Европа се ръкува със султана

Европейският съюз даде на султана Ердоган ключовете от портата Европа. Така лидерът на групата на либералите в ЕП Ги Верхофстат коментира резултата от продължилите часове наред в понеделник преговори между ЕС и Турция. Според договореностите, които трябва да бъдат обсъдени и вероятно финализирани на срещата на европейските лидери на 17 и 18 март, Анкара ще получи общо 6 млрд. евро за бежанците на нейна територия, и че ЕС ще взима по един сириец от турски лагер за всеки сириец, който Турция приеме обратно от Гърция. В замяна Анкара вдигна цената си и поиска забързване на процедурата за членството й в ЕС и по-бързо падане на визите за нейни граждани.
Днес Европа жъне плодовете на своето бездействие и неспособност да се справи с мигрантската криза. Очевидно, притисната в ъгъла, е готова да пожертва своите демократични принципи и да забрави всички причини за застоя в преговорите за присъединяване на Турция, за да се опита да се спаси от мигрантското цунами. Европа се поддаде на изнудването на същия този турски лидер, който систематично разрушава постиженията на светската република. Защо позволи да се превърне в заложник на Ердоган?
От своя страна турският президент отлично играе картите си, умело рекетиращ отчаяните и безсилни европейски лидери, начело с фрау Меркел. Изтеклите неотдавна аудиозаписи от срещата на Г-20 ясно показаха, че козовете са в ръцете на Ердоган и той не се свени да ги размахва заплашително.
Превземане на доскоро опозиционна медия, сълзотворен газ срещу протест на жени (между другото първата дама на Турция заяви, че за жените харемите са били "училище за живота"!) са най-пресните примери за погазената демокрация в южната ни съседка и авторитаризма на Ердоган, за които ЕС днес си затваря очите. Към това трябва да прибавим масовите чистки на неудобни в администрацията, в съда, в армията. А в Югоизточна Турция правителството на практика води война срещу кюрдите. Да не говорим за спонсорирането на терористи и близките връзки с "Ислямска държава"…
Стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права, уважението и закрилата на малцинствата. Това е първият от трите Копенхагенски критерии за членство в ЕС, приети през 1993 г. Доколко Турция съответства на него, уважаеми европейски лидери?
В края на ноември миналата година Брюксел и Анкара уж постигнаха споразумение, което трябваше да намали потока към Европа. Това обаче не се случи, нееднократно от Брюксел недоволстваха, че Турция не изпълнява поетите ангажименти. И какво от това? Днес ЕС е дори по-щедър от миналата година.
Най-ревностен защитник на сделка с Турция като начин за справяне с мигрантстката криза е германският канцлер. След края на срещата на върха много държавни ръководители упрекнаха Меркел в несъгласувани действия. Те дори намекнаха, че федералният канцлер стои зад плана, предложен от Турция. Меркел разговаря с турския премиер в продължение на пет часа непосредствено преди той да представи плана си, твърдят медии.
В същото време Меркел не спира да настоява за постигане на общоевропейско решение и кори страните, дръзнали да поемат нещата в свои ръце. Фрау Меркел зове и за квоти, които на практика се провалиха. Но какво прави всъщност Германия? Макар да не затваря границите си, тя от началото на годината постепенно предприема различни законови промени (увеличава списъка на сигурните страни например), с които се стреми да ограничи мигрантския наплив.
Междувременно експерти предупреждават, че не нито стени, нито затворени граници могат да спрат търсещите спасение от военни конфликти и по-добър живот. След като "Балканският маршрут" вече е затворен, мигрантите ще потърсят нови пътища, които ще ги отведат към вътрешността на Европа. Досега България стоеше някак встрани от масовия наплив. Днес обаче все по-реална става опасността страната ни да стане част от новия бежански маршрут. Гералд Тацгерн, ръководител на австрийската Служба за борба срещу трафика на хора, казва пред "Клайне Цайтунг", цитиран от "Дойче веле", че в момента каналджиите активизират дейността си в България. По думите на Тацгерн в Балканския регион има стотици трафикантски мрежи, състоящи се от по 10 до 15 души, които организират нелегалното прехвърляне на бежанците през отделните държави. Подготвени ли са българските власти да гарантират сигурността на българските граждани и да се справят с ордите прииждащи хора? Ще настоява ли на следващия Европейски съвет премиерът Борисов Европа да се фокусира не само върху опазването на шенгенските граници, но и върху укрепването на външните граници на съюза? Ще изрази ли тревогите, че България може да е следващата страна, на чиито граници ще се струпат хиляди бежанци? Колко от тях можем да приемем? Ще чуем ли ясна, национално отговорна позиция, г-н Борисов?


Йотова: Споразумението с Турция няма да спре бежанците

"Какви са гаранциите от турска страна за пресичане на трафика на хора към всички европейски граници, след като в страната пред погледа на властите се развива паралелна, доходна икономика, която не ограничава, а стимулира каналджийството?" Това попита българският евродепутат Илияна Йотова в пленарната зала на Европейския парламент в Страсбург по време на дискусията за заключенията от срещата на Европейския съвет с Турция на 7 март и подготовката на предстоящата среща на 17 и 18 март. Йотова разкритикува идеята за споразумение с Турция, в което всеки сириец, преминал към Гърция, ще бъде върнат обратно в Турция и в замяна ЕС ще презасели един сириец, вече намиращ се в Турция. "Как си представяте тази размяна "един за един" сириец - с какъв човешки и финансов ресурс? Как си представяте идентификацията на хората, които трябва да бъдат разменени, като за една година работят едва три горещи точки?, изрази своето недоумение евродепутатът. Йотова отбеляза и проблемите в политиката на "гасене на пожари". Според нея Еврокомисията регионализира мерките за справяне с бежанските потоци. "На дневен ред е Гърция, а после!? След Гърция и "Балканския път" ще има други маршрути през България, през Албания. Едновременно с това се проявяват двойни стандарти. Всички ваши предложения са за опазване на Шенген, а какво ще стане с останалите държави от външната граница. Съдбата им е на буферна зона и превръщането им в огромен бежански лагер на прага на страшна хуманитарна криза. От това Европа няма да стане по-сигурна", изтъкна Илияна Йотова.


Питела: Сделката за бежанците и процесът на присъединяване към ЕС са две различни неща

Не можем да приемем липсата на споразумение между държавните и правителствените глави като положителен резултат. Това заяви президентът на Групата на социалистите и демократите в ЕП Джани Питела след срещата на високо ниво ЕС-Турция, цитиран от сайта на S&D. "За нашата група споразумение с Турция е необходимо, за да се ограничат бежанските потоци. Всяко споразумение обаче трябва да се основава на лоялно сътрудничество, а не на бартер на искания", подчерта Питела. По думите му сделката с Турция трябва да отговаря на три основни и важни цели. Първо, европейските партньори трябва да помогнат на Гърция да се справи с наплива от мигранти. "Ако има споразумение за размяна на бежанци с Турция, то трябва да е сигурно, че процесът се извършва в съответствие с международните задължения за спазване правата на човека... Накрая трябва да се преборим с трафикантите на хора и да гарантираме, че всички незаконни пътища в Европа за затворени", заяви Джани Питела.
Що се отнася до бъдещето на Турция в Европа, Питела изтъкна, че процесът на присъединяване към ЕС и управлението на бежанската криза са две различни неща. Приемането на страната в съюза не може да се основава на сделка, категоричен е президентът на Групата на социалистите и демократите в ЕП.


Турският премиер е доволен - Европа е поставена на колене

След затварянето на "Балканския път" все по-реална става опасността ордите мигранти да се насочат към България