девери, които са хайдути.
През 1862 г. четата на Панайот Хитов пленява турската поща, която пътува от Русчук за Цариград. В своите спомени войводата пише:
"Неизмеримо богатство, сребро, злато..." Обръща се към четниците: "Вземете колкото можете да носите, а останалото заровете..."
А колко ли може да носи един четник?
Облечени са с дебели шаечни дрехи и ямурлуци. Носят цървули, замотани с дебели навуща. Веднъж, придвижвайки се бързо, за да избегнат обкръжение, войводата забелязва, че един от четниците върви едва-едва. Разбрал каква е "срамната" причина, Хитов нарежда да спрат, за да може "нещастникът" да се преоблече. Значи носят и дрехи за преобличане. Носят и по една кратунка с вода. Най-тежко е въоръжението и мунициите. Набират се около 15-20 кг товар. С други думи, четниците не могат да носят много злато.
Останалата "плячка" е скривана на най-различни места, които не са известни на всички от четата. Някои от загиналите хайдути отнасят тайната на заровеното имане със себе си...
Един от най-колоритните войводи е Алтанлъ Стоян (Златен Стоян). Той е рядко красив и умее да се облича добре. Дрехите му са обшити със сърмени гайтани. Фесът му е обкичен с алтъни. Оръжието му е излъскано и блести като златно.       
Подвизава се в Балкана и от Черно море до Пирин. Прочува се с пленяването на турската хазна, натоварена на 40 катъра. Преди това войводата ходи до Цариград преоблечен, за да разузнае кога ще тръгне керванът и откъде ще мине. След успешното нападение раздава на всичките 18 четници и на овчарите-ятаци "по един фес бели пари и по една шепа злато". Голяма част от съкровището е раздадена на бедняци, на черкви и на манастири. Останалото заравят.
След Освобождението Панайот Хитов се преселва в Русе, защото Сливен според Берлинския договор остава в Източна Румелия. Всяко лято войводата прекарва в Сливен, най-вече в кафенето на брат си. Един от посетителите на кафенето много пъти моли Хитов да му даде пари. Панайот Хитов най-сетне скланя и подробно му описва едно място в Балкана, където има заровено злато. След няколко дни въпросният посетител се появява и започва сърдито да обвинява войводата, че го е излъгал. Хитов става и му предлага лично да го заведе до мястото, където е заровено съкровището. Отиват и наистина откриват медното саханче (пахарче), в което блестят жълтиците. Войводата взема най-дребната паричка и я подава на просителя със заръката да си купи едно въже и да се обеси на Стария бряст (вековно дърво в центъра на Сливен)! Другите пари прибира.
След Освобождението Панайот Хитов е само на 48 години - една активна възраст. Отива в София да търси работа. Предлагат му да стане началник на Тайната полиция в столицата, което той с отвращение отхвърля. Накрая го изпращат в гр. Кула като околийски началник.
След няколко години влиза в конфликт със Стамболовия режим. Арестуват го и го затварят в Русенския затвор. Обществеността е възмутена и го пускат под гаранция. Огорчението на стария войвода е голямо. Той пише:
"Тези, които искаха да станат главатари - те станаха, ако не тогава, то след Освобождението, с всички сили се мъчеха да станат и станаха. А който не е мислел за такива неща, то се познава от живота и делата му".
Странно е, че човекът, през чиито ръце минава толкова злато, живее в скромна къща в Русе и разчита само на отпуснатата му пенсия от 200 лв.
Такава е съдбата на почти всички поборници за Освобождението на България. Обидно е, че някои съвременни пишман историци приравняват хайдутите с обикновени разбойници.
Панайот Хитов е можел да получи и по-високо признание от държавата, но той не прави компромис със своята съвест и не опетнява легендарното си име. Името е най-голямото съкровище, което той притежава!


Панайот Хитов (в средата)

Скривалище за златни съкровища, или...